С оръжие защитават земите ни още в каменно-медната епоха
Какво й е хубавото на една археологическа изложба – че като машина на времето те пренася хилядолетия назад – от праисторията през античността до Средновековието. И усещаш, а и виждаш как са живели хората по нашата земя. И разбираш, че ни делят само постиженията на технологиите. А желанието да създаваш и неща извън прехраната и оцеляването, както и страстта да завладяваш територии, т.е. да воюваш, си остава същото.
За това разговаряме с д-р Камен Бояджиев, куратор на десетата юбилейна археологическа изложба в Националния археологически институт с музей и шеф на отдел „Експозиции“. Тя показва най-ценните открития на археолозите ни за 2016-а от 18 обекта от Плиска до София и Аполония (Созопол).
Изложбата е най-ценна и с показаните археологически находки, и с разказаната история около тях, която ги вплита в общата приказка за времето, от което идват до нас през разкритите селища и некрополи. А разказът е за живот и погребения, за вярвания и за човешка надежда за задгробен живот.
Един от най-малките обекти, датиран от палеолита – фрагмент от кост, гравиран и напомнящ фигурка на риба, е и сред най-ценните – още от пещерния живот на човека. Тази рибка е съпоставима с уникалните находки от пещери във Франция, когато човекът явно вече е имал идея за символично представяне, дори за изкуство.
През по-късните етапи на праисторията, през каменно-медната епоха (в България от това време е Варненският некропол 4300-4200 г. пр.Хр. и златото му и златната металургия дълго се приемаха за най-ранните в Европа) днешните ни земи се очертават като център на развитието на културата в Европа. Но мънистата от некропола в Дуранкулак (около 4500 г. пр.Хр.) оспорват това първенство, както и златното мънисто от „Юнаците“ (до Пазарджик – от 4500 г. пр.Хр.). Съкровището от Варненския некропол е от късната каменна епоха, когато е овладяна технологията за изработката на златните накити. А мънистото е от зората, когато са се учили какво да правят със златото… И така –
мънисто по мънисто се нанизва историята на златната металургия
в Европа, че и по света, разказва археологът Камен Бояджиев.
От началото на 4-о хилядолетие (от „Харамийска дупка” – пещера в Родопите до Девин) са и сребърните предмети – сред най-ценните и ранни находки на сребро в Европа. А сребърната металургия е още по-непозната от златната на континента.
От „Глухите камъни“ е букел-амфората, с растително масло, може би зехтин, която се свързва с тракийската култура. И голяма находка с фигурки на хора и животни – детски играчки, или част от обреди. Керамика и стъкло, а и златни накити (огърлица, обеци с форма на лъвска глава) разкрива некрополът на Аполония. Но каква керамика – все едно вчера скулптор е създал тези оплаквачки на нечия смърт, с лица, потънали в скръб. До тях – листа от погребален златен венец на тракийски аристократ. Ние обичайно се лакомим за златните експонати, но археолозите особено ценят
добре запазеното стъкло, което се среща рядко
колкото и златото. А технологията му на изработка е по-сложна и от тази на златото.
Златни копчета и елементи от коланна украса ни прехвърлят към Средновековието и дворцовия център „Цитаделата“ в първата ни столица Плиска. Жарник от крепостта „Калята“ до Якоруда е изцяло запазено огнище. От римско време в селището при Дамяница е наковалнята и инструментите на някой местен майстор-ковач… „Безопасните игли“ и катарама за колан, лампи, сребърни и бронзови пафти, лули от 17-19 в. са извадени под църквите „Св. Неделя“ и „Св. София“.
Добре запазени остри върхове за стрели от каменно-медната епоха, привързани с лико, разказват за бойния дух на местното население, а сведения говорят за въоръжени конфликти по днешните ни земи. Доказателства за битки са и костените върхове между ребрата на погребани хора, убити с такива стрели. Бронзова кама е от същия комплекс.
Изложбата повдига въпроси, като как на хората им е хрумнало да извлекат златото и среброто и да обработват тези метали. Нещо, което е носело престиж, знак за социално развитие.
Нашият гид участва в проучванията на „Юнаците“, които продължават в онези златни четири топли месеца на археологическото лято, и в спасителните проучвания по трасето на автомагистрала Струма. Очакват се разкопките на селището в Дамяница, ако късметът е с археолозите и тази година. Откритото от тях ни повдига самочувствието, независимо кой как нарича патриотизма.
Изложбата най-хваща около със златото на съкровището от надгробна могила край Приморско – комплект апликации за конска амуниция на местен тракийски владетел и воин. Начелникът е с глава на орел – царски символ. Тракийските аристократи са воини по подразбиране, обяснява ни археологът Камен Бояджиев. За тях конят е специален и неслучайно е с такава богата украса, изящно ювелирно и майсторски изработено. Технологията насочва към изработка в тракийска среда. Периодът е на смутните за наследниците на Александър Македонски времена (380-320 г. пр.Хр.). Събитията са свързани с походите, времето след смъртта му и разпадането на империята му. Иманяри са опустошили гробницата, чудо е оцелялото в нея злато. Така остават белите петна в разбирането ни за историята и културата на народите тук, казва той. Според него, иманярите са изнесли нелегално „няколко Българии“ и продължават да изнасят. А специално за района на Черноморието ни допреди години не е имало никакви данни.
