Доц. д-р Златогор Минчев: Не технологиите са заплахата за сигурността ни, а хората зад тях
Той е специалист по киберсигурност. Един от познавачите на хибридната война. В нея влизат и киберпространството, но и реални бойни действия, и заглушаването на комуникациите, и кибершпионажът. Директорът на Съвместния център по обучение, симулация и анализ към БАН доц. д-р Златогор Минчев се занимава с реалности, не само от бъдещето, като уебтехнологиите и т. нар. интелигентни (смарт) системи, дроновете и роботите. От 2005 г. „нагазва” в сферата на сигурността и участва в проекти, подкрепени от държавата, ЕС, НАТО и САЩ. Центърът му работи в приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на военната и на гражданската сигурност. Прогнозира, че в недалечно бъдеще дроновете сами ще решават кого да унищожават.
Казва, че на изследователите това им е работата – да гледат в бъдещето. И чрез математически модели екипът, на който доц. Минчев е ръководител в секция „Информационни технологии в сигурността” на Института по информационни и комуникационни технологии на академията, го прави. Те са звеното, направило анализа за стратегията за киберсигурност, което през последните 7 г. работи по темата сигурност на дигиталното пространство като пионерна група в България.
По отношение на технологиите най-големите заплахи за света са свързани с информационното претоварване и създаването на една смесена или трансформирана реалност, където на практика не знаем как ще се промени нашето поведение. В бъдеще зависимостта от личния телефон и мрежата ще се увеличава, дори се очаква през 2050-а
телепатията да минава през социалните мрежи
Това звено на БАН изследва и човешкия фактор „от бъдещето”. БАН организира т. нар. мрежа на компетентност, проект, който създава пътната карта на програмата „Хоризонт 2020” по темата киберсигурност на дигиталното пространство.
Прогнозира се бъдещето за 5 г. в сигурността през дигиталното пространство съвместно с около 500 експерти от ЕС и НАТО под егидата на ЮНЕСКО. След 2020 г. най-голямата неяснота ще е свързана с компрометираността на новите технологии, заради липсата на контрол при внасянето на електрониката, голяма част от която се произвежда в Азия.
Учените изследват и социалния инженеринг, свързан с личното пространство. Хибридните заплахи се разглеждат като комбинация от човешкия фактор и взаимодействието с технологиите, за да се изследва как ще изглеждат явления като тероризъм и радикализация в глобалното пространство. Вече имат модели, разработени във формат НАТО, по отношение на Турция и тероризма. Но няма математически модели, които да решат проблемите от бъдещето, те само го прогнозират.
Самият Златогор Минчев е бил представител на България, когато с експерти на НАТО от цял свят във Вашингтон правят предвижданията за Алианса за следващите 10 г. в сферата на сигурността, когато е било прогнозирано и чипирането на хора. Засега технологиите са само на ниво смартустройства, които донякъде могат да бъдат контролирани, но нямат защита – изложени са на хакване. Става дума за социален инженеринг или формиране на определен вид мнение, политики и нагласи. Учените изследват
доколко хибридните заплахи променят реално живота
Дали се оформя като модел манипулацията на големи маси хора от малко, но високо подготвени центрове и дори отделни хора? То вече е станало модел, казва ученият. Станало е и модерно, а след интернет-бума през 2000-а г. малките устройства са навсякъде и който не ползва такъв вид услуга се смята за ненапредничав човек. Създава се среда, в която може да се формира и променя мнение. И в БАН изследват границата, където се смесват различни науки – математика, информатика, социални, в контекста и на кибертероризма. Защото не технологиите са заплахата за сигурността ни, а хората, които стоят зад тях.
През 2004-а г. стартира програма на Алианса за приложно използване на изследване на операциите в сферата на сигурността и в управлението при кризи. Имаме шанс да консолидираме усилията си в две направления – да си партнираме на ниво индустрия (наша и в чужбина) и да създадем среда, където приложно идеите да стигат до разработки и в резултат са вече успешни неща, свързани с киберразузнаването.
А след срещата на върха на НАТО в Полша България спечелва грант от Алианса (годишно са под 10). В Охрид под председателството на България предстои обучителен курс по темата дерадикализация чрез киберпространството в Югоизточна Европа на активността на „Ислямска държава”. В Македония партньор е военната академия там.
Центърът има прогнози до 2050-а. През киберпространството могат да се дискутират идеи, но феноменът „Ислямска държава” и кризата в Сирия отдавна са минали във военната страна на нещата. Авангардна идея е, че всеки мигрант може да бъде следен чрез мобилния си телефон – движение, разговори, контакти. Развитието на технологиите ще направи едни
по-модерни войни
доста по-бързо реализиращи се и ще са нужни само месеци, за да се промени нещо. След Втората световна война биологическите, технологичните и ядрените оръжия запазват първенство. А към тях се прибавя и дигиталното пространство като кибероръжие. И в момента технологията позволява да ви се изгори и компютърът, и смартустройството от разстояние. За част от самолетните катастрофи от последните години се твърди, че има кибератаки с дрон…
Дигиталните технологии ще са решаващи в четвъртата революция, когато машината става все по-интелигентна и започва да формира пространството ни. Според Златогор Минчев, добре е България да има и регионална специализация, не само в киберсигурност в Алианса и в ЕС, доколкото имаме едни от най-добрите IT специалисти. А и в региона, където спецификите са различни. Тук културата и религиите са смесени, а хибридните заплахи включват и технологиите, и човека, но и средата, която формира различни нива на поведение.
На нашата реплика, че доц. Златогор Минчев разказва приказки от бъдещето, той се шегува, че с колегите си донякъде и ги осъществяват…
Светът след 50-100 години
Ще живеем в много различен свят, но и доста неопределен, казва Златогор Минчев. Заради глобалната икономическа промяна ще е по-електронен, защото няма откъде да се генерира нов финансов ресурс, освен посредством електронните пари, електронни облигации, електронни структури като предприятия. Ще изчезнат много професии. Книжните пари може да се запазят като ценна книга.
Новите технологии претоварват хората и те ще започват да бягат от тях. Това ще отприщи и нови креативни идеи. В началото на ХХІ век наблюдаваме един нормален упадък като в началото на всеки век, когато се опитваме със старата ценностна система, идеологии и политика да вървим по нов път. Връзката човек-машина ще е почти „като между равни”, а понятията от книгите на Айзък Азимов ще се сбъдват. Времето ще покаже дали това е добре, но хората ще станат по-съвършени и по-ефективни като биологични единици. Не е ясно доколко това ще е полезно за обществото. Африка и Азия ще са феноменът на следващото столетие.
Ученическият институт или „зарибяването” на младите 
Как се вербуват млади хора за науката? Доц. Минчев отговаря, че всъщност ги вербуват социалните мрежи, иновативните смарт устройства като виртуална реалност. Борят се с това, което информацията в интернет създава от младите – полуинформирани, полуограмотени, често без формирана ценностна система, затова – удобни за налагане на решения и манипулации. От 2008-а г. работят активно с Института по математика и информатика към БАН с млади таланти чрез Ученическия институт по математика и информатика към него. Тези деца-гимназисти се награждават за техни проекти в сферата на медицината, на изкуствения интелект, на сигурността и математиката.
Има идея Ученическият институт да стане интердисциплинарен – и във физиката, биологията, химията, историята, дори в етнологията. Този проект залага на образованието в дългосрочна перспектива. Иначе, да ги научим на нов информационен език, знаейки вече да програмират на един, трябват само дни.
