Международна конференция „Накъде отива Европа: Глобализъм срещу популизъм“ се проведе в „София хотел Балкан”. Организатори бяха „ПанЕвропа България”, Държавният културен институт към МВнР, фондация „Конрад Аденауер” в България, Представителството на Европейската комисия в София.
С форума се отбелязват 10 години от членството на България в ЕС и 90 години от основаването на Паневропейското движение в България. Във форума участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният премиер Огнян Герджиков, служебният министър на външните работи Ради Найденов, бившият премиер Симеон Сакскобургготски, президентът (1997-2002) Петър Стоянов, президентът на ПЕС Сергей Станишев, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев, а така също и Волфганг Шюсел, канцлер на Австрия (2000 – 2007), Джефри ван Орден, член на Европейския парламент, политици, дипломати и др. Президентът на „Пан Европа – България” Гергана Паси припомни ролята на проф. Иван Шишманов за учредяване на Паневропейското движение у нас.
Огнян Герджиков:
доходите вървят нагоре
Доходите ни вървят нагоре, демократичният ни опит е факт, имаме поколение, което е родено след 89-та и върви нагоре. Може да не сме винаги доволни от ежедневието си, да се ядосваме на дереджето си, но нека не забравяме – за много страни по света ние днес сме мечта. Заради общите ни стандарти, заради демокрацията, заради партньорството ни в сферата на сигурността, заради общия пазар, да – мнозина ще кажат, че общият пазар не може да е мечта, но питайте онези, които го нямат.
Европейският съюз е пример за човечеството за проект за мир и е чест да живеем в него. Подписването на договора за присъединяване на България към ЕС е исторически успех за страната ни. Нашата Европа и нашата България днес са различни отпреди 12 години, отпреди осем години и дори отпреди три години. Страната ни се развива, икономиката ни прогресира, доходите вървят нагоре, демократичният ни опит е факт, имаме младо поколение, родено след времето на желязната завеса.
Илияна Йотова:
Европа не е даденост
Темата днес е не мястото на една или друга държава в ЕС. Темата днес е как продължаваме ЕС. Съзнанието ни за общото бъдеще все още доминира в един неспокоен и (за съжаление) все по-тревожен свят. Оптимистите за бъдещето на ЕС са много, само 13% са песимистите. Популистите проповядват една Европа, която предполага само строги ограничения, липсата на достатъчно адекватни политики спрямо еврото позволи разделение между „севера” и „юга”, тежката криза с миграцията, нека да си признаем, раздели страните на стари и нови. Преустановените отношения между гражданите и институциите разяждат структурата на ЕС и това е болест, която всеки осъзнава. Европа не е даденост веднъж-завинаги, трябва да се борим за нея, да върнем ценностите и личностите, така както си ги предстявяха Шуман и Гоген. България ще бъде активният създател на политиките за преодоляване на емигранската криза, Дъблин трябва да гарантира справедливост за решаването на бежанската криза. Брекзит преди всичко трябва да реши проблема на европейския гражданин, Европа трябва да има своя отбранителен съюз, да воюва за своето лидерско място в света, а кохезионната политика да бъде наистина изравняване на стандарта на живота на хората в Европа.
Симеон Сакскобургготски:
ЕС беше химера
Не знам как да кажа, самата ни история и семеен произход ни прави твърде свързани с Европа. Затова по време на моето премиерство заложих усилия да се постигне мечтата на проф. Иван Шишманов, която по онова време е изглеждала като химера или нещо непостижимо, нещо което, да ви кажа, в 2001 г. на мен ми се струваше повече от оптимистично, но ето че всички заедно го постигнахме. Младите например едва ли могат да осъзнаят какво е война – нещо, което е било бедата на нашия континет за толкова години. Европа днес се взима като даденост, трябва всички тук да допринасяме да се утвърди този проект и да се превърне в действителност.
Петър Стоянов: Европа не е изчерпала потенциала си
Европейската принадлежност на България всъщност е част от нашето Възраждане. И днес е по-важно да си кажем, че членството на България в ЕС не е някаква приумица на хора, които си търсеха място в друг съюз след Съветския. Трябва да признаем, че у нас с течение на времето се образува една група, която не скрива нито своята ирония, нито своя сърказъм към нашето членство. Трябва да си зададем въпроса, дали кризата на Европа е институционална, или е екзестенциална. Европа не само не е изчерпала своя цивилизационен потенциал, тя все още има какво да даде на света. Съдбата на Европа е да бъде обединена, нито една европейска цивилизация не може да претендира за самостоятелна история.
Меглена Кунева: Езикът на политиката е опасен
Езикът е инструментът на политиците. Няма кой друг да го замести. Този език днес за мен е много опасен. Той отприщва агресия, не приемам и никога няма да приема, че думите са просто думи. Никога не съм си представяла, че в България, в Европа, езикът ще достигне до това ниво на отрицание и агресия, което достига днес. Говорим за общество на „следистинност”. Аз не мога да си представя, че след истината има нещо друго, освен лъжата. За мен езикът в политиката е най-силното ни оръжие.
Сергей Станишев:
Никой не предвиди Брекзит
Не бих могъл да си преставя, че духът за солидарност, за обща съдба, ще бъде толкова подкопан. Всички премиери са обсебени от собствените си проблеми до толкова, че нямат куража да погледнат отвъд това. Без идеята за съдба никакви институции няма да помогнат, никакви реформи. Не бих могъл, а и никой, мисля, не можеше да предвиди Брекзит. Ако някой навремето ми беше казал, че една от основополагащите страни ще напусне ЕС, бих му казал, че е луд. Но ето, че дойде времето, когато митовете стават реалност.
Петър Курумбашев: ЕС
се управлява толкова зле
Събирането днес тук е малко извънпарламентарно. Онези, които имат огромна заслуга за присъединяването ни към ЕС, ги няма. Прави ми впечатление, че имаме против основни устои на демокрацията: не ни харесва британския референдум, не ни харесва турския референдум, не ни харесва българския референдум. Що се касае до мен, не съм си представял че ЕС може да се управлява толкова зле, и да изглежда толкова добре. Чувствам се като на рожден ден, в който домакинът си е тръгнал в средата на купона. И аз съм имал такива рожденни дни, в които съм искал да си тръгна в средата.
Росен Плевнелиев: За мен ЕС беше като семейство
Само преди години кой би повярвал, че Русия ще анексира Крим и ще взриви европейските устои, такива каквито ги познаваме. Само преди 5 години кой би повярвал, че млиони хора ще прегазят европейските граници в своя път към Европа. Само преди една година кой би повярвал в Брекзит, когато една цивилизация е притежавала най-голяма територия, над която слънцето никога не залязва. За мен ЕС не е бил и никога не беше външна политика, докато бях действащ държавен глава, беше политика на едно семейство.
Андрей Пантев:
Повече царски популизъм
Някога Оскар Уайлд се беше пошегувал за Америка: „ Америка си беше там, само че сега я открихте.” Европа като идея и като дух не се ограничава само в топографски мащаби. Така както глобализмът не може да бъде натоварен само с позитивност, така и популизмът не може да бъде определян с негативни спекулации. Ако старият цар (Борис III) се появяваше случайно на абитуриентски бал, на сватба, за да поправи колелото на каруцата на селянин – и това е популизъм, дайте ни повече от него.
