Държавните и правителствените ръководители на 27-те страни членки на ЕС ще отбележат в събота (25 март) в италианската столица 60-ата годишнина от Римските договори. Това ще бъде повод за размисъл върху състоянието на Европейския съюз и бъдещето на процеса на интеграция. Очаква се лидерите да приемат декларация, в която да изложат съвместна визия за предстоящите години.
„Това ще бъде повод да честваме заедно нашата история и да направим равносметка на шестдесет години интеграция. Не е тайна, че историческият момент, пред който сме изправени, изисква по-задълбочен и сериозен размисъл върху предизвикателствата пред Съюза в краткосрочен и средносрочен план”. Това пишат в поканата към лидерите на страните членки председателят на Европейска съвет Доналд Туск, италианският премиер Паоло Джентилони и министър-председателят на Малта Джоузеф Мускат.
Препъни-камъните
Честванията, по време на които Европа трябва да провъзгласи единство и общо бъдеще, идват само дни преди премиерът на Великобритания Тереза Мей да задейства процедурата по отделянето на страната от ЕС.
Това се очаква да се случи на 29 март.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск вече обяви, че всички страни членки от ЕС, с изключение на Великобритания, ще проведат специална среща на високо равнище на 29 април, за да решат какви ще са политическите цели при преговорите за Брекзит. Близостта на двете събития изглежда е и причината, поради която честванията в Рим ще протекат без представители от Великобритания.
„Освен Брекзит, налице са и други заплахи – миграционната вълна, икономическата криза, тероризма, обособяването на затворени общности. Възниква въпросът дали Европейският съюз, замислен от шест страни за възстановяване на Европа след Втората световна война, а днес в 27-членен състав, не е застрашен от изчезване?”, писа Филип Агре от АФП. Всички, във всеки случай – от федералисти до националисти – са единодушни, че ЕС преживява най-тежкия упадък от основаването си с Римския договор на 25 март 1957 г., коментира Агре.
Проблемът различни скорости
За да даде тласък на европейския проект, на 1 март председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер представи в „Бяла книга“ за бъдещето на ЕС след Брекзита пет пътя за реформи в съюза. Един от сценариите предвижда ЕС да се „центрира отново“ върху единния пазар, отчитайки факта, че 27-те „не са способни да намерят допирни точки във все повече области“. Друг сценарий предлага обратното – „по-голямо сближаване“ в посока към федерална държава чрез по-широка подялба на правомощията между 27 страни членки и ускоряване на вземането на решения в ЕС.
Между двете опции са очертани междинни пътища, като този за Европа „на няколко скорости“ (подкрепен от Париж и Берлин), „в която онези, които искат повече, работят повече заедно – например в отбраната, сигурността или Икономическия и валутния съюз (ИВС), с риск да се засили впечатлението за „сложна система“, която ще прави ЕС „още по-неразбираем“ за неговите половин милиард граждани.
„Диференцирана Европа вече е факт (някои страни са в еврозоната, други – не) без впрочем това да мотивира по-малко интегрираните да ускорят“ интеграцията си, обясни пред АФП Шарл дьо Марсийи, който оглавява брюкселското бюро на фондация „Шуман“. Идеята обаче се сблъсква с отказа на страните от Източна и Централна Европа – последните приети в него, които се опасяват, че може да бъдат изключени от „клуба“.
За начало на Европейския съюз е обявена датата 25 март 1957 г. Тогава на хълма Капитолий в Рим – там, където в първите векове от новата ера императорите приемали триумфите си, се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Основателки са шест държави – Западна Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Заслужава да се спомене, че тези страни покриват като територия някогашната Свещена римска империя на Карл Велики, много бързо разделена след смъртта му. Ето защо основният мотив за обединението след повече от хиляда години и две световни войни е, че е дошло време Европа отново да е единна. Затова и изборът на столица, в която да се даде начало на подобен съюз, не е случаен – Рим.
ЕИО обаче не идва на празно място. Шест години по-рано Западна Германия и Франция обединяват индустриите си в Съюза за въглища и стомана. Новият формат вече е реалната крачка към създаването на обединена Европа.
В Рим се подписват два основополагащи договора – с първия се създава Европейската икономическа общност (ЕИО), а с втория – Европейска общност за атомна енергия (Евратом). Това са първите международни организации, основани на принципа за наднационалност. Договорите влизат в сила на 1 януари 1958 г., като в договора за ЕИО са внасяни многобройни поправки. От тогава името е променено от Договор за създаване на Европейската икономическа общност на Договор за създаване на Европейската общност. Договорът за Евратом не е променян значително предвид чувствителността на европейската общественост относно атомната енергетика.
Документите предвиждат създаването на общ пазар и постепенно сближаване на стопанската политика на държавите-членки, изграждането на мощна ядрена промишленост и насърчаването на процеса за мирно използване на атомната енергия. Предвидено е премахването на търговските бариери между участващите страни. Заедно с това се предвиждат единни външни мита, както и обща търговска политика. Наред с учредителните Договори от Рим е сключена конвенция за Европейски съд и Европейски парламент.
Европейската общност става основата на Европейския съюз, учреден по силата на Маастрихтския договор, от 1 ноември 1993 г. Европейският съюз се основава на Европейската общност (тя губи определението „икономическа” от името си), Евратом, общата външна политика и политика за сигурност, както и сътрудничеството в областта на вътрешните работи. Именно заради тази причина ЕС чества 60 години, а не 24 (договорът от Маастрихт е подписан през 1992 г., но влиза в сила на следващата).
С влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. Европейският съюз стана правоприемник на Европейската общност. Този договор бележи един нов етап в процеса на развитие на европейската интеграция.
За начало на Европейския съюз е обявена датата 25 март 1957 г. Тогава на хълма Капитолий в Рим – там, където в първите векове от новата ера императорите приемали триумфите си, се създава Европейската икономическа общност (ЕИО). Основателки са шест държави – Западна Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Заслужава да се спомене, че тези страни покриват като територия някогашната Свещена римска империя на Карл Велики, много бързо разделена след смъртта му. Ето защо основният мотив за обединението след повече от хиляда години и две световни войни е, че е дошло време Европа отново да е единна. Затова и изборът на столица, в която да се даде начало на подобен съюз, не е случаен – Рим. 
