Трябва да се помни, че в тази нощ е необходимо да се реши съдбата на Одринската крепост. Връщане назад няма! Противникът трябва да бъде сломен! Напред ни чакат слава и мир, назад – безчестие и смърт! Това гласи т. 6 от заповед № 2887, издадена на 12 март 1913 г. от генерал-майор Георги Вазов преди атаката на обявената за непревземаема Одринска крепост.Генерал Георги Вазов
Тогава генералът е началник на Източния сектор на българските войски, притиснали в обръч Одрин, от чието падане зависи изключително много какъв ще е изходът от Балканската война и на какъв мир, носещ свобода на останалите под османска власт българи, може да се надява правителството при предстоящите преговори.
Генерал Вазов, който като специалист познава възможностите на артилерията, наричана „Богът на войната”, извършва невиждан до тогава артилерийски вал, какъвто дори прословутите германски специалисти, съветници на турското командване, не са можели да предвидят. Когато му докладват, че на оръдие има само по 200 снаряда и така ще изразходват целия боекомплект за цялата война, генералът отсича – да се изстрелят всичките, утре снаряди няма да ни трябват
или ще влезем като победители в Одрин, или ни чака отстъпление.
Георги Вазов е роден на 17 януари 1860 г. в Сопот. Брат е на писателя Иван Вазов. Семейството дава на България още един прочут войн – генерал-лейтенант Владимир Вазов. Георги Вазов е от първите български офицери. Още през 1878 г. постъпва в Одеското военно училище. Две години по-късно, вече като подпоручик, се завръща в България. Мечтае за изграждане на силна българска армия, но по нечия началническа прищявка е назначен за началник на вещеви складове. Подготвеният в Русия за битки млад офицер не се примирява и заминава при брат си Иван Вазов в Източна Румелия, където служи в тамошната милиция, изиграла решителна роля при обявяване на Съединението. В Петербург завършва Инженерното училище, а след това и Николаевската военна академия. През Сръбско-българската война
служи в Пионерната дружина и в артилерията и участва в авангардните части, които с бой връщат превзетия от сърбите Цариброд. Обрат в съдбата му донася превратът за детронирането на княз Александър Батенберг на 9 август 1886 г., в който Георги Вазов взема активно участие и поради това е принуден да емигрира в Русия, където постъпва на служба в руската армия и проявява способностите си на военен инженер в изграждането и укрепването на отбранителни крепости.
Завърнал се в отечеството, първоначално е оценен и достига до поста началник на Инженерните войски и званието генерал-майор. Но нашенската действителност е белязана от интриги и превратности. През 1908 г. генералът е обвинен в корупция при доставките на взривни вещества. Въпреки, че нищо не е доказано и е наказан само с 10 дни домашен арест, малко по-късно е уволнен от армията. При започването на Балканската война
е мобилизиран, но първоначално е назначен за началник на военните съобщения и транспорта – нещо като тилови офицер. Но когато обсадата на Одрин се затяга, царят и командването се сещат за неговите способности и от 1 февруари 1913г. генерал Вазов е началник на Източния сектор при Одрин. Там той проявява своите невероятни военни способности
довели до падането на крепостта и победата, прочула Българската армия по целия свят. Генерал-лейтенант Вазов е и военен министър през 1913г. в правителствата на Стоян Данев и Васил Радославов, но политическата му кариера е кратка поради безкомпромисната му принципна позиция, неугодна на управниците. Заедно с политиката генерал Вазов напуска и армията. Започва неговата активна обществена дейност. В навечерието на Първата световна война, на 10 септември 1915 г. в Софийския военен клуб запасният генерал Вазов, като председател на Софийското бюро на Народната партия, събира всички председатели на опозиционните сили. Там се гласува телеграма до правителството, в която се настоява за ненамеса на България в Първата световна война
Телеграмата е представена от Александър Стамболийски на аудиенция при цар Фердинанд, но той я отхвърля категорично, а дръзкият земеделски водач е осъден на доживотен затвор и пратен зад решетките.
Генерал Георги Вазов оставя на поколенията своите военно – исторически трудове „Монография за участието на българите в Освободителната война“, „Спомени от Съединението и Сръбско-българската война“, „Укрепване на северната граница на България“ и „Българската флотилия“. През 1919 година генерал Вазов обнародва спомените си „В пустините на Средна Азия“. Достойният войн си отива от този свят на 13 август 1934 г. в София. Тленните му останки са поставени върху оръдеен лафет и под звуците на траурна военна музика е погребан в Централните софийски гробища.
Забравеният войнГенерал Никола Иванов начело на армията по пътя към победите
В началото на 1913г. съдбата на Балканската война, донесла свободата на българите от Пиринска Македония и Родопите, е сложена на картата на обявената за непревземаема Одринска крепост. Последната надежда на разгромената Османска империя е обхваната от стоманените обръчи на българската Втора армия, командвана от генерал Никола Иванов – един достоен войн и победител, потънал през годините в сянката на забравата.
Той е роден на 2 март 1861 г. в Калофер. Участва като доброволец в Руско-турската война. През 1879г. завършва първия випуск на Военното училище в София. Съдбата му на млад офицер
е сходна с тази на другия герой от Одрин Георги Вазов. Също като него Иванов служи в милицията в Източна Румелия и завършва Николаевската генералщабна академия в Петербург.
През Сръбско-българската война участва в боевете при Пирот. Тук съдбите на Георги Вазов и Никола Иванов се разделят. През 1886 г. Иванов е назначен за флигел-адютант на княз Александър I Батенберг.
След преврата от 9 август 1886г. Вазов емигрира, а Иванов става началник на Строево-инспекторското отделение във военното министерство. Преминава през различни командни длъжности, а през 1899г. за кратко е и военен министър в правителството на Константин Стоилов. Като опитен военен и достоен българин, вижда безсмислието на политическите противопос-тавяния
и гонения и успява да договори връщането на българските офицери, емигрирали след събитията от 1886-87г. На 2 август 1912г. по случай 25-годишнината от възкачването си на престола, цар Фердинанд произвежда шестима генерал-майори в чин генерал-лейтенант.
Иванов е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенант е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса. Като генерал-лейтенант Никола Иванов е начело на Втора българска армия през Балканската война. Под неговото главно командване се провежда обсадата и превземането на Одринската крепост.
През Междусъюзническата война неговата Втора армия води тежки битки на 16 и 17 юни
срещу цялата гръцка армия
от Кукуш до Горна Джумая. Въпреки подвизите, извършени от командваните от него войски, на 7 август 1913 г., след примирието генералът е уволнен от армията. Според някои – по категоричното настояване, като условие за бъдещия мир, на победителите в Междусъюзническата война, които не могат да му простят героичните битки срещу тях. Огорчен, генерал Никола Иванов се оттегля завинаги от армията. Не търсят способностите му и през Първата световна война. Като закъсняло признание, на 6 май 1936 е произведен в генерал от пехотата. Умира на 10 септември 1940 г. в София.
