Вестник Българска Армия, Култура

Този фестивал на документалното кино от цял свят, посветено на големите имена в световното изкуство и култура, има вече своя публика. Беше открит с късометражния филм “Елис” с големия Робърт де Ниро. Да видиш филми като “Бродски не е поет” или “Пикасо, раждането на една икона” – художник емблема на един век, “Алберто Джакомети, нов образ на човека” и създаването на неговия Крачещ човек, “Ленърд Бърнстейн – по-голям от живота” за големия диригент, композитор, ерудит и педагог или да се доближиш и прозреш последните дни на Ане Франк чрез филма “Магията на дневника на Ане Франк” като днешен вик и протест срещу войната, е шанс да съпреживяваш. Шанс и да наваксаш и се заредиш с духовността на света и да се докоснеш до най-високото в нея. И като творчество, и като морал на твореца. Като доказателство, че голямо изкуство се изтръгва от артисти, писатели, художници, архитекти, музиканти не само талантливи, а и с висок морал. Като големият Клод Моне от “Аз, Клод Моне”, дарил на държавата безценните си импресионистични платна с водните лилии, и днес-в парижката галерия “Оранжери”. Като чешкия носител на “Оскар” (само 26-годишен!) режисьор Иржи Менцел, който не само ни допуска до творчеството си в “Иржи Менцел – да се направи комедия не е никак забавно”, но и до живота на цялото си поколение преди и след окупацията на Чехословакия. И все пак – избрал да работи в страната си. За разлика от другия голям в киното – Милош Форман. Като алтернатива на масовата култура фестивалът създава филмов празник, като вдига летвата и с българското ни участие с “Кой се страхува от Юлия Кръстева”, “Лятото на Мона Лиза”, “88МНz”, “Мост към Кристо”, “Кораба Слънчоглед”, “Пътят към Тива” и др. НДК, фондация “Мастер оф арт” и продуцентска къща “СПОТЛАЙТ” са моторът на събитието, което представя филми, създадени през последните 2 г. Но истинският мотор е Найо Тицин. Една световна, три международни и две европейски премиери се случиха в кино „Люмиер Лидл“, “Одеон”, “Евро Синема” и “G8”. Филмите ни доближават до магията на творческия процес, както е в този за Пикасо, рано осъзнал отговорността през поколенията, че този процес трябва да се документира. И превръща наетия от него фотограф в своя сянка…

[post-views]

Росица Цонева

Новият български носител на Европейската награда за литература е Ина Вълчанова. Известната сценаристка, журналист, преводач от френски и руски, дългогодишен редактор в редакция „Радиотеатър“ в БНР и писател получава приза за романа си „Остров Крах“. В Брюксел на 23 май т. г. ще се състои връчването й. Наградата се дава от консорциум към ЕК от представители на европейските издатели, писатели и книготърговци. Тя се връчва официално на писатели от 12 европейски страни всяка година, като на всеки 3 г. е и наш ред.

Романът се е преборил за наградата в надпревара с над 40 български белетристични издания от последните 2 г. и с изданията, влезли в Късата листа на наградата – романа „Кротките“ на Ангел Игов, сборника с разкази „Любов, подслон, храна и вода“ на Николай Фенерски, романа „Софийски дует“ на Иван Димитров. Призът се дава на „изгряващ автор“ – тоест име, което, независимо от възрастта, отскоро влиза със замах в литературното пространство на страната си.

Романът е издаден от фонд “Корпорация Развитие” на Александър Александров като получил отличие за неиздаден ръкопис. В Брюксел авторите получават 5000 евро на тържествена церемония на 23 май т.г. Наградените творби са обект на засилен издателски и преводачески интерес в европейските страни и се превеждат на още много езици. Романът е излъчен от българско жури, съставено от представители на Асоциация „Българска книга“, Съюза на преводачите у нас, СБП в координация с Българския П.Е.Н. – Център.

Популярна е и предишната книга на авторката -„Потъването на Созопол“, по който има и игрален филм“, и романа „Записки на свинята“. Досегашните български лауреати на Европейската награда за литература са Калин Терзийски и Милен Русков.