След като сподели в цяла книга славните години си, когато не е бил морски капитан, писателят Михаил Вешим ни сервира ново двайсе: как се е забавлявал с това, което е преживял по времето, в което е бил в казармата. Признава, че със заглавието „Когато бях армейски генерал“ ни лъготи, но пък подзаглавието „Приключенията на храбрия войник Мишев през Студената война“ е достоверно. И неслучайно търси прилика със знаменития войник Швейк – и неговите нелепи и забавни истории, преповторили се на автора като чирак-новобранец, а впоследствие и като „фазан“ в казармата. В наборната армия, където нелепиците са ежедневие, писателят чопли разнообразни теми: В кое поделение е служил Уди Алън? Как да вкараме Бетовен в пътя? Защо жените не харесват Швейк? И много други…
Майсторски написано повествование, свеж хумор, омаен изказ. Авторът сам коментира: „Бих нарекъл тази книга „В търсене на изгубеното време“, ако това заглавие не му го е откраднал един по-голям писател… Няма реституция за отнетите под пагон години. Една от най-важните промени в живота ни, наред със свободата да пишем, каквото искаме и възможността да пътуваме, където поискаме, е отпадането на задължителната казарма.“
Книгата е илюстрирана от художника Дамян Дамянов. Стилистиката на илюстрациите е близка до рисунките в оригиналното чешко издание на „Приключенията на добрия войник Швейк“ – в почит на големия художник Йозеф Лада. Изображенията са допълнени от изрезки от вестници, които обрисуват по-плътно епохата, описана от Вешим.
Кратък откъс ни пренася и в проблемите на отвъдното: ”Аз жезъл в раницата си на школник не носех, а носех всичко, което беше описано в повиквателната – два чифта чорапи, два чифта гащи и прибори за бръснене.
Приборите за бръснене веднага ми ги откраднаха, гащите малко по-късно… Макар Уди Алън да казва: „Не, че вярвам в прераждането, но за всеки случай ще си взема чифт бельо за смяна“, аз резервно бельо за другия живот няма да нося – и там ли да ми го откраднат като в казармата?”
