Превземането на Одрин с открит пристъп

Няма да е пресилено, ако кажем, че отзвукът от превземането на Одрин от българската войска на 13 март 1913 г., не е заглъхнал и до днес. Навсякъде историческите изследвания пишат за високомерните изказвания по това време на прочути германски фелдмаршали, които твърдят, че Одринската крепост практически е непревземаема. Или ако все пак има такава възможност, то това може да го направи само пруската армия и то за три години. Българската войска превзема Одрин след шест месеца обсада, само за три дни и то с открит пристъп. Ето как става това.

Срещу Одрин е изправена Втора българска армия под командването на генерал-лейтенант Никола Иванов. Според генерал Стефан Тошев, планът на генерал Иванов е 8-ма Тунджанска дивизия, командвана от генерал Кирков, да действа решително срещу южния сектор на крепостта, за да привлече към него турските резерви. Затова тя първа трябва да започне нападението. 
Войските на генерал Георги Вазов трябва незабелязано да се прегрупират срещу източния сектор и със стремителен пристъп да завладеят предните позиции на тоя сектор. Останалите български части и спомагателните сръбски части да съдействат на тази атака. 
На 11 март 1913 г. 8-ма Тунджанска дивизия тръгва в ранни зори срещу южния сектор толкова решително, че успява да заблуди турците за посоката на главния удар. Комендантът на крепостта заповядва на резервите да се насочат към южния сектор. 
Тогава 
обсадните оръдия започват да бълват огън
към източния сектор и  привечер българската войска заема предните турски позиции след като изрязва телените мрежи. Обсадната артилерия започва артилерийската подготовка на атаката още от 8 часа сутринта. Накрая турците напускат предните си позиции и се прибират във фортовите укрепления. Тогава българите решават да атакуват крепостта. 
Към 2 часа през нощта на 12 март 10-ти Родопски полк завладява форта Айжиолу и 
с атака на нож
превзема всички траншеи. Ура-то на родопските бойци е толкова гръмовно, че то насърчава  и войниците от 23-ти Шипченски полк, който, подпомогнат от две дружини от 53-ти полк, навлиза в най-силно укрепения форт на Одринската крепост – Айваз баба и унищожава целия гарнизон, който го защитава. След това под страшния пристъп на българите падат и фортовете Нова и Стара Таш табии, а към 7 часа сутринта е превзет и фортът Каялък. 
Така всички укрепени фортове от Одринската крепост на източния сектор са превзети и гарнизоните са пленени или са обърнати в бягство. 
Съборена е цялата укрепена линия
 от североизток, останалите фортове са подложени на опустошителен огън.  
На 13 март Одринската крепост е окончателно превзета и гарнизонът й е пленен. Всичкото въоръжение на крепостта, снаряжението, бойните припаси, материалите и спомагателните служби попадат в български ръце. Това е рядък в историята погром над такава могъща крепост, завладяна при това с открит пристъп. Този открит пристъп учудва света, издига високо българската бойна слава и решава окончателно изхода на Балканската война. 

Трагедията на крепостта

Трагедията на Одринската крепост е в това, че всички, освен българите, я смятат за непревземаема. Когато нашите войски я обсаждат, целият свят обръща погледи към този от векове укрепван град. Бомбардировките продължават редовно и системно. Плъзват слухове, че турците са свършили запасите си от храна и скоро ще се предадат от изтощение, но това не е вярно. Затова градът е превзет с пристъп. Командването на Втора армия се колебае дълго, тъй като атаката с открит пристъп предполага много жертви и затова отлага дълго време. Най-сетне обаче от главната квартира се решават и дават заповедта за щурм. 
Никола Станев пише, че крепостта е била добре проучена и командването преценява, че фортовете от североизточния сектор могат лесно да бъдат разрушени и превзети.  
След като вижда, че всичко е загубено комендантът на крепостта Шукри паша строшава телеграфа си, взривява складовете с военни припаси, железния мост над река Арда и една от казармите, и заповядва на съсипания си гарнизон да сложи оръжие. Плененият Шукри паша предава сабята си на генерал Иванов. На другия ден – 14 март, царят приема пашата и му връща сабята. След падането на Одрин сърбите имат претенции, че те са пленили пашата. Самият той обаче в едно интервю пред младотурския вестник „Тасфири Ефкяр” съобщава, след като се връща от плен в Цариград, че след падането на крепостта пръв при него идва българският полковник Мархолев. Освен това обяснява, че хранителните продукти в складовете са свършили, българите са завзели най-силно укрепените фортове и съпротивата е станала излишна. Българите имат и далекобойни оръдия, които превъзхождат турските и те не могат да достигнат позициите им. 
Според Шукри паша в началото на защитата на Одрин гарнизонът наброява 60 000 души. Според Никола Станев в плен попадат 14 турски паши, 1 500 офицери, 40 000 войници и 650 оръдия. 
В обсадата на Одрин участват три български и две сръбски дивизии. Българската войска наброява 105 хиляди души, с 240 полски и 102 обсадни оръдия. Сърбите са 35 000, с 60 полски и 38 обсадни оръдия, като тяхната роля е повече спомагателна. 
Превземането на Одрин с пристъп с открита сила предизвиква радост и похвали за българите от цял свят, както пише Станев. Царят получава поздравления отвсякъде и българската храброст завоюва почетно място във военната история. От западна Европа прииждат военни пратеници, специалисти по укрепленията на градовете и разни любопитни люде, за да разгледат победената и превзета от българите крепост. 
Всички специалисти и любопитковци били поразени от огромните разрушения, предизвикани от българските артилеристи на страшната в миналото крепост. 
След превземането на Одрин сръбските спомагателни дивизии са разпуснати. Веднага след това българската тежка артилерия се вдига от Одрин и се пренася на Чаталджа, с намерение да атакува турските фортове.