– Проф.Ганчев, след идеите за Европа на различни скорости и за федерализирането й реалистично и здравословно ли е влизането ни в еврозоната?
– Приемам изказването на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер за бъдещото развитие на ЕС като призив към страните, които имат интерес, да задълбочават интеграцията. Това поставя много въпроси, защото сред страните без такава амбиция има и високо развити, като Швеция, например. Възможно е дори държави като Чехия, които бързо скъсиха дистанцията с най-развитите членки на Съюза, да не желаят по-тясна интеграция. Така че призивът на Юнкер трябва да се разбира по-скоро така: да не се пречи на желаещите да се интегрират, да го правят по-бързо, а нежелаещите – да не бъдат принуждавани да го правят. Това поставя и въпроси пред България. Но изоставането ни по доход на глава от населението от страните в силното ядро на ЕС не бива механично да ни поставя в кръга държави с по-слаба интеграция. Всичко зависи от специфичните интереси и особености на икономиката ни – дали сме заинтересовани максимално да се приближим към най-силно интегрираните страни или интересът ни е като държавите от Вишеградската четворка – по-резервирани към задълбочаването на интеграцията. Според мен, българската икономика е заинтересована от по-тясна интеграция в ЕС заради това, че е по-слабо развита. А специфичният механизъм на валутен борд ни прави механично зависими от еврото и от политиката на Европейската централна банка, без да можем да ползваме предимствата, които би имал един механизъм на активна парична политика. В състояние на борд ние не провеждаме такава политика, а сме механично прикрепени към еврозоната. И в перспектива имаме два варианта – или да излезем от борда и да преминем към самостоятелно плаване на българската валута, подобно на Чехия, Полша, Унгария и Румъния. Или, подобно на прибалтийските страни, да влезем бързо в еврозоната. Този избор стои пред нас от гледна точка на начина, по който се интегрираме и развиваме отношенията си с ЕС. И от гледна точка на стабилността и перспективите за инвестиции, според мен прибалтийският вариант е по-добър за България.
– Това част ли е от дебата за стабилността и сигурността на държавата?
– Да, защото за разлика от централноевропейските страни, ние сме в периферията на ЕС. А е важно да бъдем гарантирани от центъра. За Чехия и Словакия то не е толкова важно, но за нас е – да сме неделима част от Съюза, което означава и гаранция за политическа и военна сигурност. Защото при задълбочаване на интеграцията в самия ЕС ще се отиде и към по-тясна координация във военната сфера с всички произтичащи от това програми за въоръжаване и финансирането им.
– За общи отбранителни способности говориха и лидерите на Германия, Франция, Италия и Испания.
– Призивът им не е случаен. И той е особено важен за България точно като периферия на Съюза, където се сблъскват различни геополитически ветрове. За такива страни са важни ясните връзки с центъра.
– За какво трябва да е дебатът за влизането ни в еврозоната?
– За това какъв е интересът на държавата и при какъв от двата варианта – при директно влизане в еврозоната или излизане от борда и без такава перспектива. И при какъв вариант можем да осъществим по-високи темпове на развитие, инвестиции и икономически растеж. Смисълът на автономната парична политика е в по-лесното адаптиране на икономиката към вътрешни и външни шокове и реализирането на по-високи темпове на растеж, според МВФ. Неслучайно не останаха страни в Европа във валутен борд, освен нас и Босна и Херцеговина. И двете – в незавидно икономическо положение, с бавен растеж, високо равнище на бедност. Защото в дългосрочен план валутните механизми дават негативни странични ефекти.
– Дойде ли пак времето на икономистите?
– Време е за задълбочени икономически анализи. По принцип България би трябвало да провежда активни консултации с ЕК и МВФ. И ако ЕК и ЕЦБ са толкова против влизането ни в еврозоната, може да се окаже, че е по-добре да минем към самостоятелен вариант, където решаващи ще са подкрепата и съветите на Фонда.
– Какви са митовете около влизането ни в еврозоната?
– Разпространените заплахи са за много голяма инфлация, високи цени и фалити на банки. Но повечето страни, извършили преход към пазарна икономика, са в режим на автономна парична политика, включително държави като Албания, Македония и Сърбия. Неуместно е да продължаваме влиянието на борда за системното изоставане на страната. Едно от обясненията за изоставането ни от Румъния е и това, че те не са в борд. Това непрекъснато ни дърпа назад. То е въпрос и на национална сигурност и национално оцеляване. А демографската криза, вече е банално да се повтаря, е в пряка зависимост, в корелация с ниския ни икономически растеж.
– Кои отрасли могат да тласнат икономическото ни развитие?
– Едно от решенията е в развитието на военната промишленост. Това би трябвало да е и най-високотехнологичният сектор. И неизбежното превъоръжаване на армията би трябвало да стане на най-висока технологична основа и при максимално участие на български производители и научен потенциал на страната. За това трябва да се ангажира и българският бизнес, и Българската академия на науките, и секторът ни на информационните технологии. Защото бъдещите военни технологии ще са на изкуствения интелект, на информацията и роботизирането. В този смисъл и Българската армия няма да има толкова значение като количествен състав, колкото до каква степен, например, е роботизирана. И тук ролята на информационния сектор е огромна. Технологичният Оскар за ефекти, който получиха българи, напомня, че те са същите технологии, каквито се използват за симулиране на военни действия при обучение. И са приложение на подобни, които се използват в Пентагона. Това е предният фронт на научно-техническия прогрес, в това число и на военните технологии. Така че имаме и наши възможности и потенциал, който да се използва при бъдещите програми за превъоръжаване.
Битуват митове за риска да сме в еврозоната
Има градски легенди за това доколко е рисково да излезем от борда, независимо дали ще влизаме в еврозоната, казва проф. Ганчев. А такива призиви се чуват отново. Това е възможен вариант, но само съгласувано с ЕК и важните международни финансови институции. Второ, при преминаване към свободно плаване на валутата в началото има риск за по-висока инфлация и нестабилност. А и не е ясно до каква степен БНБ е готова да извършва самостоятелна парична политика след десетилетия във валутен борд. Единствената й сериозна задача през това време беше банковият надзор, където случаят с КТБ показа сериозни проблеми. Някои от експертите обаче се страхуват да не се повтори ситуацията по време на премиера Виденов – силна инфлация с цел да се обезценят дълговете на големите длъжници – кредитни милионери. Тогава загубиха спестяванията си обикновените спестители. Подобно нещо сега е по-малко вероятно. Но паричната политика на БНБ трябва да е добре обмислена и координирана с МВФ. А провеждането на самостоятелна политика, т.нар. инфлационно таргетиране, се прави дори и в страни като Албания и Румъния – с подобна степен на икономическо развитие, без да се е случила катастрофа. Т.е. при внимателно и координирано провеждане на такава политика на БНБ излизането от валутния механизъм е напълно възможно да мине и без проблеми. Но то крие известни рискове и е възможно да се насложи като нестабилност в системата на сигурност на страната.
Битуват митове за риска да сме в еврозоната
