Един от най-добрите градове за живеене и днес определено е Копенхаген. Красив с блясъка на севера и с уникално високия стандарт на Дания.
През 2008 година датската столица бе обявена за
най-качественото място на тази планета
а и сега местните жители държат на високото ниво. Което всъщност са имали винаги. С една от най-високите надници в Европа, с чистите улици, с мрачното море и безбройните велосипедисти. Запомнете – в Копенхаген не трябва да се пазите при пресичане от автомобили, длъжни сте да сте нащрек, за да не ви връхлети някой летящ местен на колело.
Като правило задължително трябва да посетите най-дългата пешеходна зона в Европа „Стрьогет”, площадът с кралските сгради и резиденцията на кралицата „Амалиенбор” с впечатляващите гвардейци, размахващи пушки М16 съвсем не само като на парад.
Естествено не трябва да пропуснете старото пристанище и разноцветно боядисаните кръчми наоколо, но повече от задължително е да стигнете до брега на морето, за да видите
статуята на малката русалка
от великата приказка на Ханс Кристиан Андерсен.
Преди да стигнете до брега обаче ще мините поне до десет военни паметници на герои от различни военни конфликти, в които Дания е участвала през вековете. Бляскави, в отлично състояние.
Досами статуята на Русалката, където непрекъснато е манифестация от туристи, се намира крепостта, от която датчаните са отбранявали Копенхаген при нападението на германският флот през 1940 година.
В учебниците тази история е описана така: „След като 9 хиляди германски пехотинци дебаркират в ранната сутрин в пристанището на Копенхаген, части на кралската гвардия влизат в бой с тях.
След като са разменени няколко изстрела
няколко формации от бомбардировачи Heinkeв He 111 и Dornier Dо 17 прелитат над града. Изправени пред опасността Луфтвафе да бомбардира цивилното население на Копенхаген, датското правителство капитулира в замяна на запазване на политическа независимост по отношение на вътрешната политика. Това води до забележително леката окупация на Дания, особено до лятото на 1943 г., а също така и отлагането на ареста и депортирането на датските евреи, докато почти всички от тях са предупредени и са на път към Швеция. От приблизително 8000 преди началото на войната в крайна сметка по-малко от 500 датски евреи са депортирани и 52-ма от тях загубват живота си.”
До крепостта има два паметника на военни и сложена на постамент морска мина – една от тези, с които местните са имали намерение да спрат нападението на съседите.
Е, това е просто история
Запазена, за да се помнят поуките.
Датчаните са любезни и можете да разчитате на съдействие. Не се забелязва досадното и арогантно присъствие на „модерните” мигранти, ала в сферата на обслужването повечето работещи са с азиатски корени.
Иначе ако решите да посетите най-старата европейска монархия, сложете задължително две неща в куфара – топли дрехи и карта с повече парички. Пътешествието обаче си струва.
