Европейският пъдпъдък (Coturnix coturnix) е дребна прелетна полска птица от семейство Фазанови. Смятан е за ценен ловен обект.
В полет пъдпъдъкът може да бъде сгрешен с ливадния дърдавец, обаче има по-масивно и късо тяло. Краката му са къси и не се подават зад опашката. Излита с характерен звук, лети бързо, праволинейно и с много чести махания.
Обитава ниви, заети със зърнени и други култури – люцерна, картофи, лен и други, ливади, зеленчукови градини, склонове, обрасли с трева. През горещите летни дни предпочита планинските пасища. През летните месеци, при продължителни засушавания, съчетани с високи температури, мигрира в райони с по-голяма надморска височина.
Самката снася между 7 и 16 яйца, поради което в последните години успешно се отглежда и у нас в специализирани ферми.
Пъдпъдъкът е единственият прелетен вид от срещащите се в България кокошоподобни птици. В края на август и началото на септември през територията на България минават ята от пъдпъдъци или така наречените от ловците пасажи. Именно тези пасажи чакат зажаднелите за лов авджии.
На ловен излет птиците излитат непосредствено пред ловеца като му дава отлична възможност за стрелба. Дори и да не бъде обстрелян пъдпъдъка прелита не повече от 300-400 метра и каца. Излиза се рано сутрин. Обичайно е с едно опитно куче да ловуват 2-3 ловци.
Пъдпъдъкът е наземна птица и рядко се вдига в полет. При опасност в повечето случаи се притиска към земята, докато тя отмине. Защитната му окраска го прави трудно забележим дори и сред ниските стъбла на стърнищата. Птицата е активна през деня, но се храни най-интензивно в сутрешните часове и късно следобед. През горещата част от деня почива, скрита във високата растителност.
За пъдпъдък се използват патрони с номера от 11-13 само през есента когато птиците са по едри може да се използва номер 10, но от втората цев за дублиране. Най важното нещо при стрелбата по пъдпъдък е да се остави птицата да се отдалечи на около 15-20 метра и тогава да стреляме. Без добре обучено куче не е препоръчително да се стреля по втори вдигнал се пъдпъдък, защото много често се случва да се изгуби едната, а дори и двете отстреляни птици.
Англо-френският малък венери или англо-френското малко гонче било създадено в резултат на кръстосване на френски гончета, такива като пуатвена, порселена и синьото гасконско гонче с английски хариер. Целта на този „коктейл” била да се създаде компактно куче за лов на пъдпъдъци, зайци и фазани. Малкият венери работи отлично както самостоятелно, така и в група от четириноги ловци. Официално тази малко известна ловна порода била призната през 1978 г., когато било прието нейното окончателно название.
Днес кучетата от тази порода се използват предимно в лова на лисици, зайци и пернат дивеч, като демонстрират отлична ориентация и ефективност във всякаква местност, дори в планините и във влажен и сух климат. Едно от най-големите достойнства на това малко гонче е неговото великолепно обоняние, което се превръща в решаващ фактор при преследването на дивеча и до голяма степен предопределя изхода от „спора” между четириногия ловец и дивеча.
Англо-френското малко гонче е сравнително широко разпространено в своята родина Франция, но в други страни породата е практически неизвестна и се среща изключително рядко.
Кучето е послушно и не проявява инат, добре се поддава на дресировка, лесно е за управление дори и от неопитни стопани и ловци. Окраската е двуцветна – оранжево-бяла или черно бяла, и трицветна. Главата на малкия венери е със средни размери, черепът е широк и плосък, а преходът от челото към муцуната е достатъчно рязък. Възрастните кучета от тази порода са високи в холката 40-46 см, а теглото им е в рамките на 16-18 кг.
