Член е на Управителния съвет на Българското дипломатическо дружество и главен редактор на неговото електронно издание. Директор е на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. Член е на Атлантическия клуб и носител на неговата златна значка. Кавалер е на Ордена на Короната на Кралство Белгия.
Във времето тя наистина се утвърди като ежегоден форум за неофициални срещи и дискусии по въпросите на най–наболелите проблеми на международната сигурност, на които се проверяваше пулса на събитията, предварително се сондираха важни международни решения, лансираха се послания, които оставиха следи в историята. И този път авторитетната конференцията събра над 30 държавни и правителствени ръководители, 77 министри на външните работи и на отбраната, ръководителите на международни организации като ООН, ЕС, ОССЕ и 500 други участници от 125 държави.
По–съществената причина за вниманието, с което бе проследявана всяка дума на докладчиците, е в това, че никога досега след края на Студената война, а дори и след края на Втората световна война, светът не е бил изправян пред такава сложна ситуация като днешната, на такъв кръстопът по отношение
бъдещия
световен ред
и икономическо развитие, пред множеството кризи с потенциал да взривят мира на планетата. Затова за първи път около конференцията протичаха и други важни мероприятия, тематично тясно свързани с нея: срещата на министрите на отбраната на страните от НАТО, съвещанието на министрите на външните работи за подготовка на срещата на Г–20, посещението на вицепрезидента на САЩ в Брюксел и др. За първи път освен обмен на мнения се взеха и оперативни решения като например на Нормандската четворка за ново примирие в Украйна от 20. 02. 2017 г. От двустранните срещи беше отложена единствено тази между министъра на отбраната на Израел и министъра на външните работи на Иран, по искане на първия, който се задоволи с публични остри нападки срещу Техеран по време на дискусията.
Вниманието и очакванията на участниците логично бяха насочени към гостите от САЩ поради неизяснените още приоритети на външната политика на новия президент Доналд Тръмп, които ще имат отражение и далеч извън пределите на страната и поради
противоречивото стартиране
на управлението му. Техните изяви на конференцията дават основание да ги разделим на три групи: такива, които заявиха ясни, но непълни послания като вицепрезидента Майк Пенс, такива, които като че ли бяха дошли повече да изслушат европейските си и арабски колеги като държавния секретар Тилърсън и такива, които използваха форума за да продължат яростните си нападки срещу президента Тръмп и да засвидетелстват твърдата си позиция срещу Русия като сенаторите МакКейн и Линдзи Греъм.
Дни преди конференцията някои от европейските партньори на САЩ дадоха ясни сигнали, че ще реагират остро на изявленията на Доналд Тръмп по „Брекзит” и очакването му и други страни–членки да го последват, както и на намеренията за премахване на санкциите срещу Русия. В Брюкселския естаблишмент нарастваха опасенията, че новата американска администрация цели отслабване и по възможност разрушаване на ЕС и изолиране на Германия. Съветът за външна политика на ЕС в специален доклад предупреди, че една
трансатланти-ческа търговска война
ще позволи на САЩ да задълбочи разделителните линии в ЕС.
Отпорът, който се готвеше срещу сигналите за промяна и в защита на статуквото на либералния модел, ясно си пролича в „Мюнхенския доклад по сигурността 2017”, който от четири години редовно се изготвя до конференцията и се предоставя на всички участници. Тази година той е в обем от 70 страници и е изпълнен с множество графики, резултати от проучвания и др. по всички големи кризи и рискове в света. В предговора шефът на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер предупреждава за намаляване доверието на хората в западната демокрация, но не обяснява причините. Ако САЩ се отметнат от ангажиментите си, щяло да настъпи „пост–западна” епоха. Борбата между либерали и нелиберали, вътрешни популисти и нелиберални режими е представена като
борба между доброто и злото
Прави впечатление една тенденция от няколко години, че България не фигурира в изследванията на общественото мнение. Отношението към по–активна роля на ЕС в международните отношения е отразено само за Унгария, Полша и Гърция. А мнение за военното развитие е сондирано в 7 източноевропейски страни, но не и в България. Впрочем, тя е спомената единствено в една от таблиците.
По една от най–очакваните теми вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс и министърът на отбраната Джеймс Матис декларираха ясна позиция за запазване ангажиментите на САЩ към НАТО и европейските си партньори, което би трябвало да разсее някои съмнения на стария континент. Прозвучалото като ултиматум от министъра на отбраната условие за повишаване на военните бюджети на страните –членки на минимум 2% от БВП от следващата година срещна обаче справедливи реакции, че това е нереалистично да се случи в такъв кратък срок, както заяви и външният министър на Германия Габриел. Действително, това би означавало Берлин да прехвърли границата от 60 млрд евро /понастоящем 37 млрд/, с което почти ще догони военните разходи на „агресивна” Русия. Впрочем, решението за това увеличаване със срок 2024 г. е потвърдено на последните две
срещи на високо равнище на НАТО
Ангела Меркел
и не това е проблемът, а въпросът за ефективността и солидарността на партньорите. На практика още преди започване на конференцията бяха взети решения, които удовлетворяват някои искания на Доналд Тръмп. Например министрите на отбраната приеха решение за създаване на ситуационен център на НАТО в Неапол, който ще се включи в борбата срещу „Ислямска държава”. Една румънска и една чешка бригада ще бъдат придадени към дивизионно командване на Бундесвера. Фонд за иновационна и развойна дейност , както и Фонд за придобиване на способности ще подпомагат страните–членки.
Нито вицепрезидентът Пенс, нито министърът на отбраната Матис обясниха обаче, как точно САЩ биха изпълнили заплахата си, ако приносът на европейските страни в посочения размер не се случи от следващата година. Посочените от канцлера Ангела Меркел други ангажименти напомниха всъщност, че увеличаването само на военните разходи не е равнозначно на увеличаване на сигурността. А външният министър Габриел предупреди: да не се впуснем в нова спирала на надпревара във въоръжаването.
