Открай време шаранът се смята едва ли не за най-ценната риба. Тачат го както рибарите, така и кулинарите. При сериозния шаранджийски риболов на дъно се смятат за добри рибите с тегло над 5 кг. При риболова на плувка обаче и килограмовите екземпляри са много желани. За съжаление, подобни шарани могат да се ловят успешно предимно на платените водоеми.
Още в най-ранна пролет веднага след разтапянето на леда шараните се активизират, но са с много намален метаболизъм, прехранват се лесно и са невероятно плашливи. След спокойствието под леда сега по бреговете се вдига врява, мятат се във водата топки, царевици и какво ли не.
Нормално е шараните да се скупчат в средата на водоема и да не смеят да приближат брега. Евентуално някоя риба в близост да брега се лъже рано сутрин или привечер.
Най-лесният риболов е на фидер. Хвърля се далеч навътре и често шараните се закачат сами, когато такъмът е построен както трябва, тоест не е прекалено груб.
В този риболов обаче мнозина не намират тръпка. Остават вариантите с щека или с мач. С щека този риболов може да се практикува, само че или ако сте сами и наоколо няма други колеги, или ако използвате щеката си като директен телескоп, за да достигнете желаната зона на комфорт, в която плуват рибите на около 18-20 м от брега. Връзва се много дълъг такъм, плувка 2-3 г и се прилягва стабилно на дъното поне с 30-50 см – с целия повод барабар с дроперите, докато основното олово се подпре в дъното. Използват се леки ваглери тип стик, ако е плитко, а ако водата е бистра, може да се ползват и кристални (прозрачни) ваглери. Ако ли не, се използват класически с носимост 3-5 г. Основното влакно не е добре да е със сечение над 0,16 мм, а поводът е добре да е максимум 0,14 мм. Кука се подбира спрямо стръвта.
Най-важният момент е захранването. В много редки случаи може само в началото да се стрелнат 7-10 стиски с тъмна нискохранителна захранка фишмил или езеро. Никакви типично шарански храни не са препоръчителни. Обикновено тези, които хващат най-много, не ползват захранка въобще! Захранват само с глина с торен червей или с много премерено количество бели червеи, тук-там и някоя рибна пелета. Но пак нарядко. Същото важи ако се лови с щека. Тогава може и да се къпира, но пак премерено.
Много важно условие при риболова на шаран е стръвта да лежи неподвижно на дъното. Ако куката със стръвта се вее някъде из водните пластове, шаран едва ли ще се улови. Другият важен фактор за успех е изборът на място. Опитът често е най-решаващ. В ледената вода рибите не са много подвижни и трябва да се знае къде се държат на дадения водоем в даденото време на деня. Следващият фактор е търпението. Не е речено, че още в първия час ще има динамичен риболов. Може до обяд да няма пипане, а следобед, след като напече крехкото пролетно слънце, рибите да се раздвижат и да се направи отличен риболов. Рибите сега са слабоподвижни и много, много капризни.
Традиционно шаранът се лови на царевица, но сега тя не е най-добрата стръв. Изборът на стръв зависи от това с какво точно захранваме. Ако ползваме кълцан торен червей с глина и ловим на торен червей, ще има някое кълване, но когато добавим на куката и два бели червея или една царевичка, кълванетата ще са по-чести и стръвни.
Шаранът е любопитна риба и когато спокойно си боцка торни червейчета от дъното и види апетитна хапка, различаваща се малко от останалата стръв, веднага отива натам. Поради тази причина състезателите риболовци, например, захранват с бели червеи, а ловят на шарени.
Сега в студената вода шаранът кълве стръвта изключително от дъното и е малко вероятно да се влияе от непрестанното захранване с пелети, червеи или пък царевица.
Не на последно място е и търпението.
