– Г-н Попов, труден ли ще е разводът между ЕС и Великобритания?
– Отстрани изглежда, че е по-лесно да влезеш в ЕС, отколкото да излезеш. Засега диалогът върви дружелюбно, но зад добрите думи и обещания, че винаги ще останем истински партньори, се усеща и тихо заплашително съскане. И това ще се отрази на начина, по който ще протече двугодишният преговорен процес. Трудно ще се намира съгласие и запазване на взаимен интерес по всяка точка от дневния ред на преговорите. Всички страни-членки настояват да се гарантират правата на гражданите им на територията на Великобритания. Кипър настоява за гарантиране и на правата на кипърците, които работят в британските военни бази на територията на Кипър. Тревогата на страните от Централна и Източна Европа е, че ще се намали капацитетът и способностите на ЕС в отбраната и сигурността. Това включва и разузнаването, и проблема с миграцията и тероризма. Тези страни смятат, че Лондон не бива да намалява своето присъствие в европейската сигурност и отбрана – има страни на ЕС, които не са членки на НАТО. Великобритания (сравнима само с Германия) е с най-мощния военно-интелектуален капацитет в Европа. Със своите разузнаване, информация, комуникации, военни оперативни възможности, ноу-хау, технологии, човешки фактор, флот, авиация и т.н. – Великобритания е безспорен и нужен партньор за ЕС.
Според агенция Блумбърг, всяка страна ще предявява в преговорите с Британия и свои специфични национални интереси, които тя смята за ощетени от Брекзита. Например за Белгия – запазване на търговските отношения, за Дания – земеделския и енергиен износ към Обединеното кралство, за Швеция, Финландия, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Полша – различни аспекти на сигурността, но в двустранен план с Лондон, за Испания-суверенитета на Гибралтар. Ирландците искат да не се издига граница между Северна Ирландия и Република Ирландия. Великобритания пък ще настоява да си запази безмитната търговия и свободния пазар на ЕС, което е нейния национален интерес. Много страни биха загубили, ако Англия затвори пазара си за свободно движение на стоки и капитали от ЕС. За Германия например, това би било много лошо. Средно на година, германските автомобилни компании продават на британския пазар близо 800 хиляди автомобили. Сделката на сделките в преговорите ще бъде именно двустранното запазване на свободната търговия и пазар.
Но „съскането“ и „закачките“ вече започнаха. Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заяви, че ЕС трябва да заеме твърди позиции в преговорите и да не допуска компромиси. От Брюксел вече се обяви, че британците трябва да платят за решението си да напуснат Съюза. Става дума за около 60 млрд.евро, които ЕС изисква от Лондон да плати за тези две години на преговори, които предстоят. Да не забравяме че Великобритания всяка година внасяше в бюджета на ЕС близо 10% от него. Ясно е, че с напускането на Лондон ще трябва да се орязват бюджети, да се намалят работни места на служители на ЕС. Швеция поставя може би най-важния въпрос – с излизането на Великобритания да не се увеличават вноските на останалите членки към бюджета на ЕС, да не се преразпределя британската вноска на останалите членки.
– Каква е формулата на успех като резултат от преговорите?
– Ние досега нямаме опит с излизане на държава от ЕС, процедурата наподобява на пръв поглед на тази на влизането – все едно на отваряне на преговорни глави. Говори се, че за двете години преговори двете страни трябва да се договорят по 339 точки. Може би в дългосрочен план някои държави ще разбират и ползата от излизането на Великобритания. За Германия сега, която е майка на ЕС, този Брекзит е нещо много болезнено. Но от друга страна тя ще получава все по-голяма свобода да развива капацитети, което досега не можеше да прави при наличието на голяма държава като Великобритания. Берлин ще използва тази свобода, за да развие още повече възможностите си като централен стълб на ЕС, но и не само заради него. За Германия ЕС е важен инструмент за нейното собствено позициониране в глобалния свят. Да не забравяме,че тя все още се води победената във Втората световна война държава и все още носи последиците от това.
