Голям патриот, командир и спортист

Генерал Владимир Стойчев стана пример за много поколения не само заради дълголетието си. Това е човек с много ярко изразени черти на характера и точно заради тях хората с десетилетия помнят срещите и разговорите си с него. Не е излишно да се отбележи, че този смел и решителен воин, и командир е бил изключително галантен кавалер към представителките на нежния пол. За това свидетелства и художничката Тамара Паспалеева, която среща случайно генерала една привечер на улицата в Кюстендил, където тя работи във военната болница като доброволка самарянка. На едно от честванията за генерал Стойчев в Съюза на българските журналисти за него разказа полк. проф. Марин Калонкин, който е познавал лично и то дълги години, прочутия командир и олимпийски деятел. Професорът започна с това, че най-впечатляващата черта на Владимир Стойчев е неговият патриотизъм. Цял живот той носи в себе си някаква изключителна любов към България и към българския народ. 

Генерал Владимир Стойчев през целия си дълъг и нелек житейски път е изцяло устремен към това да бъде полезен при решаването на съдбоносни въпроси за България. Той толкова си обича отечеството, че няколко месеца след като е изпратен за политически представител на страната ни в САЩ, пише писмо до българския министър-председател, до министъра на външните работи и до министъра на отбраната. В писмото заявява:

„Научен съм да се боря с трудности, да се боря за България, но това, което става тук не го приемам. Не приемам отношението на Съединените щати към нашата страна и особено това, че те не признават 

участието на България 

във Втората световна война. Благодаря за отношението на САЩ към мен, но то не ме удовлетворява. Чувствам се засегнат, защото е засегната България. Моля, да бъда освободен и да бъда върнат на работа в Българската армия, ако смятате, че мога все още да правя това”. И действително той е освободен като политически представител в САЩ и се връща тук. Това се случва между 1945 и 1947 г.

На следващо място в големите му пристрастия, според проф. Калонкин, е неговото много силно чувство към Българската армия, към тази част от нашия народ, която се е посветила да защитава държавата. Този силен афинитет към армията Стойчев показва още през детските си години, когато учи в австрийското средно военно училище „Мария Терезия” във Виена. След това и във Военното училище и във Военната академия, които завършва в България. Дълбокото си 

пристрастие към армията 

той демонстрира особено по време на войните. Владимир Стойчев участва в Балканските войни, както и в Първата и Втората световна война. 

Тази любов към армията и към България понякога го тласка и към нарушения на дисциплината във войската. И там проявява своите разбирания и виждания за доброто и справедливото, за начина по който трябва да се решава един или друг проблем. Винаги застава на страната на истината и на страната на това, което счита за правилно, дори по този начин да се изправя срещу някой от своите командири. Затова е и наказван.

Независимо от всичко обаче в Балканската война, преди да е навършил двайсет години, 

получава орден за храброст 

До края на войната получава и втори орден за храброст. С тази храброст той е известен през всички периоди на живота си и при всички случаи, когато трябва да се решават важни въпроси. Такъв е и в спорта.

Представя България неведнъж, участва в три олимпиади. Такъв е и като военен аташе във Франция и Великобритания. Във всички състезания, в които участва по света впечатлява организаторите със страстната си любов към България.  

Виенски възпитаник и пример за поколенията

За рождената дата на Владимир Стойчев има две версии. Едната е, че е роден в Сараево на 24 февруари 1892 г., а другата – на 7 април 1893 г. Майка му Елена Петрович е дъщеря на кмета на града. Владимир няма навършена годинка, когато семейството се завръща в България и се установява в София. Баща му Димитър Стойчев е завършил право в Швейцария, но почива, когато младият Стойчев е на 11 години. Майка му успява да го изпрати при своя леля във Виена, а съпругът на лелята е кавалерист от австрийската армия и по тая причина успяват да го запишат във военното училище. 

Владимир Стойчев става отличен ездач и спортист, и представя България на олимпиадите в Париж – 1924 г., Амстердам – 1928 г. и Берлин – 1936 г. 

През 1934 г. е назначен за началник на Софийската кавалерийска школа. Става член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но впоследствие е изолиран от управлението на цар Борис заради антимонархическа дейност. Отстраняват го и от спортния клуб АС – 23 и през следващите години няколко пъти го интернират. 

През 1944 г. Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва важна роля в реализирането на Деветосептемврийския преврат от Отечествения фронт. В нощта на акцията той има задачата да овладее пощата, която по това време е евакуирана в сградата на Българската народна банка. След това го изпращат да доведе регентите от Боровец, за да подпишат документите за назначаване на новото правителство. 

След преврата генерал Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. По време на участието на България в заключителната фаза на Втората световна война в периода 1944 – 1945 г. командва Първа българска армия. Под неговото командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 г. генерал-лейтенант Владимир Стойчев подписва в Клагенфурт споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия  генерал Чарлз Кейтли. Генерал Стойчев участва в

Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, който се провежда на 24 юни 1945 г. 

Много активна е неговата спортна дейност. След 9-ти септември 1944 г. той става председател на футболния отбор АС – 23, а малко след това и на обединения отбор „Чавдар – София”.

След като се завръща през 1947 г. от САЩ, където е политически представител на България във Вашингтон и ООН, е избран за председател на Върховния съвет за физкултура и спорт към

Министерския съвет. От 1952 до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет, до 1990 – негов почетен председател. От 1952 до 1987 г. той е член и на Международния олимпийски комитет. 

В годините между 1949 и 1990 г. Владимир Стойчев е бил девет мандата народен представител. Приключва земния си път през април 1990 г. Патрон е на Спортното училище на ЦСКА  „Генерал Владимир Стойчев”. Удостояван е с най-високи държавни отличия от България, СССР, Франция, Испания и Югославия.