Телескопът е рекордьор в световната индустрия, защото цената му ще достигне 8,8 милиарда долара
Защо е необходимо създаването на такова колосално скъпо съоръжение? Отговорът е, че изучаването на обекти, отдалечени на милиарди километри от нашата планета е достатъчно сложно със земните телескопи, и дори с космическия „Хъбъл”, който се върти в околоземна орбита. Освен това светлината, която идва от дълбините на Вселената по пътя си се изкривява, променя се и може да премине в невидимия спектър. Освен това по-слабо светещите обекти във Вселената могат „да се загубят” с+ред обектите с далече по-мощно светлинно излъчване. Също като джобно фенерче сред мощни прожектори. Откриването на екзопланети, намиращи се извън пределите на Слънчевата система също е проблем, защото те не излъчват собствена светлина
а отразяват. В най-добрия случай ако планетата се състои от лед тя отразява 60-70 на сто от попадналата върху нея светлина. Освен това другите планети трудно се откриват по топлинното излъчване, защото обикновено температурата им не превишава 0 градуса по Целзий, а много често тя достига и до минус 100. Затова приборите, с които ги търсим трябва да притежават огромна чувствителност, имайки предвид, че
средната температура на Земята е 8°
Проникването в дълбините на космоса е най-лесният начин да проучим историята на Вселената. Звезди, които се намират на 10 светлинни години от Земята ние ги виждаме такива, каквито са били когато светлинният лъч е напускал повърхността им. Колкото по-далече виждаме във Вселената толкова повече можем да видим от древната й история, чак до първите години след Големия взрив, отдалечен от нас на
13, 18 милиарда светлинни години
Телескопът „Джеймс Уеб” носи името на втория шеф в историята на НАСА, който е ръководил осъществяването на първите американски полети до Луната. Приборите на телескопа са създадени да проникват в най-големите дълбочини на инфрачервения спектър, които са невидими и в част от видимите. Това ще му позволи той да вижда не само през облаци от прах и други препятствия, но и да регистрира много студени планети. В границите на Слънчевата система телескопът ще може да открива тела с температура до минус 170° C а в радиус от 15 светлинни години звезди и планети с температурата на Земята или Марс. Това означава, че „Джеймс Уеб” ще може да открива не само звезди, но и техните потенциални спътници. Телескопът притежава огромна разделителна способност и може да вижда с 800 милиона години по-дълбоко във Вселената от телескопа „Хъбъл”, който е досегашният рекордьор. „Джеймс Уеб” може да види Вселената само 100 милиона години след Големия взрив.
Основните елементи
Безспорно телескопът притежава невиждани до днес способности. Най-голямата част на апарата е слънчевият щит. Този щит притежава изключителни топлоизолационни качества, защото е направен от най-добрите материали в света. Защо му е такава топлинна защита на телескопа? За да може той „да вижда” обекти с температура под минус 100 градуса, матрицата на телескопа трябва да се охлажда до минус 220. В противен случай инфрачервеното излъчване на собствените му детайли може да го ослепи.
Огледалото на телескопа прилича на пчелна пита. Отделните панели са изработени от берилий и са покрити с чисто злато. Всеки панел от огледалото се движи самостоятелно, но всички те създават единната огледална повърхност, която може да се насочва в различни посоки. Възможностите на огледалото и на камерата му са такива, че позволяват на „Джеймс Уеб” да прави снимки за минути, докато на предшествениците му бяха необходими часове.
Параметрите на телескопа
Тъй като мисията на телескопа „Джеймс Уеб” е изключително сложна, затова е сложно и оборудването му. Сложна е и защитата му, тъй като той ще обикаля около Слънцето, не около Земята. Апаратът има и маневрени двигатели, с които веднъж годишно ще си коригира орбитата.
Този уникален телескоп тежи 6,5 тона, заедно с горивото. „Хъбъл” тежи почти два пъти повече.
Линейните му измерения са 20 на 7 метра, почти колкото игрище за тенис. Огледалото му е 6,5 метра и площта му е 25 квадратни метра, което е рекорд за космическите телескопи. Орбитата на телескопа е такава, че той ще се приближава и отдалечава от Земята. Най-близкото разстояние, на което ще се приближава е 374 000 километра, най-далечното – 1,5 милиона километра. Независимо от голямата отдалеченост на телескопа от Земята връзката с него ще бъде перфектна. Телескопът ще предава научните данни на Земята със скорост 28 мегабайта в секунда. Например половинчасов филм ще се получи на Земята за 10 минути, а отделните снимки – за много по-малко.
През 2018 г. ракетата „Ариана-5” ще изведе телескопа в орбита. За разлика от „Хъбъл” при него ремонти на орбита няма да бъдат възможни. Затова създателите му го сглобяват много бавно и внимателно, като всеки детайл и всяка отделна система на апарата минава през много сложни и отговорни изпитания.
