Не трябва да се бъркат историческите епохи, казва председателят на Общонародната фондация „Христо Ботйов” и потомък на поета-революционер
Боян Ботйов е роден през 1960 г. в София. Правнук е на брата на Христо Ботев – генерал-лейтенант Кирил Ботев. Боян Ботйов е завършил история в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Фондацията, която ръководи, се занимава с исторически изследвания и популяризиране на дейността на Христо Ботев и другите дейци на българското Възраждане.
– Г-н Ботйов, достойна ли е днес България за своето освобождение, което е дошло след борбата и саможертвата на герои като Христо Ботев и Васил Левски, и победните битки през Руско-турската война 1877-78 г.?
– С това, което днешните хора правят като отдаване на почит към героите на нашето историческо минало, би трябвало да ставаме по-достойни. Защото ако кажем, че сме недостойни, ще бъде един пореден щрих в общия нихилизъм, който завладява нацията. А това в никакъв случай не е добре. Винаги може да се очаква повече от хората, от които зависи това, да се чувстваме българи с по-високо самосъзнание и самочувствие. Така, че с това как почитаме националните си герои и историческите събития, всъщност се представяме като нация, която би трябвало да бъде при всяко положение по-достойна за славното си минало.
– Знаем че и Христо Ботев със своите пламенни публикации, и Васил Левски с мислите от своето тефтерче са били абсолютно безкомпромисни към различни индивидуални и обществени недостатъци. Какво смятате, че би ги подразнило в наши дни в днешна България, за която те са дали живота си?
– Много неща биха ги подразнили. И като цяло състоянието на обществото, и политическата класа, която ръководи това общество, и много детайли. Но общо взето, като историк, мога да кажа, че, лично за мен, в историята понятието „какво би било, ако…”, не съществува. Те са били хора, които са тежали на мястото си, отдали са живота си за една родолюбива кауза. И какво би станало в днешно време, ако бяха живи, според мен не е подходящо да се обсъжда.
– Конкретно за Христо Ботев, има ли нещо ново, което да се допълни към цялата историография за него, за неговото революционно дело и творчество?
– Към това, което се знае, едва ли може да се прибави в бъдеще нещо ново, защото с отдалечаването във времето става все по-трудно откриването на документи, на исторически извори. Това, което е хубаво да знаят най-вече младите хора е, че гениалното сливане между думи и дела е най-характирно за тази велика историческа личност. Но бели полета винаги съществуват, не само при него, но и при Васил Левски, и при другите герои от Априлската епопея и от възрожденската епоха.
– Едно от тези бели полета, върху което припламват отвреме-навреме обществени дискусии и спорове е гибелта на Христо Ботев, въпросът как точно е загинал, и по-скоро кой точно го е убил…
– Тези митове и легенди се появяват периодично всяка година около 2 юни. Но винаги съм твърдял, че това са несъществените неща. Важно е да се вглеждаме в това, което ни е оставил като завети, като творчество, като революционна дейност. Това, което е успяла да установи историческата наука е, че е прострелян смъртоносно от черкезина Джамбулет. И от там нататък вече се раждат всички версии и варианти, не само за него, а и за други герои.
– Но пък неговото творчество, за радост, като че ли не е подложено на съмнение за изучаване в училище...
– … Да, освен в определени моменти…
– А трябва ли да се притесняваме от някои неща, които са казали хора като Ботев и другите ни велики предшественици в тяхното време, което е много по-различно от нашето днес? Все пак те не са сред нас в момента, за да могат да защитят тезата си…
– Разбира се, че няма от какво да се притесняваме, най-малко за творчеството на Христо Ботев, а и на другите наши бележити поети и писатели. Всичко, което се използва като спекулации в днешно време, свързано с неговите пристрастия към дейността на парижките комунари, и някои други неща, са били характерни и за много други бележити личности в Европа, които са писали по тези въпроси. Няма нищо срамно в това. Не трябва да се бъркат исторически епохи и идеологии.
– Тоест, не трябва да робуваме на съвременни щампи по отношение на миналото?
– Не, разбира се, защото времената са различни.
– Напоследък международната ситуация в нашия регион е много променена. Буквално край границите ни се появиха различни видове кризи. Какво можем да почерпим от опита на нашите възрожденци, за да имаме последователна национална политика спрямо големи наши съседи като Русия и Турция?
– Това, което може да се почерпи е техният (на възрожденците – б. р.) национализъм и патриотизъм в добрия, нормалния смисъл на тези думи, а не в крайностите, в които се залита в днешно време с неща, които са свързани с крайния национализъм, или пък с крайното пристрастие към глобализацията, която не носи нищо добро.
– Как вашата фондация работи с Българската армия за отбелязване на исторически годишнини?
– По отношение на Българската армия, нашата фондация, която съществува вече 23 години, винаги е имала чудесни контакти и съвместна дейност. Армията е един от стожерите на това, което се казва като клише – патриотичното възпитание, и има достойно участие в тържества и чествания, свързани с бележити българи и паметни събития от историята на България.
– Какво бихте пожелали за националния празник 3 март на армейската ни читателска аудитория?
– Високо самочувствие и служене на родината!
С това как почитаме националните си герои и историческите събития, всъщност се представяме като нация
Можем да почерпим от възрожденците техния национализъм и патриотизъм в нормалния смисъл на тези думи
