Влизането на 6-та Бдинска дивизия под гръмките маршове на музиките в Лозенград не означава, че дивизията ще се разположи на почивка, за да празнува победата. Заповедта е дивизията само да премине през града и да продължи напред. На 11 октомври 1912 г. след 11 ч. и 30 мин. командирът на дивизията получава заповед да преведе войската си през града в походен ред, а след това да изпрати авангардни части, защото противникът е напуснал Лозенград.
домакинските обози
да се доберат до Лозенград и след втора заповед да настигнат частите, които са тръгнали напред след разбития противник. Командирът подчертава, че това ще стане по негова заповед. Дивизионният лазарет и предадената към дивизията полева болница от 4-та дивизия да достигнат до Раклица. Ешелонът от продоволствения транспорт да пристигне там, където се пресичат пътят от Ереклеръ за Лозенград с река Киризли.
Пионерната рота и полуескадронът да преминат към 35-ти Врачански полк.
В края на заповедта командирът на дивизията уточнява, че той, заедно с щаба, ще бъде южно от Лозенград и от там ще издава заповедите за другите части. Точно в 12 ч. на обяд
дивизията тръгва в походен ред
за Лозенград, следвана от 2-ра бригада на 5-та дивизия. Пътят е зает от артилерията и обозите на 5-та дивизия. Полковете се движат с голяма мъка най-вече извън пътя, направо през лозята и нивите. Навсякъде има изоставени турски военни коли. Някои от тях са затънали в калта, други обърнати напречно. Цялото поле е осеяно с убити хора, с пушки, снаряди, патрони, снаряжение. Всичко говори за паническото бягство на турците. 
Командващият 3-та армия
генерал-лейтенант Радко Димитриев, изправен на площада в центъра на Лозенград поздравява преминаващите колони от българската войска. Тя му отговаря с мощно и продължително „ура”.
При входа на града обаче са се струпали части от няколко дивизии и редът не се спазва. Командирът на 1-ва бригада от 6-та дивизия с големи усилия успява да отвори път на бригадата. Но след неговото заминаване някакви артилерийски батареи се вмъкват в походния ред на бригадата и я разделят на части. След като минава 36-ти полк и две дружини от Бдинския полк се показва началото на дълга колона от артилерия. Тогава командирът на 1-ва бригада изпраща началника на щаба на бригадата да освободи пътя от артилерията.
Нощната битка при Кавакли
След донесението, което командващият 3-та армия получава за разполагането на турски части край село Кавакли, той заповяда на командира на 2-ра бригада от 6-та Бдинска дивизия да настъпи от Лозенград за Кавакли и да очисти селото от турските части. В 5 ч. и 30 мин. след обяд командирът повежда бригадата, за да изпълни заповедта.
В авангарда е 36-ти полк1-ва дружина изпълнява ролята на преден отряд, а 1-ва рота – на челен. В главните сили е 35-ти полк, който изпраща 1-ва дружина за прикритие вляво, а 14-та за прикритие вдясно.
След като бригадата се отдалечава на 4 километра от Лозенград, командирът на бригадата издава заповед артилерията да се движи с главните сили. За да намали дълбочината на колоната се разпорежда артилерията да се движи по шосето, а от двете й страни край пътя да върви пехотата, но на сближена дистанция от 70-80 крачки. И тъй като става ясно, че 1-ва бригада отива за Асанъ бейли, командирът поставя на левия фланг една рота за прикритие. Луната грее силно в октомврийската нощ. За да имат възможност предните части да оглеждат внимателно местността пред тях,
на всеки 200 крачки
настъплението спира. По пътя към Кавакли авангардът среща селяни, които бягат от турците, които са започнали грабеж. Срещат и конния разезд, предаден към дивизията, който ги информира, че селото е окупирано от противника и от двете страни на шосето има охранителни части.
След това цялата бойна колона доближава без шум до Кавакли. Челният отряд успява без да гръмне пушка да залови секретните турски постове и да унищожи една застава източно от шосето, която се намира само на 700 крачки от селото. Това става към 10 ч. и 15 мин. преди полунощ. Командирът на бригадата изпраща до командващият 3-та армия донесение, в което докладва, че бригадата се намира на 1 км югоизточно от Кавакли и от пленен неприятелски войник са разбрали, че в селото има един пехотен полк от 2 500-3000 души. Докато пише донесението, хващат друг турски войник (грък), според когото в Кавакли има пет турски полка. Командирът на бригадата обаче пише в донесението, че разузнаването на обстановката ще продължи и призори смята да превземе селото.
В това време авангардът продължава да разузнава. На 500 крачки от селото го посрещат с огън. В 10 ч. и 30 мин. става ясно, че един турски табор вилнее в селото и граби, а останалите части са разположени на палатки около гарата и близо до гората на десния бряг на Боклуджа дере. В 11 ч. и 30 мин.
българите настъпват
Датата е 11 октомври.
Боят за Кавакли продължава до 10 ч. сутринта на 12-ти, когато селото е превзето, а турците панически са отстъпили. Един отряд от 6 роти и една батарея на 2-ра бригада прогонва турците и от Ениджи, където се спотайват някакви части. Турската войска панически отстъпва към Бабаески и Люлебургас. Само при страничната операция в Ениджи българите пленяват 360 войници, 2 лекари, 1 болница, ракли със снаряди. След превземането на Кавакли командирът на 2-ра бригада получава заповед да премине с бригадата си в разпореждане на командира на 4-та дивизия.
