Директивата на Главното командване

Балканската война е обявена на 5 октомври 1912 г. На 8-ми октомври в Щаба на Действащата българска армия се получават сведения за турската армия. Българският военен аташе в Петроград съобщава, че 7 турски дивизии от Мала Азия са пренесени на Източния фронт. Аташето ни в Рим информира, че турската флота се събира в Дарданелите да напада Гърция. В Турция няма храна. Два батальона в Цариград се бунтуват, защото са гладни. Между Чаталджа, Муратли, Чорлу и Люле-Бургас са разположени на бивак 50 000 турски войници, но те са неспособни да се бият на първата линия на фронта. Около Баба-Ески има 60 000 души турска войска, която трябва да действа 

в тила на българската армия 

Много войска има и в Сан Стефано, но гладна. Войниците просят по улиците. 

Сведения се получават и от началника на гарнизона във Варна, от командващите на Първа и Втора български армии. Сведения няма само от командващия на Трета армия и от командира на Конната дивизия. 

Действията на турския флот в Черно море създава големи безпокойства. Там турските крайцери „Меджидие” и „Хамидие” и един контраминоносец се опитват да стоварят войници на брега в Каварна, но бреговата ни артилерия ги прогонва. Има и опасност турците да направят морски десант в устието на река Камчия. Общо взето българското правителство се безпокои за съдбата на 

крайбрежните ни градове 

и е склонно да направи постъпки пред руското правителство да ограничи действията на турския флот в Черно море. 

До 8 октомври сведенията не внасят никаква яснота в положението и затова правителството издава директива за Действащата българска армия, която трябва да започне да се изпълнява на 9 октомври 1912 г.

Директивата е подписана от Негово Величество Главнокомандващия.

Според директивата Втора армия остава на позицията си и наблюдава Одринската крепост.

Първа армия също остава по местата си, но трябва да бъде готова да действа 

в зависимост от събитията 

срещу главната група наши армии. Трета армия трябва да атакува Лозенградската крепост и да я превземе. 

Кавалерийската дивизия трябва да проведе разузнаване по посока на селата Демеранлия, Гебилеръ, Хаскьой, Ениджи и Кавакли, като изпрати далече напред разузнавателни разезди, които да открият неприятелските позиции. От 9-ти октомври Конната дивизия влиза на разпореждане на командващия Трета армия. 

Действията на Първа и Втора армия трябва да бъдат тясно свързани. До 

превземането на Лозенград 

от Трета армия те не трябва да предприемат никакви действия и да имат готовност да посрещнат всеки опит за контранастъпление от страна на турците. За целта трябва да изпратят пред фронта и към Одринската крепост силни рекогносцировъчни отряди. 

Щом се започнат действията командващите на  Първа и Трета армия трябва да поддържат постоянна връзка помежду си и да уведомяват за всичко Щаба на Действащата армия. 

Настъплението на Трета българска армия

Командващият на Трета армия получава директивата за атаката на Лозенград на 8 октомври(по стар стил). Той споделя общата радост, че на Трета армия се пада честта първа да измери сили с противника, но в същото време ред въпроси го безпокоят. На първо място е това, че храната не е докрай осигурена. Освен това не е доволен, че Главното командване му предава Конната дивизия, но на практика тя остава на разпореждане на Щаба на Действащата армия.

Освен това счита, че левият му фланг не е достатъчно защитен.  Според него на Първа армия е дадена пасивна и не много ясна задача и той се съмнява, че тя може да подкрепи достатъчно Трета армия. Следвайки тези свои съображения командващият на Трета армия издава още на 8-ми октомври заповед до войските си. В нея на първо място се казва, че поверената му армия има

задача на другия ден да атакува 

и да навлезе в град Кърклисе. Той става Лозенград след превземането му от българските войски. Според заповедта Конната дивизия още от 8-ми остава само на негово подчинение. В заповедта подробно са указани направленията за настъпление на Преславската, Дунавската и Бдинската дивизия. Настъплението започва в 6.00 часа сутринта на 9-ти. Командващият в края на заповедта уточнява, че до 9 ч. ще се намира в Кайбиляръ, а след това ще премине по пътя Кайбиляръ – Девлетъ Агачъ – Куджатарла – Ереклеръ за Ески Полосъ, където ще бъде установен щабът на армията. 

Така в резултат на действията на Трета армия Лозенградската крепост пада под ударите на масираните и стремителни български атаки. Войските на Трета армия 

навлизат в боен ред 

в града. Командващият армията е посрещнат в покрайнините с огромна радост от разнородното население и обсипан с цветя. От там той изпраща телеграма до Фердинанд, в която се казва:„Щастлив съм да донеса на Ваше Величество, че Вашата Трета армия след двудневни упорни боеве, днес зае укрепения лагер Лозенград. Противникът е отстъпил в безредица вероятно към Бунар Хисар. Трофеите, които досега са приведени в известност са една артилерийска батарея, 16 зарядни ракли и множество предмети по снаряжението и обмундироването. Нашите загуби са сравнително неголеми. За тях ще донеса допълнително, когато получа сведения. 

Таз минута се готвя да вляза в града, но преди да направя това счетох за свещен дълг да подвъргна на Ваше величество радостната вест за успеха на Вашата храбра армия. Войските са изморени, но бодри. Всички гледаме с вяра в бъдещето.

При входа на Лозенград, 11. окт. 1912 г., 11.30 ч. пр. пл.
Командующи III армия, генерал-лейтенант Радко Димитриевъ”.

Междувременно пристига и група депутати, които приветстват командващия на Трета армия и го молят да им направи честта да влезе с тях в града. Той тръгва, а 

улиците на Лозенград 

са „заприщени от тържествуващ народ”. Щабът на армията е обсипан с цветя и чемширови клончета. На площада в центъра гръцкият митрополит, градските първенци и огромна тълпа от народ чакат да посрещнат победителя. Митрополитът благославя с кръста командващия, а един от първенците по стар обичай му поднася хляб, сол и ключа на крепостта. В това време „гръмките маршове на музиките” възвестяват пристигането на 6-та Бдинска дивизия.