Съществува ли тайна Европа на две скорости в зависимост от това какви продукти консумират на изток и на запад от някогашната желязна завеса? Дали, макар да е неприемливо, мунтинационалните компании за храни, напитки и дори козметика и перилни препарати, не гледат на източноевропейците в ЕС като на втора ръка граждани?
Вече шест години потребители и техни защитници в Източна Европа се опиват да привлекат вниманието на Европейската комисия върху изследванията си, които доказват определени различия в качеството на храни, напитки и прахове за пране в страните от Западна и Източна Европа. Еврокомисарят по правосъдието, потребителите и равенството Вера Йоурова нарече практиката на големи международни марки „подвеждаща, нетърпима и несправедлива“ и обеща да направи всичко възможно да я спре.
След падането на соц. режимите в Централна и в Източна Европа през 1989 г. много чехи и словаци нахлуха през вече свободните граници на Австрия да пазаруват качествените стоки, за които знаеха от западните филми. Самите чужди брендове бързо заеха място в доскоро затворените за тях държавни магазини на изток. Много хора обаче продължават да пътуват на запад, за да купуват местни варианти на същите продукти, които се продават и в кварталните им магазини, обобщава картината Ройтерс.
Защо става така? Медийни разследвания на едни и същи стоки в западни и в източни магазини, както и лабораторни изследвания, показват че някои мултинационални брендове използват различни, често по-евтини съставки в храните, продавани от източната страна на някогашната желязна завеса, сравнено със същите продукти в Австрия и в Германия. Практиката е напълно законна на територията на ЕС, достатъчно е съставките да са описани върху етикетите.
Скандалът в Словакия
Министерството на земеделието в Братислава публикува резултатите от поредица специализирани тестове, в рамките на които 22 известни маркови хранителни стоки, продавани съответно в западните и в словашките магазини, бяха сравнени по качество. Оказва се, че в продаваните в Словакия колбаси има по-малко месо и повече мазнина и вода, в млечните продукти – по-малко белтъчини, по-малко какао в шоколада. Словашките варианти на всички тези продукти съдържат повече оцветители, подсладители и консерванти, писа по повода Дойче веле.
Това е същински скандал, каза министър-председателят Роберт Фицо: „Неприемливо е международни концерни да продават на източноевропейските пазари продукти, които са със значително по-ниско качество от съответните продукти в западните магазини“, казва словашкият премиер. С тази позиция е съгласен и Съюзът на потребителите в Словакия. Негови представители твърдят, че за повечето потребители в Средна и в Източна Европа качеството е вече по-важно от цената. Шефът на Съюза Милош Лауко смята, че концерните играят нечиста игра: „Повечето храни в западните магазини са дори по-евтини, отколкото тук, защото там има силна конкуренция. Тъй че нека не твърдят, че качеството на продуктите им тук е по-ниско заради по-ниските цени“.
„При някои продукти фактически сме се превърнали в европейско кошче за боклук“, каза пред Ройтерс министърът на земеделието на Чехия Мариан Юречка. Юречка нареди изследване на качеството на храните, което трябва да приключи до юни. Списъкът ще включва не само храни и напитки, но и домакински стоки като прах за пране. Данните заедно с тези от Словакия и други държави ще бъдат използвани в лобирането за поправки в законите на ЕС. Списъкът ще включва не само храни и напитки, но и домакински стоки като прах за пране. „Основната ни цел е да променим законодателството на ЕС, така че ако една стока има един и същ производител, опаковка и надписи – иначе казано, купувачът я разпознава на пръв поглед като една и съща навсякъде – да има и същите съставки“, подчерта Юречка и поиска продуктите да бъдат еднакво добри навсякъде в ЕС. „Щом има единен пазар, тогава нека да имаме и еднакъв достъп до стоки с едно и също качество, когато те изглеждат еднакво за всички клиенти.“
Захар срещу подсладители
От Съюза на потребителите в Словакия не вярват, че плановете на премиера да постави въпроса политически ще дадат някакъв резултат. Вече на няколко пъти подобни инициативи са угасвали без ефект. Единственото ефикасно средство срещу тази политика на големите концерни е потребителите да увеличат съпротивата си. От Съюза смятат, че с течение на времето потребителите в Средна и в Източна Европа също ще развият силно съзнание за правата си.
Не е тайна, че има практика големите хранителни компании и супермаркети да продават по-нискокачествени стоки в бившите комунистически държави, пише електронното издание „Политико“. Пакетирани храни, продавани в Германия и Чехия, например, на външен вид изглеждат еднакво, но съдържанието им се различава – продуктът в Чехия често е с по-ниско качество.
Учени от Химико-технологичния университет в Прага са изследвали през 2015 г. съставките в популярна газирана напитка, която се продава в супермаркетите в Чехия и Германия. В еднолитровата бутилка, купена от германски магазин, е установено, че захарта е единственият използван подсладител. В съдържанието на същата напитка, отново в бутилка от 1 литър, но от чешки магазин, подсладителите са фруктоза, глюкозен сироп, аспартам и ацесулфам. Цената на напитката, закупена в Чехия, е малко по-висока от тази в германския супермаркет.
Самите мултинационални компании твърдят, че съставките се съобразяват единствено с вкусовете на местния пазар. От Кока Кола например обясниха в своя защита, че в напитките, продавани в САЩ също се слага глюкозо-фруктозен сироп, вместо захар.
Министър Бозуков: България също ще направи проучване
България ще се присъедини към Вишеградската четворка – Чехия, Словакия, Унгария и Полша, в искането им да се забрани на компаниите да продават продукти с различно съдържание и качество под една и съща марка. Това стана ясно в началото на седмицата, когато се очакваше изброените страни, заедно с нашата, Хърватия, Естония и Румъния да повдигнат въпроса в Брюксел.
Служебният министър на земеделието и храните проф. Христо Бозуков заяви, цитиран от „24 часа“: „Ще поставя въпроса на заседанието на съвета на министрите в понеделник“. Според него е недопустима дискриминация да се предлагат продукти за Източна Европа с по-лошо качество и с повече сол, мазнини, изкуствени подсладители. Той каза още, че хранителните продукти, предлагани на Единния европейски пазар, трябва да отговарят на идентични стандарти за качество и безопасност.
За Дарик Бозуков заяви, че страната ни също ще сравнява качеството на хранителни продукти с една и съща марка, които се внасят у нас от Западна Европа, с тези, които се продават в по-богати страни в Евросъюза. Христо Бозуков взе участие в заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство в Брюксел.
Бозуков ще поиска от Българската агенция по безопасност на храните да вземе мостри от различни продукти в Западна Европа и от същите продукти на нашия пазар, за да сравни качеството на стоките. Пускането на общия пазар на продукти с една и съща марка от един и същи производител, но с различно качество, е недопустимо, обясни министърът на земеделието и храните.
„При направени анализи в Словакия се е оказало, че стоки от една и съща марка, които се продават в Словакия, и такива, взети от Австрия, се различават много по качествените показатели.
Същото се е случило и в Чехия със стоки, продавани в страната, и такива, взети от Германия. Затова те поставят резонния въпрос защо се получава така и дали потребителите в ЕС не се делят на две категории. И настояват да се премахне тази порочна според тях практика. Нашата позиция беше в пълна подкрепа на това становище. И не само нашата, но и тази на други страни членки от Източна Европа“, каза министърът.
