Яребицата (Perdix perdix) е птица от семейство Фазанови (Phasianidae). Оцветена е в маскировъчни ръждиви и кафеникави цветове, мъжкия има тъмно петно на гърдите. Летят сравнително бързо и добре, като успяват да се вдигнат под 70 градуса наклон за да избегнат препятствие, но като повечето полски птици не могат да маневрират добре и рязко да изменят посоката си на полет, което ги прави уязвими, ако наоколо има дървета или други прегради.
В България на лов за яребици е разрешено да се излиза от 1 октомври до 30 ноември. За яребица може да се излиза на малки групи от по 4-6 човека.
Яребицата прилича на голям пъдпъдък, тя е едра колкото охранен гълъб, но общата форма е по набита. Мъжките тежат около 500 грама, докато женските достигат около 300-350 гр. Няма ясно изразена разлика в оперението между мъжката и женската яребица. И двата пола имат сиво-кафява защитна окраска.
У нас яребиците са най-разпространени са в равнините. Тази птица почти винаги се настанява в близост до ниви с фуражни култури като предпочита високата трева между нивите и откритите площи с малко храсти.
Среща се из лозя, горски поляни, пасища с храсти.
Яребицата не се среща навътре гората. През по голяма част от времето живее на ята, като през зимата образува по-големи ята от по няколко люпила с възрастните яребици.
Яребиците оформят брачни двойки през пролетта. За гнездене предпочита обработваеми площи (като прави гнездото не повече от 20-30 м от края на нивата), овощни градини и в края на горите.
Сутрин след вдигане на росата и привечер яребицата тръгва на водопой и след това започват да се хранят. Затова когато се ходи на лов за яребици, първо трябва да се застане рано сутрин или привечер на подходящо място и да се установи местопребиваването на птиците.
За лов яребицата подходящи патрони са №5-№7 с концентратор.
Като най-подходящата порода куче за лов на яребици е английския пойнтер. Може да се практикува и без куче, но тогава ходенето за да се вдигне яребицата ще е значително повече. Тази порода надушва дивеча от 300 метра, което е доказано експирементално.
Яребицата има силен мирис и едно обучено куче ще я открие дори и след като се е затаила, но тогава миризмата значително намалява и затова кучетата трябва да се пускат срещу вятъра.
Лудогорското гонче е душманинът на глигана
Лудогорското гонче е порода кучета от български произход. Тя е една от трите български породи кучета, признати от Българската републиканска федерация по кинология (БРФК), асоцииран член на Международната федерация по кинология (МФК). Борбата за причисляването на Българското лудогорско гонче към списъците на МФК с расови породи все още продължава.
Българското лудогорско гонче е със среден ръст. Има силно, хармонично и елегантно тяло с леко удължен формат.
Притежава уравновесена нервна система. Привързано е към стопанина си. Игриво. Интелигентно.
Специализирано е в лова на диви свине, но може да бъде използвано и за лов на други видове дивеч. То притежава великолепни физически качества, съчетани с отлично обоняние, пъргавина при търсене и проследяване на дивеча, чувство за ориентация, неизчерпаема енергия и издръжливост.
Лудогорското гонче е порода кучета от български произход. Тя е една от трите български породи кучета, признати от Българската републиканска федерация по кинология (БРФК), асоцииран член на Международната федерация по кинология (МФК). Борбата за причисляването на Българското лудогорско гонче към списъците на МФК с расови породи все още продължава.
