Глухарът (Tetrao urogallus) е птица от семейство Фазанови. Едра птица, с размерите на пуйка. Мъжкият е почти изцяло черен с бял клюн, червени кожни издатъци над очите и бяло в основата на крилете. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна. Младите птици приличат по окраска на женската. Излита рязко и силно, но лети лошо, което става понякога причина да се удари в някое стебло или клон на дърво.
Среща се в планините на повечето страни в Азия и Европа, включително и България, на север е по-широко разпространен и се среща и в равнинни гори. Като цяло предпочита тихи и спокойни иглолистни гори, богати на тревисти полянки, плододаващи храсти, дървета със силни и хоризонтални клони, на които спи, изобилие от вода и не на последно място – мравуняци. В България обитава иглолистни и смесени иглолистни гори от 1000 метра надморска височина до горната граница на гората в Рила, Стара планина, Пирин и Родопите. Глухарят обитава високите билни части, като запасите му са най-добри в ловен район „Лък балкан”.
Ежегодно се отстрелват до 5 броя мъжки глухари през разрешения период за лов – от 15 април до 15 май. Най доброто време за лов на глухари в стопанството е от 20 до 30 април. Ловуването става сутрин рано, преди изгрев слънце. Съобразно отстоянието на токовищата и характера на времето за ловния излет се тръгва в периода 3-4 часа сутринта. Първоначално се пътува с джип около час до района на токовището, след което се прави пеши преход също около час за издебване на пеещия глухар. Преобладават токовищата със северно изложение и надморска височина около 1600 м., където снежната покривка през април не е рядко явление и ловците трябва да са в добра физическа кондиция. Задължително условие е да бъдат информирани за ловното оръжие и боеприпаси, които могат да ползват за лова на глухари.
Поради променливия характер на времето за успешното провеждане на лова са необходими минимум три ловни излета.
