-Посланик Воденски, каква Турция показа резултатът от референдума за президентска република?
-Резултатът е поредното свидетелство за една разделена Турция, в която привържениците на светската кемалистка държава и нейните противници са с изравнени сили.
-Какво ще се промени в държавното устройство на страната?
-На референдума, завършил приблизително с 51,4% «за» и 48.6% «против» с предложените 18 промени в Конституцията се предвижда ликвидиране на поста на министър-председателя, като тази функция ще се изпълнява от президента. Президентът ще запазва партийното си лидерство (т.е.той ще определя кой на кое място да бъде в партийните листи при избори). Пак той ще назначава вицепрезидента, който ще го замества (досега го заместваше председателят на Меджлиса). Ще определя и половината от висшите съдии, началника на Генералния щаб и т.н. На практика, президентът ще владее изпълнителната, законодателната и съдебната власт, а като добавим гоненията срещу медии и журналисти след опита за военен преврат от м.г., президентът вече е овладял и четвъртата власт. Свидетели сме на нещо като Конституцията на България преди 1989 г., в която – по силата на чл.1-ви – се затвърждаваше ръководната роля на БКП във всички сфери на обществото и държавата. Само дето в случая с Турция тази власт се съсредоточава в ръцете на президента Реджеб Ердоган. Пакетът от промени ще влезе в сила от 2019 г., но фактически с този референдум Ердоган придобива подкрепата на половината от обществото за подобни авторитарни действия, което му дава своего рода легитимност да ги започне още от сега.
-Какви процеси в страната ще се развият заради фактическото сливане на властите и възможна ли е гражданската война?
-Гражданска война и сега се води в Югоизточните райони, при това от 1984 г., когато кюрзската партия ПКК обяви такъв курс. Тя бе затихнала преди няколко години, когато започнаха преговори по кюрдския въпрос, но след едностранното им прекратяване от страна на Ердоган, военните действия се възобновиха. Особена опасност представляват действията на кюрдите в съседна Сирия – евентуалното създаване там на някаква кюрдска автономия би подклаждало въжделенията и борбата на кюрдите в Турция.
Друг аспект на противопоставяне в турското общество е борбата на Ердоган с политическите му противници – прокюрдската Демократична партия на народите, чиито депутати са със снет имунитет и са или в затвора, или в ареста, а също кемалистката Народнорепубликанска партия; отцепници от подкрепилата го Партия на националистическото действие и въобще всички «инакомислещи». Отделна опасност представляват терористичните действия, идващи от различни източници. Проблемен въпрос е и справянето с мигрантите. Всичко това вещае нестабилност в Турция.
-Има ли шанс опозицията в Турция и необратимо ли е влиянието на Ердоган в разграждането на светската република на Ататюрк?
-Разграждането на светската държава, завещана от принципите на Ататюрк, започна в Турция отдавна, още преди военния преврат на генерал Кенан Еврен от 1980 г. Опора на светската държава бяха военните, но те бяха буквално изтикани в ъгъла, при това – с поощрението на Европа, която явно не притежаваше необходимата експертиза, за да предвиди докъде може да доведе това ограждавяване и ислямизиране на турската армия. Това са дълбоки процеси, които не се влияят от моментните желания на един или друг човешки фактор.
-Как вотът в Турция ще тества вътрешната и външната ни политика и рисковете за сигурността ни?
-Турция и след референдума ще продължи – както и досега – с намесата си в нашите вътрешни работи по различни линии – политическа, работа на специалните служби, религия (изпращане в България на имами, за които никой не знае какво проповядват в джамиите), партиен инженеринг в политическия живот в България. Както е известно, доктрината на неоосманизма предвижда – с цел осъществяване на турските амбиции – оказване на възможно най-голямо влияние върху тюркските и мюсюлмански общности в т.нар. ислямска дъга: от Босна и Хелцеговина, през Санджак и Метохия, Албания, Косово, Република Македония, Родопите и Западна Тракия, през Черно море към Кавказ и отвъд – към Централноазиатските бивши съветски републики, та до Уйгурския район в Китай.
-По-уязвими ли са българските граждани от турски произход у нас заради геополитическите амбиции на Ердоган?
-Амбициите на Ердоган спрямо нашите съграждани-турци са агресивни. На изборите видяхме, че в мнозинството си тези наши турци са обикновени хора, с радости и дертове като нас, и те определено не желаят усложняване на положението си – било то от страна на Турция, било от страна на България. Досега винаги, когато е имало по-сериозни разногласия между България и Турция, са страдали най-много именно тези хора, а това не е справедливо спрямо тях.
-Ще се промени ли външната политика на Анкара, след като Ердоган заяви, че турците в Европа ще определят бъдещето й?
-Броят на турците в Западна Европа е доста голям, един германски министър бе казал, че за ФРГ ставащото в Турция – предвид наличието на 3 млн. турци в страната – е не външнополитически, а вътрешен проблем за Термания. Гласуването на турските граждани в основните страни от Западна Европа показва, че около 2/3 от тях са «За» промените, т.е. в подкрепа на авторитарните амбиции на Ердоган, а това само по себе си е атестация за липсата на резултати от досегашната интеграция на тези хора в тамошното демократично общество. Става въпрос за второ-трето поколение турци – първите са отишли там и са се установили през 60-те години на миналия век като икономически мигранти. Направо не ми се мисли за т.нар. интеграция на последната вълна мигранти в Западна Европа от миналата и по-миналата година, и техните бъдещи поколения…
-Ще направи ли Анкара завой в евроатлантическата си ориентация?
В- политиката си Анкара винаги е преследвала не толкова общи европейски и евроатлантически ценности, а прагматичност в преследване на турския интерес. Това наблюдаваме и сега. Предстои да видим как ще се развият отношенията на Турция с Вашингтон, с НАТО и с Русия, особено на фона на ставащото в света геополитическо преориентиране.
-Как ЕС ще намери баланса между близкото икономическо сътрудничество с Турция и недемократичните тенденции в турското общество?
-Дори и в най-трудните моменти на отношенията с Турция – по въпроса за мигрантите, по Кипър, по нарушенията на човешките права и т.н., Брюксел не посегна към единствената безотказно работеща мярка за осъзнаване на Анкара, а именно: икономическите санкции. Видяхме, че след свалянето от турска страна на руския самолет над Сирия, Путин наложи икономически санкции на Турция, и Ердоган не издържа дори година – поднесе извинения и отношенията се затоплиха. Очаквам тази прагматична политика на «святост» на икономическия интерес по оста Анкара-Брюксел да продължи от двете страни и при новите условия – стига, разбира се, да не станем свидетели на някакво драматично събитие.
