Когато гледах старшина Иван Стоев над барабаните в Гвардейския представителен оркестър, в съзнанието ми изплува асоциация, която бях виждал другаде – перкусионист в африкански мегаполис и джаз върху два бидона. Но попиташ ли Иван за барабаните, отрязва с нож: “…със сигурност не съм тропал по тенджери в началото. Открих барабаните след 7 клас. С преподавател от Кюстендил, моя роден град. Частни уроци, докато не попаднах в прословутото военно-музикално училище в София. То вече не съществува…”
Барабанът е емблематичен в перкусионното изкуство, а в класическата музика е скелетът, по който обрастват звуци на останалите инструменти. Невинаги е било така. В началото на 20 век вестта за смъртта на кралица Виктория от Англия достига до Кейптаун (нос Добра Надежда) чрез система от барабани, едва след това дошла телеграмата. Те пренасяли информация. Археолозите разкопали в Месопотамия ударни инструменти – малки цилиндри, от 6000 години пр.н.е…
Но
ключът към професията
перкусионист е в това – да си музикален. Влечали го ударните инструменти – и опитвал, ако се получат нещата. Иван изпитва особена горчивина, че прословутото Средно сержантско военно музикално училище “Маестро Георги Атанасов” вече не съществува. “Завърших го в далечната 1986 г. – си спомня – Може на всеки да му се вижда, че с барабаните е лесно, но не е така. Преподаваше ми Камен Каменов. Добър в работата си с нас, но основното е, да носиш искра у себе си – чувство за ритъм, музикантска фантазия. Иначе няма как да стане. И да се свири много часове на ден… Неслучайно основата на музиката са ударните инструменти и басът. Оттам нагоре се гради…”
В училището приемали след 8 клас – за 4 години обучение. Но си ангажиран в армията за 10 години. Нарушиш ли договора – неустойка плащаш. Иван попаднал в оркестъра на Брезник. Тогава във всеки окръжен град имало военен оркестър – Кюстендил, Благоевград, в цяла България. Училището захранвало с кадри тези оркестри. Изкарал 2 години, но първите съкращения в армията ги отрязали.
Оставало му да оцелее като
свободен музикант
Съботи, недели, сватби, ресторанти – от 1988 до 2002 г. “За музиката е важно с какви хора те събира, ако можеш да “откраднеш” нещо в нейна полза. Тогава имаше доста работа – в чужбина, а и кръчмарски оркестри. Ако самият инструменталист не се забавлява, как ще го усетят хората, как ще ги очарова. Духовият оркестър във всеки град и село навремето е бил факел на музикалната култура. Сега – пръстите на ръцете ми са много, за да преброя военните оркестри. Невъзможно е да мислиш за мисия и кауза – отношението е друго…”, твърди старшина Иван Стоев.
От 2002 г. постъпва в Гвардейския представителен духов оркестър. Работата му е строго профилирана. Не е сам сред ударните инструменти – всеки от колегите му има шанс, един е по-добър в едно, друг в друго – въпросът е крайният резултат да впечатлява… “Работата ми в този оркестър ми носи сигурност – постоянна е. Колектив, добри взаимоотношения. Ходихме в Германия, но спектаклите ни не са със състезателен характер, а шоу, събрани сме от различни оркестри и държави. Приоритет бяха овациите на немската публика – дали ще хареса нашият оркестър, дали от Полша, или от другаде. Ние сме си музикална нация с доказани инструменталисти и певци в цял свят. В България ориентир са ми имена, които са се доказали – Стоян Янкулов, перфектно свири във всички жанрове и стилове.
Световните имена са много
всеки слуша като малък рок музика – я метъл или нещо друго. Младите хора успяват, а част от тях учат и в чужбина. И ние с нивото на оркестъра защитаваме добре професионалната марка.”
Барабаните са инструменти с различно качество. Естествените кожи, предимно телешки, се предпочитат обикновено заради техния мек топъл звук и специфичен тембър. Но имат и недостатъци – влияят се от влажността на въздуха. Настроени преди концерт да звучат по един начин, влезе ли публиката – от дишането въздухът се спарва, кожите се овлажняват и променят тона си. Ако се свири на открито – ефектът е същия. Изкуствените кожи (пластикови) се изработват от синтетика популярна сред музикантите като „Милър“ или „Мелинекс“. Американецът Ремо Бели пръв започва масовото им производство и налага нов стандарт, години наред фирмата „Ремо“ е монополист в бранша.
Налагат се като стандарт
при комплекта барабани заради здравината, отзвучаване и устойчивост на влага. Но звукът им е „сух“, сравнен с естествените.
За Иван са важни цената и фирмите-производител, наложили се на световно ниво. В гвардейския оркестър има възможност периодично да се поръчва инструмент, който е на ниво да свърши работа. Но качествен е истински скъпият инструмент. “Не съм робувал: да имам инструмент като на еди кой си или от марка и т. н. Човек трябва да се разпростира и спрямо чергата си…”
Иначе – има син Слави, на 23 години, който е завършил в Шотландия икономика с мениджмънт. Но не пада по-далеч от корена си – свири на барабани и на китара, пее. Слави има рок банда и се изявяват вечер по клубове, макар че му липсва музикално образование. За сина си старшина Иван Стоев казва с усмивка: крастата си е краста, музикален е кво да го прайш. И по-добре, че това го разтоварва и си намира съмишленици. Но не му е прехраната – работи във фирма с немско представителство по специалността си…
