Писателят Георги Данаилов се пресели в своята къща отвъд света, за да обитава нашата памет и въображение – представата ни за едни други светове, чиито корени са ни особено необходими днес. Те ни дават мярата, равновесието между мечта и реалност, между човечност и самоопиянение, между уникалност и социално вписване. В негово лице загубихме ерудит, събрал знания от трудно съчетаеми области – химия, право, музика, писане – сценарист и драматург, допрял рамо в творческата си дейност с най-големите ни киноасове – и ражисьори, и актьори. Автор е на близо 30 книги с проза (романи и сборници), на над 25 пиеси и сценарии.
Блясъкът на езиковия му колорит, на способността му да придава визуалност с литературни средства, блясва още с първата му книга „Деца играят вън“ (1970), а по-късно популярността му се разраства с пиесите и филмовите му сценарии.
„Къща отвъд света“(1997), посветена на село Ковачевица, в което той живееше напоследък. Най-известни от книгите му са „До Чикаго и назад – сто години по-късно. Пътепис“ (1990), „Спомени за градския идиот“ (1993), „За Жан Жак Русо и други глупости“ (1997), „Доколкото си спомням“ (2000-2002), „Весела книга за българския народ“ (2004), „Зимникът на рая“ (2007), „Мемоарите на едно жълто паве“ (2009), „Цената на безсмислието“ (2012), „Към никъде“ (2015).
Пиесите му са сред най-дълго задържалите се на сцена – „Краят остава за вас“ (1975), „Съдията и жълтата роза“ (1977), „Есента на един следовател“ (1980), „Солунските сьзаклятници“ (1983), „Господин Балкански“ (1985) и др. Сега в Народния театър „Иван Вазов“ се играе „Солунските съзаклятници“. Сценарист е на филмите „За къде пътувате?“ (1986), „А сега накъде?“ и „А днес накъде? (2007) на приятеля си Рангел Вълчанов, „Лагерът“ (заедно с Георги Дюлгеров), „Време разделно“ (в съавторство).
Творбите му са превеждани на арменски, руски, немски, полски, румънски, словашки, чешки и други езици. Негови пиеси са играни в Москва, Ленинград, Чешка Будейовица, Бърно, Братислава, Варшава, Тбилиси, Ереван. Носител е на призове от международни фестивали в Кан, Москва, Техеран, Сан Себастиан. Носител е на първа награда на международния конкурс „Русо“ в Париж (1997).
Роден през 1936 г. в София, Георги Данаилов е потомък на свищовски род. Нека си припомним една негова мисъл: „Причината за сивотата е освен всичко друго неумението да бъдем самотни. Ние се скупчваме безпомощни, гледаме се един друг и взаимно се доотчайваме… творчеството, създаването, макар и на невинни, незабележими дори за другите нещица, е спасително.“
