Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Смяна на полюсите

[post-views]

21 - TANIA NIKOLOVAПоетесата Таня Николова вече 2 години работи като главен счетоводител на военно формирование 22980. Но не се подвеждайте – зад гърба си има вече 3 книги стихове: “Толкоз.” (2007), “Еквилибриум” (2012) и “Морз” (2016). Сред редакторите й са Марин Георгиев и Силвия Томова. В биографията й има нещо парадоксално – несъчетаемото. Родена в Плевен, завършва Музикална академия в Пловдив, с виола, музикална педагогика и естетика. Изведнъж в УНСС – счетоводство и контрол, а накрая пише стихове – от увлечение до страст.21 - knigi

В армията сякаш попада случайно, но уникалната структура с мащабна организация, дисциплина и динамика й дава възможност да натрупа опит – и професионален, и житейски.
– Имам приятели, но и хора, които без да разбирам, уважавам. Професионалисти, с дълъг път, знания и опит. С ценности – дисциплина, любов към страната си, хладнокръвие в критични ситуации, способност за саможертва. Хората, с които работя са романтици. Без такива ценности в тази среда не биха могли да оцелеят. Това ме сближава с тях и мотивира. 

Последната си книга тя парадоксално нарича роман, въпреки че е от стихове. И трите й книги са пронизани от история, сюжет. Въпреки лаконизма и вниманието към детайла, надделява тягата към сглобяване. Всяко стихотворение е късче, история, пъзел от цялото. Новата й книга “Морз” е с обособени 7 дяла, но ластарите на стихотворенията се търсят опипом. Таня признава – от ежедневните събития извлича конкретика, но я преработва отвъд ситуацията. Текстовете прорастват помежду си, за да кажат нещо отвъд буквалния смисъл. Книгата е път към себе си. Но не се самонамираш изцяло, а в отрязък от живота си. Продължаваш за друг отговор. 

Отговорът е еквилибриум. Краят на нещо, началото на друго. Моментно равновесие. “Смисълът на живота е да намеря тази точка. Кратка, но със сгъстено удовлетворение. Тръгнал си нанякъде, стигнал си някъде – заставаш за миг – и се радваш… Случило се е хубаво, може и лошо – няма значение. Това е моментът-край. Готов си да почнеш отново. Нещо различно… Предизвикателството, което ме стимулира да пиша е, че колекционирам тези ситуации, моменти – вътре в мен, извън мен. Главният герой в книгата съм аз в различни въплъщения…” 

Чрез книгите си Таня Николова продължава да търси основни ценности – а те в различните периоди от живота на човека са различни. Отначало най-важното е било семейството. “Никога не могат да спрат да са най-важни децата ми. Но идва момент – семейството отстъпва на втори план. Важно е да направя неща, които съм отлагала. Да изчистя компромисите в себе си. В работата, в свободното си време.”

Убедена е, че човек постоянно трябва да сменя полюсите си като планета. Счетоводството е един разказ за човека, писането – друг. Във всеки човек има много разкази за него самия. Никой не е само с едно лице.

Овладява всекидневното напрежение като търси равновесие. “Почивам си от счетоводството като пиша. И си почивам от писането като правя счетоводство. Или каквато и да е друга работа. Не е моят начин да правиш едно и също нещо непрекъснато. Ако съм написала нещо аналитично, задълбочено, непременно ще гледам американска комедия от най-тъпите. И обратното…”

Късно прописала – първото и стихотворение е от 2000 г. с появата на интернет. Провокират форуми, сайтове – Словото, дир.бг. Пише главно там. Счетоводството е начин на независимост, прагматизъм. 

Не е свирила на виолата близо 20 г. – затворена страница. “Но търся музика в писането. Чувам звукоизвличането в стихотворенията. Представям си ги как звучат. Някои губят от многото си пластове, когато се произнасят гласно, но звукът е важен. Стремя се винаги да звучат добре…”

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Лъчезар Лозанов

Най-ново

Избрани