Преди 15 години бе първата мисия на рота от Българската армия за охрана на щаба на СФОР в база „Бутмир” в Босна и Херцеговина. Нашият контингент бе част от Стабилизиращите сили (СФОР) по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. Началото на участието ни бе през януари 2002 г., но подготовката на контингента започна месеци по-рано.
Подборът бе предимно от военнослужещи от 3-ти механизиран батальон на 61-ва Стрямска механизирана бригада. Старши национален представител на контингента бе полковник Павел Илиев, завършил ВВОУ „Васил Левски“ през 1978 г. и Военна академия „Георги Ст. Раковски“ през 1986 г.,изучавал английски език в Лондон след спечелен конкурс и във Военната академия в София.
Беше наясно, че основно задължение ще му бъде да свежда задачите, които се поставят на българския контингент и да следи за изпълнението им. Осигурил бе много материали за Босна и Херцеговина – за устройството на държавата, за мисията на СФОР, за задачите на стабилизиращите сили… Като плюс за българския контингент той отчиташе, че командирът на ротата капитан Методи Методиев е бил с инженерен взвод в Босна и Херцеговина, а още десетина сержанти имали опит от мисии в чужбина.
Не се знаеха точно какви ще бъдат изискванията по време на сертификацията. Затова и обучението бе доста разностранно. Занятията се водеха в района на 61-ва бригада и на гарнизонния учебен център „Анево“.
На капитан Методи Методиев, всъщност предстоеше втора мисия в Босна и Херцеговина. Първата е с българския инженерен взвод, като тогава той е бил заместник-командир. Оставихме много добри впечатления в база „Шишава”, както сред холандския батальон, в чийто състав бяхме, така и сред местното население, изтъкна тогава капитанът. Преминати бяха занятия по тактическа, строева, медицинска и инженерна подготовка, ЯХБЗ и най-вече усилено продължаваше да се изучава от воините английския език. Взводните командири бяха старши лейтенант Деян Христов и лейтенантите Светослав Зъмчев и Пейчо Генов. Вниманието на воините на учебния център „Анево“ бе насочено преди всичко към трениране на действията при патрулиране, на контролния и на наблюдателния пост. На занятията по огнева подготовка се изпълнявха с успех т.нар. холандски упражнения с автомат, с картечница и със снайперова пушка „Драгунов“. Провеждаха се дневни и нощни занятия с БМП – стрелба с щатен изстрел и с картечница. На контролния пост се отработваха действия при различни ситуации, като преминаване на военнослужещ от НАТО, влизане на офицер, но не от базата, посрещане на цивилни, които доставят хранителни продукти, преминаване на военен автомобил, нападение на поста, затваряне на главния и задния портал и т.н. Предполагаше се, че по-добре подготвени и знаещи английски език, ще бъдат на контролния пост…
Тогавашният командир на 61-ва бригада полковник Йордан Йорданов обясни, че пред комисията по подбора, назначено с министерска заповед, в продължение на 3 дни са се явили над 300 военнослужещи от бригадата. Избрани са били хора по всички специалности, като е бил определен и резерв от десетина души за всяка от тях. Първоначалният вариант е бил ротата да е от 112 души, но след това е станал 149. За изучаването на английски език са били привлечени допълнително преподавателки към щатните две.
Как протичаше един учебен ден на ротата ? Сутрин от 8,00 до 11,00 ч. се изучаваше английски език. След това на занятията на ГУЦ „Анево“ се провеждаше тактико-специална подготовка. След обяд предстояха още 3 часа по английски език и два часа самостоятелна работа. Изискванията за владеене на английски език се отнасяха най-вече за офицерите и сержантите, и още 14 военнослужещи на ръководни длъжности. През втората половина на декември 2001 г. бе акцентирано на подготовката на ротата по практическо изпълнение на наученото.
Комисията по сертификацията бе от Южното крило на НАТО, водена от турския полковник Елмаз Уайр. Трите дни – 11, 12 и 13 декември на 2001 г., бяха мразовити и офицерите от комисията се чудеха как да се спасят от студа, въпреки че бяха добре екипирани. Намериха решението във военния магазин в Карлово, от където си купиха ушанки от по 10 лева. А на „Анево” воините стреляха с автомат „Калашников”, картечница и снайперова пушка „Драгунов” и БМП – с щатен изстрел и картечница. Демонстрирани бяха действия на контролен пост, наблюдателен пост и патрулиране, като бяха разигравани различни ситуации. Накрая, в последния ден, комисията от НАТО поиска да се стреля на къси разстояния, като бяха уточнени редът за използването на оръжието и комуникирането на английски език…След сертификацията, в началото на януари започна 6-месечната мисия на първата рота.
Втората и третата рота за охрана на на щаба на СФОР в Босна и Херцеговина бяха от състава на 2-ра Тунджанска бригада.
Четвъртата рота с командир капитан Тихомир Димчев бе отново от 61-ва бригада. Направен бе внимателен подбор. Така например, от осемте млади офицери, покрили изискванията при кандидатстването си за мисията, бяха избрани четирима. Около 30 души повече от щата на ротата водиха подготовка, за да има по-голяма конкуренция при окончателния избор. Към 70 на сто от военнослужещите бяха от механизираната рота на капитан Димчев, което спомогна за опознаването и формирането на по-добър колектив. Останалите от охранителната рота бяха от бригадата, като бе дадено предимство на 3-ти батальон. Част от миротворците от ротата вече бяха участвали в мисията на първата охранителна рота и се използваше техният опит. Взводни командири бяха капитан Панайот Мухтаров, старши лейтенант Васил Динов и лейтенантите Пейчо Генов и Светлозар Христов. А при занятията на ГУЦ „Анево” се имитираше обстановката в база „Бутмир”. Направени бяха промени в учебната програма за по-ефективното изучаване на английския език. Сформирана бе група от офицерите и сержантите с отделен преподавател. 
Всички офицери имаха защитен СТАНАГ по английски, както и трима сержанти.
Петата поред охранителна рота бе сформирана в 5-а Шипченска механизирана бригада, но проведе обучението си във 2-ра Тунджанска лека пехотна бригада. На изпитите присъства и група от щаба на СФОР в Сараево, водена от подполковник Джек Фикас от САЩ.
След завръщането на 6-ия контингент стана ясно, че той е получил две отлични оценки и два сертификата – единия от командването на НАТО, а другия от Силите на Европейския съюз, които започнаха операция „Алтеа”.
Функциите на ротата в мисия „Алтеа” бяха като на предишните шест роти, но вече започваше нова номерация. Първата охранителна рота „Алтеа” бе от състава на 5-а Шипченска механизирана бригада. Освен споменатите вече формирования, своя принос в операция „Алтеа” даде и 4-и артилерийски полк. Многократно командването на база „Бутмир” даваше отлични оценки на българските миротворци. Дори действията им бяха определяни за перфектни. И винаги е било припомняно, че охранителните роти са лицето на базата. Да не забравяме, че началото бе дадено от Първа охранителна рота от 61-ва бригада преди 15 години.
