Слова, приветствия, пожелания, връчване на сертификат, молебен за здраве и успех, тържествен марш…В този ден главните герои на церемонията в Казанлък бяха миротворците, на които им предстоеше участие в мисията на НАТО в Афганистан „Решителна подкрепа”. Сред изпращачите бе и подполковник Георги Калчев.
Той не поднесе приветствие или някакво пожелание, може би това беше направил по-рано или щеше да се срещне с воините след церемонията, но личеше, че е напрегнат. Защото мнозинството от воините в строя бяха от неговия 2-ри механизиран батальон.
Всъщност и подготовката на 33-ия контингент за Афганистан премина в Казанлък. Батальонът предостави всички условия за обучение на миротворците. След това тук се състоя и сертификацията. Подполковник Калчев познава добре командира на групата за охрана капитан Ивайло Алексов, неговия заместник старши лейтенант Георги Пасков, командирите на отделения старши сержантите Петко Гамишев и Димитър Георгиев, сержант Лальо Танев и младши сержант Стоян Иванов, логистика старши сержант Христо Христов…Всички те, както и редовият състав от групата за охрана, служат в батальона, който командва.
Подполковникът е присъствал на непосредствената подготовка, наясно е с възможностите на миротворците и е уверен, че ще се справят успешно със задълженията си по време на мисията. А в същия ден, когато течеше тържеството по изпращането за Афганистан, на учебния център „Тюлбето” се провеждаха бойни стрелби на механизираните отделения от 2-ри батальон на 61-ва бригада. Всекидневният живот на формированието продължаваше…
Подполковник Калчев е завършил военното училище „Васил Левски” във Велико Търново през 1999 г. – профил „Мотострелкови”, и Военна академия „Георги Ст. Раковски” през 2011 г. Започнал е службата си като командир на взвод в 61-ва бригада. Бил е командир на механизирана рота, помощник-началник в отделение „Бойна подготовка” и началник-щаб на щабния батальон в 61-ва бригада. А от средата на декември 2016 г. е командир на 2-ри механизиран батальон в Казанлък.
Как ще се справят със задачите с намален личен състав, след заминаването на миротворците? Несъмнено, отговори подполковникът, това ще окаже влияние, но оставащите са достатъчно, за да си изпълняват задълженията. Какво предстои? Важна задача, още от април, е участието в мисията на българо-турската граница. Планиран е сбор с артилерийските формирования от батальона. Взвод се подготвя за стрелби на полигон „Шабла”…
Подполковникът е роден в Казанлък, но живее в Карлово с жена си Йоанна и дъщеря си шестокласничката Калина. Засега пътува, но има намерение да се премести в родния си град.
Остава ли му време за някакво свое хоби? Подполковник Калчев заяви със самочувствие – аз съм риболовец, обичам да разпускам като ходя за риба, предимно на язовир „Копринка”, но понякога и на „Жребчево”. За увлечението си е направил отделен кът в избата, където са неговите принадлежности и екипировка. Какъв му е рекордът за най-голяма риба? Обясни, че е хващал шаран около 3,5 килограма, но с усмивка призна, че е имало и случаи, когато се е връщал без риба. Дъщеря му е ходила по-рано по язовирите с него, но вече се чувствала голяма, за да придружава баща си. Жена му пък е винаги скептично настроена, когато той тръгва за риба, но се стреми да я изненадва приятно с богат улов. И се надява, това да става все по-често.
От гарнизон на гарнизон
Вече 10 години редник Моника Сеизова е войник от Българската армия. Откровена е – в родния си град Плевен случайно е разбрала, че ще има прием. Явила се е, издържала е изпитите и през 2007 г. е започнала службата си като автоматчик. Съвсем скоро е била и първата й мисия зад граница в Босна и Херцеговина.
През 2010 г. се премества от Плевен в Стара Загора – в 38-и механизиран батальон от състава на 2-ра бригада. Изпратена е на курс за санитарен инструктор. И след него заминава на втората си мисия – в Кабул (Афганистан) през 2011-2012 г., вече като санитар. Прибира се отново в Плевен, за да могат нейните родители да помагат при отглеждането на сина й Стоян. Но не прекъсва войнишката си служба.
През ноември м.г. е преместена от Плевен в Асеновград в 4-и артилерийски полк. На Моника й предстои полево обучение на „Корен”. Тя е била на този полигон с формирование от 2-ра бригада, но сега ще е с новия си колектив от дивизиона на подполковник Стоичко Белишки. И е радиотелеграфист в командно-щабна машина.
Обиколила съм вече няколко гарнизона. Обичам да експериментирам, да пътувам и да опознавам нови места, споделя редник Сеизова. Допълва, че друго нейно голямо увлечение е музиката и може да участва в прегледите на художественото творчество.
Смяна на професиите
Инженер, икономист, крупие – войник
Да имаш бакалавърска степен за електроинженер, а магистърска – по икономика. Да работиш като крупие в Смолян. И да станеш кадрови войник на длъжност шофьор през 2005 г. в артилерийското формирование в Асеновград.
Това е редник Златка Велева. Притежавала е категория „С” и е участвала в колонно кормуване с автомобили ЗиЛ и УаЗ в началото на службата. Не крие, че е харесвала работата си като крупие, но е имала проблеми със заплащането и осигуровките. И е избрала сигурността на войнишката професия. Приемните изпити са били в Плевен и е кандидатствала за шофьор.
Омъжена е от 17 г. Има две деца – 16-годишна дъщеря Синди и 8-годишен син Кристиян. Съпругът й е бил наборен войник и Златка се шегува, че той няма какво интересно да й каже за казармата.
Макар че е от Смолян, редник Велева не е любителка на ските. В свободното си време се отдава на пътешествия, за да се откъсне от всекидневието. Обича новостите и сама се определя като всестранно развита. Нейното голямо увлечение е плуването.
А на предстоящото полево обучение на 4-и артилерийски полк ще бъде, както друг път, радиотелеграфист в командно-щабна машина. И заявява, че на „Корен” се става войник.
