България беше домакин на Конференцията по синхронизиране на подготовката на НАТО през 2017 г., организирана от Съюзното командване по трансформацията. В нея участваха над 200 представители на страни членки на Алианса и на държави партньори.
Основният стратегически дискусионен панел на Конференцията беше свързан с разглеждането на предизвикателствата, пред които сме изправени по отношение на образованието, обучението, тренировките, ученията и оценката на силите на НАТО. Резултатите от тази дискусия полагат основите на други важни въпроси, които се отнасят до синхронизирането на ученията и подготовките на НАТО през 2018 г., както и изготвянето на общ план на подготовката до 2022 г. По долу предлагаме интервюта с началника на щаба на Съюзното командване по трансформацията маршалът на авиацията, сър Греъм Стейси и изпълняващият длъжността началник на отбраната вицеадмирал Емил Ефтимов.
– Сър Греъм, имаше ли нови предизвикателства между срещите на върха на НАТО в Уелс и Варшава?
– Прав сте да поставяте фокуса и акцента върху предизвикателствата, но аз бих искал да сложа акцент и върху възможностите, които се отварят пред нас. Не мисля, че самите предизвикателства са се променили между Уелс и Варшава, но мисля, че нашето разбиране за предизвикателствата и за последиците от тях, се е подобрило и вече е по-ясно и по-точно. Огромните възможности, които се откриват пред нас, за да посрещнем тези предизвикателства са основно в промяната на модерните технически постижения, в компютърните технологии, в повишаването на способностите на нашите хора, за да можем да отговорим на тези предизвикателства. Те включват и киберзаплахите.
– Всички тези инициативи, имам предвид федеративната мрежа, инициативата за свързаност на силите и за рамковите държави, какво целят – по-висока степен на интеграция?
– Двете неща, върху които се фокусираме са постоянство и федериране. Федерирането за мен означава да използваме по най-добрия начин това, с което вече разполагаме. Възможно е да не ни е необходима повече подготовка или повече щабове, но трябва да намерим начин да използваме по-добре всичко, което вече имаме. И когато това се прави с постоянство, всеки ден, трайно се създава оперативна съвместимост, създава се доверие и знание, че системата работи. Вече прилагаме федеративния подход, но това което искаме да направим е да го издигнем на едно по-високо и качествено ниво.
Например, в Афганистан имаме федеративна мрежа за управление на мисиите. Тя беше изключително ефективна, но минаха години докато успеем да я накараме да проработи.
Следващият път, когато прилагаме федеративния подход, искаме това да стане от „ден първи”, а не след много години подготовка.
– Какво очаквате от днешната конференция, защото тя ще доведе до още повече учения?
– Отново бих искал да не фокусираме върху това „повече на брой”, а да се съсредоточим върху това, което сега правим и да го правим по един по-добър, по-организиран и по-синхронизиран начин.
Фактът, че сме направили нещо през тази година не означава, че то е най-доброто и трябва да правим същото и през следващата. Нагласата, която искам да създам е да използваме обучението и подготовката за адаптиране. Да се адаптираме самите ние и да адаптираме обучението и подготовката непрекъснато към реалността. Това са целите на настоящата конференцията. Пак ще повторя мотото на Съюзното командване по трансформацията: „Ако подобрим днешния ден, ще подобрим и утрешния”. По-добре ще разберем утрешния ден и като направим връзка между вчерашния и днешния ден. Така ще успеем да осигурим траен мир и да запазим нашата сигурност.
– Как оценявате България като член на НАТО?
– България е много активен член на НАТО. Вие сте уважаван, професионален и способен съюзник и смятам, че не мога да искам нищо повече. Не си представям НАТО без България.
