Полковник Деян Дешков е роден в Чирпан през 1975 г. Завършил е военното училище във Велико Търново през 1998 г., Командно-щабния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Канзас през 2006 г. и Армейския колеж на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания (равнозначно на генерал-щабния курс у нас) през 2015 г. Започнал е офицерската си служба като командир на механизиран взвод в 61-ва Стрямска бригада. Бил е помощник-началник щаб по бойната подготовка на батальон, помощник-началник на отделение „Тактическо” на батальон, командир на механизирана рота, началник-щаб на батальон, заместник-командир и командир на батальон, началник-щаб на бригада. Участвал е на мисии като командир на рота в състава на 4-и пехотен батальон в Ирак и като командир на 5-а и 9-а рота на летище „Кандахар” (Афганистан).
От януари 2017 г. полковник Дешков е заместник-командир на 61-ва Стрямска механизирана бригада.
Полковник Деян Дешков е роден в Чирпан през 1975 г. Завършил е военното училище във Велико Търново през 1998 г., Командно-щабния колеж на Сухопътните войски на САЩ в Канзас през 2006 г. и Армейския колеж на Сухопътните войски на САЩ в Пенсилвания (равнозначно на генерал-щабния курс у нас) през 2015 г. Започнал е офицерската си служба като командир на механизиран взвод в 61-ва Стрямска бригада. Бил е помощник-началник щаб по бойната подготовка на батальон, помощник-началник на отделение „Тактическо” на батальон, командир на механизирана рота, началник-щаб на батальон, заместник-командир и командир на батальон, началник-щаб на бригада. Участвал е на мисии като командир на рота в състава на 4-и пехотен батальон в Ирак и като командир на 5-а и 9-а рота на летище „Кандахар” (Афганистан).
– Господин полковник, може ли да откроите най-важните събития за бригадата от началото на годината?
– И предишните години са били динамични за бригадата, но тази година е изключително интензивна и натоварена. И всички събития се случват при целия недоимък на личен състав. Началото на годината започна с приемането на Закона за тероризма, който даде много правомощия и отговорности на Въоръжените сили, и в частност на Сухопътните войски. Съгласно този закон, всичките ни формирования трябваше да преминат спешно минимума от специализирана подготовка за противодействие на тероризма, за да можем да прилагаме новите ни правомощия. Така че се наложи едно екстремно препланиране на част от учебната година. Много са и предварително планираните задачи. Започнаха тримесечните дежурства, с които се редуваме с 2-ра бригада, по отношение на осигуряването на личен състав за охрана на държавната граница в операцията на Сухопътните войски. Изпратихме един взвод от 2-ри батальон на мисия в „Кандахар” (Афганистан). Беше извършен първоначален подбор за следващия взвод за „Кандахар” на основата на 3-и механизиран батальон, на който предварителната подготовката вече започна. И ще го изпратим около август. В дежурство от началото на годината е рота „Алтеа” от състава на 1-ви механизиран батальон. Имаме и дежурство на формирование в Силите за отговор на НАТО. Участвахме в ученията на ВВС с нашия зенитен дивизион. Изключително отговорна задача е сертифицирането на 5 формирования и едно от тях е щабът на бригадата. Много хора казват, че това са сертификации по документи, но държа да отбележа, че за един щаб между сертификацията по документи и сертификация на полето няма никаква разлика. Защото щабът извършва абсолютно същите дейности по планирането, подготовката на документите и актуализирането им. А всички тези 5 формирования и техните щабове изпълняват и всекидневните си задачи. Например, тече подготовката и на представителен блок на бригадата за парада на 6 май.
– Но сертификациите още не са преминали. Нали говорим за свършеното от началото на годината?
– Сертификациите не са преминали, но подготовката за тях е започнала дори от миналата година. Това са дейности, които в момента се извършват. Примерно, сертификацията на 3-и механизиран батальон е през май, сертификациите на логистичния батальон, на батальона за защита на силите, щабния батальон и щаба на бригадата са през септември. А това е само краят на цялата подготовка. За да се стигне до него, има поне година работа.