– Това ще наруши ли балансите в Европа?
– Отварят се шансове за Германия, защото лидерството в ЕС й дава възможности да стане глобален играч. Да стане, например, член на Съвета за сигурност на ООН, създаден от победителите във Втората световна война. И Франция би могла да се възползва от Брекзит, за да възстанови ролята си, позагубена напоследък на глобалната сцена. Все по-често се чуват послания от вида „Да върнем величието на Франция“. Франция днес е поизносена в ЕС. Париж изглежда вече не участва във вземането на глобални решения, каквито вземат САЩ, Русия, Китай. И каквито вероятно ще ги взема отново Великобритания.
Но да видим какво ще се случи във Франция с президентските избори. За мен това е ключовото събитие в ЕС. Френските избори са с много по-голяма важност за Европа от тези през есента в Германия. Защото са свързани със съдбата на самия европейски проект. Ако лидерката на крайната десница Марин льо Пен спечели на първи тур, очевидно е, че тя като президент ще предизвика референдум за Фрекзит – излизането на страната от ЕС. Ако този френски вот успее за ЕС ще говорим само в минало време. Защото без Великобритания и Франция няма европейска идея, остава само германска Европа. Това вече ще бъде световен дисбаланс, което струва ми се, че големите световни сили, а и малки европейски страни, няма да позволят Европа да се превърне в германска „империя“. Ето например най-големият външнополитически въпрос на Вишеградската група е германският, който има своите идеологически, исторически, икономически, териториални и други измерения. Да не забравяме също, че най-много жертви на Холокоста са дали полските, чешките, унгарските евреи. Всичко това ще излезе отново на дневен ред, ако ЕС се разпадне или Германия стане единствен център на власт в ЕС. Ако след Лондон и Париж напусне ЕС, не може да има световен консенсус Берлин да е едноличен лидер на ЕС. И Германия съзнава това.
– Но Юнкер прогнозира, че разпад на ЕС ще предизвика война в Западните Балкани?
– Юнкер го каза на американския държавен секретар в смисъл: ако вие ни изоставите, възможно е ЕС да не издържи и да се разпадне, което би довело до война в региона на Балканите, предизвикана от старите етнически конфликти. Ще си позволя да кажа, че това не е умно и дори не е смислено изказване на Юнкер. Но от друга страна, говори за истинското отношение на шефа на Европейската комисия към нас. Очевидно ни смята за „трето качество“ европейци, които ако останем без надзор от Центъра, ще се избием помежду си.
– Каква е прогнозата за отражението на Брекзит върху България?
– Самото мълчание на нашите политици по оценката и последствията на Брекзит говори за някакво безразличие на елита ни по отношение на европейските дела изобщо. Иронично казано все едно това не ни засяга – някакъв проблем далеч от нас. А и добре е да не заемаме публична позиция, щото не знаем как ще се развият процесите и кой ще ни стане европейски „началник“ там „горе“. Дано само еврофондовете да не намалеят, щото ЕС за нас е „само пари“. Не знам какво ще отстояваме по въпросите на дневния ред на българското председателство на ЕС догодина.
Интересен е въпросът дали с излизането на Лондон от ЕС няма да се случи и излизане на Лондон от Великобритания, т.е. да се разпадне самата Великобритания. С Брекзит се създават условия и за разпад на самото Обединено кралство. Шотландците отново искат да проведат референдум за независимост и отделяне от Великобритания. Северна Ирландия също търси своя шанс да се отдели от Короната. А това може да породи ефект на доминото и в други страни-членки като например Каталуния и Баския да напуснат Испания. Възможно е с разпадането на Великобритания да се отключи процес, който днес не можем да предвидим дали той ще върви по пътя на добрия или на лошия национализъм. Но засега трябва да се съсредоточим върху предстоящите френски президентски избори, защото след техния резултат нашето интервю може да бъде съвсем друго…
