Мечът на песента, споен в четири гласа

Само преди 2 дни в зала България, по повод Националния празник на страната ни – 3 март, сред бурни аплодисменти завърши едно от изпълненията на квартет „Армейска песен”. Неотразими, бляскава сплав от 4 гласа – Илиян Недев и Мирчо Мирчев (тенори), Георги Атанасов (баритон)  и Никола Петров (бас). 

Песента им прелита от индивидуалните отблясъци на един глас в единно съзвучие на гласова палитра. Корените на артистичното им умение са далеч във времето. 

И не можем да не си зададем въпроса 

какви пътища са ги преплели 

заедно, как успяват да запазят индивидуалното си присъствие като личности и  да намерят онзи баланс помежду си, с който блестят на сцената. Само тримата успях да срещна, но обещанието ми е да довършим разговора за тяхната творческа симбиоза и с Илиян Недев, който отсъстваше в момента.

Според Никола Петров (бас) музикалното му призвание се е развило случайно. Започнал с ударни инструменти, после – дирижиране и пеене. Учил в музикалното  училище в София, после в Консерваторията.

„Прибавих към общата си музикална култура и пеенето. Експеримент. Диригентът трябва да познава освен всички музикални инструменти и пеенето… Уж започнах за обща култура, но  пеенето ми хареса – и стана основно занимание…” Катапултирал с конкурса за “Армейска песен” и вече 6 години е тук. 

За него взаимното разбирателство е хармония, освен в гласовете – и в характерите. „Ако има сплотеност извън сцената, тя се вижда и на сцената от публиката” – твърди Никола. 

Мирчо Мирчев (тенор), единствен от всички е служил една година в Атия – моряк. Казармата не му била стрес. „С този опит, който имам, бих я повторил. Тя ми показа как мога да живея сред хора, които не познавам.

Научи ме на дисциплина и самостоятелност”… 

Мирчо нямал средно музикално образование, но свирел на китара и полека-лека се увлякъл. Пак уж случайно отишъл в аматьорския  хор „Милка Стоева” в гр. Бургас –  „…да попея. Само че 

като пеехме аз оставах без глас, 

а другите пееха по 2 часа. Трябваха ми уроци…” Първият му учител – Мария Ангелова била от Бургас. 

След това в Консерваторията учил при  проф. Благовеста Карнобатлова – Добрева, която често им говорела за опазването на гласа – сън, спокойствие и никакъв алкохол и цигари. Но най-страшен сред вредностите за гласа, казвала тя, е стресът. Затова на Мирчо му се налага да изглежда спокоен. И отговорен човек – така го описва ръководителката на Представителния ансамбъл на Въоръжените сили Снежина Темелкова – вероятно го е придобил в казармата или под влияние на баща си, който е военен… подхвърля тя. 

„От прапрадядо ми – уточнявава тенорът – бил е най-добрият кавалджия в карнобатската околия. И също се е казвал Мирчо”…  Твърди, че в квартета е попаднал случайно през 2007-ма, като хвърлен зар. Дали обаче в живота има просто случайности…

Умножаващият дух

Може би малко хора знаят, че момчетата, които са били част от квартет „Армейска песен“ през годините, днес работят в различни оперни театри  у нас и в чужбина, а някои от тях създадоха модерните в България трио „Тенорите“ и „Уникалните гласове“. Сегашният квартет е здраво свързан с Гвардията и вече певците имат и гвардейски униформи. 

За трета поредна година са канени от Българското посолство в Рим, където изнасят рецитал и представят България на националния ни празник. От близо 7 години любовта към музиката е събрала заедно Мирчо, Илиян, Георги и Никола и така лабораторията на традицията свързва четирите гласа, които правят днес певческия репертоар на квартета устойчив. 

 

Баритонът Георги Атанасов пък е от семейство на музикант. „Пропях преди да се науча да говоря, още в детската градина. Родителите ми искали да ме запишат в занималня за музикално надарени деца, но се разколебали: защо да си загубя детството”… Пял във вокални групи, вземал уроци по пиано. Снежина Темелкова си спомня – баща му, пианистът Светлозар Атанасов, го водел на всички концерти в Ансамбъла на

Строителни войски, където работел. 

Георги отрасъл с тях. А баба му и дядо му били хористи в Старозагорската опера. Винаги край него е звучала музика. В квартета попада преди 6  години. 

„От 6-годишен свирех на пиано (уж по пътя на баща ми), обаче не ми беше присърце. Пианото изисква да се свири все повече и повече. Реших да вляза с китара след 7 клас в музикалното училище. Съдбата обаче каза: няма китара. Преди изпита си счупих китката. Завърших Търговско-банкова гимназия. Но 

с музиката не съм спирал

Ходех на уроци по оперно пеене при различни педагози. Накрая в Софийския университет завърших музикална педагогика – бакалавър и в Нов български – музикално майсторство, магистратура с оперно пеене.

Последната ми учителка по оперно пеене беше Росица Вълканова. Тя ме научи как да натоварвам гласа си и най-важното – как да дишам.

 На моя въпрос как пазят гласовете си, защото за оперните певци се носят какви ли не легенди в това отношение, Никола Петров отговаря, като се смее –  не сме от хората, които ходят с шалчета, не ядат сладолед и не пият газирано“. Каляват гласовете си. 

Припомня неволите на Николай Гяуров, докато е изоставал от съвипускниците си в Академията, но компенсира с амбицията – велик двигател. Така и те – спойката на гласовете и характерите им се изгражда в репетициите. С часове пеене. „Познаваме характеристиката на гласовете си, знаем кой какво трябва да направи, за да звучи спято и хомогенно. Едно тризвучие например, трябва да показва основният тон като най-чуваем и благозвучен…”

Мирчо добавя – най-важна е хармонията във взаимоотношенията ни. Влизаме и в противоречия, но познавайки характерите на всеки – правим компромиси. Знам как да подходя, с кого как да общувам. 

Има ли баланс в тези отношения – работата върви. И така се изгражда големият репертоар на квартета – военни и патриотични песни, църковно-славянски песнопения, възрожденски песни, шедьоври от българската и световна класика. Едни от най-любимите изпълнения за публиката са италианските канцонети. Но затова как се изгражда обликът на „Армейска песен”  във времето, ще разкажем в някой от следващите броеве на вестника.

 

Корените

Емблематичният квартет „Армейска песен” е създаден през 1957 г. и тази година те имат юбилей. Днешните изпълнители продължават мисията на своите предшественици – да пренасят като апостоли българското музикално изкуство от най-затънтените военни поделения до най-големите сцени на Европа. И не случайно, на честването по повод 50-годишнината от създаването на Армейската естрада, поетесата Даниела Кузманова, дъщеря на един от първосъздателите на квартета – акордеониста Евстати Кузманов, произнесе следното послание: най-мощната отбрана на един народ е неговата национална култура…