Капитан д-р Георги Попиванов е коремен хирург. Първите 7 от своите 41 г. е живял в Мездра, а в Монтана – до 17, където „израства” в монтанската болница, където майка му е медицинска сестра. След детството в Северозапада завършва Медицинския университет в Плевен и 3 г. е в „Спешна помощ” в Попово и Омуртаг. От 2003-а специализира хирургия в клиника „Спешна помощ” във ВМА, а от 2014-а е в клиника „Ендоскопска, eндокринна хирургия и колопроктология” на ВМА като асистент. През 2010 г. става офицер от Българската армия. Баща му е свещеник, но девоенизиран старшина. От 2014 г. е хоноруван асистент към Медицинския факултет на Софийския университет.
С капитан д-р Георги Попиванов влизаме в кабинета му, на стената – с икона на Св. Георги, в три часа следобед след две операции, които е правил този ден. Тук има много икони от наши благодарни пациенти, хваща погледа ни хирургът.
Военният лекар има тренинг заради трите мисии зад гърба си, и трите- в Афганистан. Първата – в Херат, в испанска „Роля 2” (2010 г.), втората – в местна военна болница в Кандахар (2011 г.) и третата – на летището в Кабул в „Роля 3” през 2013-а. А по-късно в Киев вижда същото лице на войната, каквото и в Афганистан. В мисия истински ценното е, че работата е особен тип, без аналог като опит в „цивилно време”.
Там се е сблъсквал със случаи „като на война”. Оперирал е типични военни травми, като преобладавали взривните, но имало и много огнестрелни. Освен контингента, лекували и хора от местния елит и деца. Днес в паметта му най-отчетлив е споменът от Кандахар, когато след бойни действия много деца пострадали от приятелски огън, едно от тях – с три откъснати крайника…
Основният опит от мисии
разказва днес д-р Попиванов, е първо в работата с взривна травма, важна специфика за един военен лекар. Другият е от работата в активни бойни действия под стрес почти постоянно, особено в Кандахар („Можеш да го пипнеш във въздуха този стрес”, казва хирургът). Преди мисия не го осъзнаваш. А там се каляваш, променя се и начинът на мислене, и организацията. Трето, работиш според изискванията на съвременната военно-медицинска доктрина на НАТО.
Важен опит от мисии е и азбучната истина за сортировката, когато дойдат много ранени-за 2-3 минути да прецениш кой се нуждае от първостепенно лечение, т. нар. триаж. Неправилното решение води до загиване на спасяеми ранени.
Разделят ли мисиите професионалния му път „до” и „след” тях? За себе си д-р Попиванов казва, че се е променил много. И продължава да анализира опита си „от там”. Гледа и с „по-друго око” на злободневието. Защото тук имаме мир и уникална природа, а там е война, а в Афганистан дори и климатът е враждебен.
Идват и публикациите, чрез които се допълва осмислянето на опита на ВМА от 11 г. участие в мисии в реални бойни действия. И неговата дисертация е на такава тема: „Сравнителен анализ на взривна, огнестрелна и конвенционална травма” с ръководител заместник-началника на ВМА полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски.
Създават и за първи път разработка на ВМА с монографията „Отворен корем в съвременната хирургична практика” – учебник по травма и по военна хирургия – с цялата военно-медицинска доктрина на НАТО, особеностите на военните травми плюс травма-хирургията.
тренировките на Военно-медицинския отряд за бързо реагиране
а изненадващи тренировки се правят и в Спешното на ВМА по решение на ръководството, които той цени като особено полезни.
Хирургът преподава на студентите от СУ с база „Лозенец”, но във ВМА всичко е на едно място и бъдещите медици се обучават бързо. Заразяват ни с енергията си, казва д-р Попиванов.
Неговата единствена амбиция е да бъде добър хирург. Мярката за това е пациентите да са добре и да не се срамува от направената операция. Начинът е с „тренировка” и много четене. А преди операция трябва да си си изяснил концептуално предстоящата работа и да свържеш знанието с опита.
Разликата между обикновения и добрия хирург
Няма значение колко бързо оперираш. Добрият хирург знае повече и избира правилната тактика, смята д-р Попиванов. В операционната първо се работи за качество, после за бързина.
За съжаление, и пред д-р Попиванов застава една неоправдана пречка в кариерното развитие на военните ни лекари. Дори и да е заслужил, не може да стане главен асистент, докато не получи пагони на майор… Но пречките са, за да бъдат отстранявани и това предстои.
Какво е талантът да оперираш? В хирургията трябва да имаш и ръка, но и много талантливи са се провалили, разсъждава от опит д-р Попиванов. И споделя диагнозата за обществото ни, че борбата за надмощие измества борбата за споделеност. Това оварваряване на времето ни дава и субективното ни усещане за нещастие, определя диагнозата д-р Попиванов. А що се отнася до амбиции, той мечтае за по-тясно сътрудничество на болниците с църквата и у нас, както е във Ватикана, Гърция, Румъния и Русия. Част от тези болници са финансирани от църквата, строят се и болници за бедни. И добавя философски, че наистина каквито са ти мислите, такова ти е и битието и никой не идва безцелно на света и не си отива безследно…
Позиция
Един от проблемите да не се лекуват добре пациентите, казва д-р Попиванов, освен недофинансирането и чисто организационни понякога проблеми в здравеопазването ни е това, че често човек се възприема от лекуващите го като орган: „Черен дроб в шеста стая”, или като клинична пътека. Обикновено общинските болници разсъждават така: да направим 100 пътеки, та да вържем бюджета… Но пациентът е жив-с дух, душа и тяло. А ти лекуваш човек, който е обичан и важен за много хора. Затова в американските учебници се подчертава, че войникът когото лекуваш, е жив човек, който обича някого и не просто отива да воюва, а е обичан от някого – нечий син, съпруг или баща… Така че да не възприемаме лечението „на парче”. И често не само финансите са проблемът.
Медици – военни духовници
Две велики личности, били военни медици, са канонизирани за светци. Единият е св. Лука Кримски (Валентин Войно-Есенецки), професор по хирургия, замонашил се след смъртта на жена си. Със Сталинска награда за огромен принос в гнойно-септичната хирургия и разработването на локалните анестезии. Въпреки това, заточен в Сибир, но моли да го изпратят на фронта. И Сталин го назначава за главен хирург на Източния фронт. Завършва живота си като архиепископ на Крим и е погребан в Симферопол. Много чудеса ставали след смъртта му. Гръцкото хирургическо дружество носи името му, а в Русия – над 30 храма.
Антоний Сурожкий, също хирург, знаел 3 езика, участвал във Втората световна война, в съпротивата. Уникална личност, замонашва се след войната и става митрополит и архиепископ на Задграничната руска църква в Лондон. Примери за военни хирурзи, свързали живота си и с църквата.
В мисията в Афганистан италианските и испанските контингенти „си вървят” с военни свещеници. В голямата база в Кандахар има дървена православна църква, в която е служил американски военен-православен свещеник… Навремето и у нас имало полкови и болнични свещеници.
