Речният кефал (Leuciscus cephalus) или клен и карабалък, е сладководна риба от семейство шаранови и основен представител на едноименния род речни кефали. Живее в бавни до среднобързи води в долните и средни течения на реките, напоителни канали, язовири. Ареалът му е много широк и се среща навсякъде в България.
Захранката за речния кефал може да е мачкан хляб, замесен с кюспе и глина. Подхранката се прави от варено жито или кускус, които стават винаги за смесен риболов в реките.
Някои рибари използват специфични захранки от типа на кръв, но това става в редки случаи поради трудното й намиране.
За стръвта на клена от значение са два фактора. Единият е сезонността, а втория размерите за търсената риба. За малките и средните екземпляри е характерно смесеното хранене от растителна и животинска храна. По-големите видове обаче си падат по хищническата храна, но не са изключени случаите, в които кълват и на джанки, черници и други.
Едно е ясно и доказано през зимата за стръв може да послужат хирономусите, торни и бели червеи хвърлени в грозд, черен дроб на ивички, пилешки черва, мормишки, блесни и рибешки опашки.
През пролетта в идеите за стръв на кефала може да се вмъкнат и земните червеи, тестените примамки, качамака, варено тесто и други. Тази стръв се вижда от далече, а освен това има специфичен аромат, които клена веднага усеща.
За късната пролет, освен торни, земни и бели червеи може да се набавят и насекоми. Подходящи са майски бръмбар, домашни мухи, пчели, мравки, щурци, гъсеници.
Малките рибки с удължени форми – кротушки, щипоци, уклей, кубинки, лещанки са много подходяща и предпочитана от клена храна за летния сезон. Тогава можем да вмъкнем в менюто за улова на тази риба и жабките, скакалците, поповите прасета, както и някои плодове като череши, джанки, вишни, грозде. Всичко това плюс тестените топки, варената царевица, кюспето са идеалната храна за стръв на кефала.
