На 3 март 1878 г. (19 февруари ст.ст.) завършва Руско-турската война, станала за българите Освободителна. Руските войски са на крачка от влизане в столицата на Османската империя. Което за пореден път се оказва невъзможно, поради категорично заявената от Великобритания готовност да се включи във войната на страната на Турция, ако руснаците стъпят на Босфора. Но въпреки, че войските на Русия са спрени, резултатът от освободителния им поход е възкръсването на България.
Договорът предвижда създаването на автономно княжество България с християнско правителство и
правото да има своя войска
Окончателните граници на Княжеството трябва да се определят от смесена руско-турска комисия, но това, което предвижда договора, сбъдва мечтата на всички българи за свобода. Макар и за кратко, до Берлинския конгрес всички те живеят в свободна Санстефанска България.
В договора е записано, че територията на България ще обхваща земите от река Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на каазата (турска административна област) Враня до планината Карадаг. Оттам границата ще мине по западните граници на каазите Куманово, Кочани, Калканделен до Кораб планина. След това границата се спуска на юг по Черни Дрин и после по западната граница на каазите Охрид, Старово и Корча стига до планината Грамос. Оттам границата тръгва на изток през Костурското езеро, стига до река Мъгленица и се спуска
до Солунския залив
Границата заобикаля Солун и през Бешичкото езеро излиза на Орфанския залив. От Буругьол границата извива на север към Родопите до Чепеларе, откъдето завива на изток и се спуска по Арда, после минава през Източна Тракия до Черно море, като оставя Одрин в Османската империя, а Лозенград, Люлебургас и Малко Търново – в България. Границата напуска морския бряг при Мангалия и през Добруджа излиза на Дунава при Расово. Това е записано в чл. 6 на Санстефанския договор.
Така се създава нова
голяма славянска държава
на Балканите. Княжество България би имало площ от около 170 000 кв. км. и би обхващало Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, почти цяла Македония, без най-южните области, части от Косово и Албания, част от Източна Тракия и Южна Добруджа.
Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната. Това гласи чл. 7 от договора.
Според чл. 8 Османските войски трябва да напуснат държавата, а руската военна окупация ще продължи две години. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България и плащането на годишния данък на княжеството към Портата (Член 9, 10, 11).
С подписването на Санстефанския мирен договор Османската империя приема исканията на Русия. Въпреки това Високата порта е била наясно, че договорът е предварителен и условията му ще бъдат преразгледани с участието на останалите Велики сили, всяка от които има свои интереси на Балканите. Така се стига до Берлинския конгрес, разпокъсал Санстефанска България и оставил много българи под робство чак до освободителната война от 1912 г.
Изкупителната жертва
По тъжна ирония на съдбата един от най-големите радетели за свободна България, граф Николай Павлович Игнатиев, става изкупителна жертва в безмилостния сблъсък между Русия и останалите Велики сили.
За да започне войната, руската дипломация търси подкрепата на Австро-Унгария, която приема да я даде, разбира се – не безвъзмездно. След като Османската империя е притисната до Цариград, Виена получава без никакви усилия Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения.
Въпреки това Австро-Унгария застава на становището, че условията на тайните договори не са спазени от Русия при съставянето на Сан-Стефанския предварителен мирен договор, защото България се създава като голяма и силна държава. На Берлинския конгрес Австро-Унгария заема категорична антируска позиция.
За излизане от критичното положение Дворецът в Петербург намира изкупителна жертва в лицето на граф Игнатиев. Конгресът слага край на дипломатическата му кариера. Той е порицан за това, че подписвайки Санстефанския договор не е отчел обстановката в Европа и е превишил своите пълномощия.
Изкупителната жертваВеликите сили срещу свободата
Санстефанският договор взривява Великите сили, които не са очаквали дързостта на граф Игнатиев да стигне до там, че да създаде чрез него голяма и силна България. Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против него, заявявайки че Русия сама е решила Източния въпрос в своя полза, без да се допита до западните Велики сили.
Италия и Франция също се обявяват против излаз на България на Бяло море с мотива, че това ще бъде използвано от Русия, за да окаже влияние над Средиземноморието и морските сили в Европа. Натискът не е само на думи. Обединеното кралство започва да се готви за война. Подготвят се два експедиционни корпуса за военни действия срещу русите и превоз на английски войски от Индия, през Суецкия канал в Средиземно море. Австро-Унгария изявява недоволство от създаването на голяма славянска държава, което е противоречало на предварителните договорености с Русия, която тя е подкрепила преди и по време на войната. 
На 27 април 1878 г. руското правителство взима решение да изпълни исканията на Австро-Унгария относно България, с цел да избегне конфликт. Главни противници на решението са граф Игнатиев и канцлерът Александър Горчаков, но мненията им не се поставят на дневен ред.
След преговори на Русия с британското правителство се стига до подписване на Лондонското споразумение, което окончателно определя разделянето на отнетите от Турция територии. Пътят към Берлинския конгрес и разпокъсването на България е открит.