– Какво предстои през следващите месеци?
– През юли две трети от военнослужещите от бригадата излизат на полигоните „Шабла”, „Ново село” и „Корен”. Но подготовката кипи с „пълна пара” от есента на миналата година. На учението „Saber Guardian” ние участваме с целия щаб на бригадата, 3-и механизиран батальон, 61-ви зенитен дивизион, батальонът за логистично осигуряване, една батарея от самоходния дивизион, взвод от батальона за защита на силите и взвод безпилотни летателни апарати. Учението е през юли, но на полигон „Корен” ще е венецът на цялата по-дготовка. Сега текат конференции за самото учение, непосредствената подготовка на отделенията, взводовете и ротите и сглобяването им в батальоните. Трябва да подчертая, че ние всъщност участваме в 3 от общо 17-те подучения под шапката на „Saber Guardian” на територията на три държави. Едното е под наше ръководство – това е „Мирен страж-17”. Другото учение, в което ние сме основно обучавани, е компютърно-подпомаганото командно-щабно учение на „Ново село”. И третото, в което участваме, е учението на ВВС на „Шабла”. Сценарият е единен, но решенията за подготовката, планирането и провеждането в детайли са отговорност на всеки един отделен ръководител.
– През миналата година в 61-ва бригада експериментирахте новия модел на планиране, провеждане и отчитане на бойната подготовка. Моделът беше ли приет и в други формирования? И прилага ли се в бригадата през тази учебна година?
– Моделът за бойната подготовка беше доста изчистен. Направихме две големи обсъждания – през лятото и в края на есента, преди годишното планиране. Дискутирахме по проблемните въпроси и извършихме корекции. Моделът е приет само за нашата бригада и може да се каже, че работи, и то добре. Но проблемът е драстичното намаляване на личния състав и на ресурсите.
– Но моделът нали беше направен, за да бъде решен проблемът с намалелия личен състав?
– Да, затова беше направен, но оттокът навън на кадри продължава и липсата на ресурси се увеличава.
– Ще има ли прием на войници?
– През юни са изпитите в бригадата за прием на войници. Имаме много вакантни места, от тях са заявени 300, но за съжаление, досега интересът не е голям. Имаме и много вакантни длъжности за офицери.
– Какво според вас трябва да се направи, за да стане военната професия привлекателна и така да се попълнят поне част от свободните места?
– За попълване на щатовете може да се говори много, особено по различните категории. Моето лично мнение е, че за да се предприеме нещо дългосрочно за привличането на нови хора и да се заемат свободните длъжности за офицерите, сержантите и войниците, трябва да се обърне внимание в три направления – заплащане, осигуряване и бъдеще. По първото направление са важни не само заплатите на военнослужещите, но и изпълнението на цялата социална сфера за тях. По осигуряването, трябва да се започне от индивидуалното оборудване, новата техника и необходимите материални средства за носене на службата. И третото направление е бъдещето – да се знае какво военнослужещият очаква, не да носи службата си ден за ден и година за година, а към какво и накъде се е прицелил. Ако си изпълнява качествено и упорито задълженията, в какви направления може да се развива, било то в армията или тя какво предимство ще му даде, след като я напусне. И става въпрос не само за офицерите. Например, след изпълнение на два-три договора, войникът трябва да има благоприятни възможности за развитие в цивилния живот. Ако пък той се е посветил на службата, да се вижда по-нататък като сержант, а защо не при определени изисквания за курсове и квалификации, да стане младши офицер. Разбира се, подборът ще е строг и не всеки войник ще постигне това, но да има възможност да се бори за нещо. Ако се работи по тези три направления – добро заплащане, осигуряване и бъдеще, въпросите с попълването на личен състав във формированията ще бъдат решени.
