Вече е ясно – на 7 май Франция ще избира между центрист новак в политиката, който е заемал поста министър на икономиката, но никога преди не е избиран, и лидерът на крайно десните. И Еманюел Макрон, и Марин льо Пен не принадлежат на традиционните партии, които от десетилетия определят политическия облик на страната. Представителите на левицата и десницата – Жан-Люк Меланшон, Беноа Амон и Франсоа Фийон, отпаднаха от състезанието на 23 април. Фийон е представинтел на традиционната десница „Републиканците”, Меланшон е лидер на лявото радикално движение „Непокорната Францоия”, а Амон е кандидатурата на социалистите.
Прогнозите дават преднина на Макрон, който ще е вероятният президент на Франция с поне 60 процента вот, но Марин льо Пен – лидер на Народния фронт, привлече рекорден брой гласове. След първия тур на изборите обаче голям брой гласоподаватели имат съмнения кого да подкрепят. Има и граждани, които няма да гласуват.
Все пак за социологическите агенции резултатите не са изненада, те предрекоха с голяма точност какво ще стане на първия тур.
Миналата неделя Еманюел Макрон получи 24 на сто от гласовете, а Льо Пен 21,3 процента. 20 на сто подкрепа взе Фийон, срещу 19,6 процента за Меланшон. Беноа Амон е с едва 6,4 на сто подкрепа. Макрон има най-безапелационна подкрепа в западните френски територии, докато Льо Пен държи Североизтока на страната. Франция се намира в невиждан досега етап от историята си под натиска на тероризма, икономическите и екологичните проблеми. Френското общество реагира по най-добрия начин – с висока избирателна активност, заяви Еманюел Макрон в първата си реч след вота. „За една година променихме лицето на политическия живот на Франция. През последните няколко месеца изслушах и съмненията, и гнева на френския народ. Обръщам се към всички избиратели на Франция – както в страната, така и в отвъдморските територии. Бих искал да стана президент на целия френски народ. Президент на патриотите срещу заплахата на национализма. Ще имам нужда от вашия вот. Ще имам нужда от доверието ви. Нека в 15-те оставащи дни да направим всичко по силите си, за да обединим максимална подкрепа”, призова той. „Предизвикателството след тази вечер не е да отидем да гласуваме срещу този или онзи. Предизвикателството е да решим да извървим целия път срещу системата, да отворим нова страница в историята на политическия ни живот. Оттук нататък искам да конструирам ново управленско мнозинство, което да извърши трансформацията”, обяви Еманюел Макрон.
39-годишният Макрон, обявил себе си за независим кандидат, е смятан от мнозина за марионетка на сегашния президент Франсоа Оланд. По време на кампанията той беше набеден за гей. Стана любопитен и с това, че е женен за учителката си, 24 години по-възрастна от него.
Ако бъде избран, центристът ще бъде най-младият държавен глава на Франция след Наполеон Бонапарт. Беноа Амон и Франсоа Фийон вече призоваха привържениците си да подкрепят Макрон, който отбеляза победата си в известния парижки ресторант „Ротондата”, който не е най-скъпият, но достатъчно знаков за парижката бохема. Меланшон отказа да декларира подкрепа преди балотажа.
Марин Льо Пен нарече стигането си до втори тур „исторически резултат” и „акт на френската гордос––т”. За цялата история на „Националния фронт” тя достигна най-голям брой гласове. Освен това подобри и личния си рекорд – на миналите избори тя се задоволи едва с третото място, а сега остана за втори тур. Племенницата ѝ, която също е политик, нарече това „голяма идеологическа победа на „Националния фронт”.
един от най-острите проблеми, пред които са изправени френските избиратели е безработицата, която е почти 10 процента, макар да се забелязва леко подобрение след кризата от 2008 г., посочва БиБиСи.
Всеки четвърти французин под 25 години е безработен.
Именно сред хората без работа и след младите Марин льо Пен има най-голяма подкрепа. Макрон, който беше министърпна икономиката в правителството на президента Оланд, от своя страна обеща серия от либерални реформи, включващи орязване на обществените харчове и данъците за бизнеса.
Друг проблем, който е на дневен ред в страната е проблемът с мигрантите и сигурността. Във Франция все още действа извънредно положение след терористичният акт в Ница на 14 юли 2016 г., когато камион се вряза в празнуващата националния празник тълпа. Над 230 души загинаха при терористични атаки в страната от януари 2015 г., а само три дни преди изборите на „Шанз-Елизе” в Париж беше убит полицай. Властите подозират, че десетки млади френски мюсюлмани, които са заминали в Сирия и в Ирак да станат бойци на ДАЕШ, могат да се завърнат и да продължат смъртоносната поредица. По този въпрос Льо Пен получава подкрепа, тъй като се обяви за ограничаване на мигрантите в страната и за рестрикции на правото на гражданство. Тя иска също да се направи референдум за продължаване на членството на Франция в ЕС. Льо Пен обвини своя съперник, че няма никаква визия по въпросите на тероризма. Макрон от своя страна е проевропейски настроен и настоява за силни външни европейски граници.
Веднага след обявяването на резултатите в Париж на „Площада на Бастилията” започнаха протести. Те приключиха едва след полунощ местно време. При сблъсъците на демонстрантите, чийто главен лозунг стана „Нито Льо Пен, нито Макрон!” бяха ранени сериозно най-малко двама души – млади мъж и жена, които бяха откарани в болница. Полицията употреби сълзотворен газ, гумени куршуми, палки, шокови гранати.
След като бяха разпръснати, протестиращите се преместиха в района на Северната гара, запалени бяха три автомобила, а на „Площада на Републиката” силите на реда използваха също специални средства.
В същото време пазарите реагираха на победата на Макрон с покачващо се евро и предпазливо облекчение в понеделник сутринта в Азия, където финансовите играчи залагат на победа на проевропейски настроения Еманюел Макрон. На борсата в Токио, първият голям финансов център, който отвори след края на френските изборите, индексът Никей прибави 1,5% в началото на търговията.
Действащият френски президент Франсоа Оланд обяви, че ще гласува за Еманюел Макрон на предстоящия балотаж. „Присъствието на крайно-дясното на втори тур отново предизвиква риск за нашата страна“, казва Оланд в първото си официално съобщение след първия тур. Оланд предупреди, че последствията, които могат да бъдат предизвикани от прилагането на програмата на „Националния фронт“, са опасни за страната. „Не само има опасност от изолирането на Франция, но и от разпадането на връзката с Европейския съюз
Крайната десница ще раздели още повече французите
Изправени пред подобен риск, не е възможно да си мълчим. Колкото до мен – ще гласувам за Еманюел Макрон“, каза още Франсоа Оланд.
В Берлин си отдъхнаха, след като станаха ясни резултатите от френския вот. Германският външен министър Зигмар Габриел поздрави Макрон и го обяви за „единственият наистина про-европейски кандидат“ сред 11-те участници на първия тур на президентските избори във Франция. „Разбира се, радвам се, че Еманюел Макрон води на първия тур и съм сигурен, че той ще бъде новият френски президент. Това, което се случва във Франция, засяга Франция, естествено, но то има значение и за Европа. Макрон беше единственият наистина про-европейски кандидат“, каза Зигмар Габриел малко след края на изборите в съседна Франция.
.
