Днес полк. проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., дипломиран член на Американското дружество на хирурзите, започнал пътя си като началник на медицинска служба в поделение “4-ти км” – към ГЩ на БА, се впечатлява от думите на Апостола за хората, които стават за работа: първо, да е посветен, да бъде великодушен, постоянен и целеустремен. Това всъщност дава и моралната рамка на един съвременен мениджър според хирурга. На стола на началник на ВМА тези размисли явно са си на мястото. Смята, че като се захване с нещо, човек трябва да го върши с любов и както се казва, като за последно, сърцато.
Полковник професор д-р Венцислав Мутафчийски прилича на човек, който взема решения от раз, бързо и еднозначно, като хирург, който спасява живот. Днес казва, че така е направил и професионалния си избор – доста рано и категорично. Въпросът е бил само за стъпките към целта да бъде лекар, военен лекар. Затова въпросът да работи ли нещо друго не е стоял, макар че в семейството му няма нито лекар, нито военен.
Докато разговаряме, звънят пациенти, за които той си е просто лекар, но в момента всекидневието му обсебва административната работа като временно заемащ поста на началник на ВМА. Не е сигурен, че някъде го пише, но според него е редно да поиска разрешение от министъра да оперира. Защото има енергия след операциите да си удължи колкото се налага работното време за административната работа. И не си представя да зареже хирургията.
На тривиалния въпрос дали все пак професията му е отнела нещо, казва, че е сигурен, че му е дала. Има приятели от най-различни сфери, но ничий професионален успех не е предизвикал у него съмнението защо не е избрал друг път.
Учителите
Помни уроците на доц. Кръстанов, изключително съсредоточен в работата си хирург, педантичен, работохолик. Умеел да казва по една добра дума на младите колеги. Казвал му: ще стане хирург от теб, ти разбираш гнойта, имаш потенциал. И добавя, че на никого не му се работело с гнойни рани, а той и днес търси ниши, в които на никого не му се работи. Например в операциите на пациентите с Болест на Крон. Но във ВМА е създадена школа, написана е книга за хирургическото лечение на болестта. Заобикалят и острите панкреатити, но това е всекидневна битка, без ден и нощ. В интересите му са и аденомите на паращитовиднити жлези при пациенти с бъбречна недостатъчност на хемодиализа. Все часовникарски неща с истинско предизвикателство, които въпреки разочарованията носят и огромно удовлетворение на хирурга. Доц. Кръстанов казвал: Като си помислиш за Господ, може да те смаже една човешка смърт. Имал и други учители след него. Д-р Иванов, дръпнат и остър към младите хирурзи, разболял се от рак на дебелото черво, искал той да го оперира. Младият хирург му казвал – научете ме, д-р Иванов, но чувал отговор: стой тук и гледай – ако хванеш нещо, хванеш…
Преди 14 г., когато се създава клиниката по жлъчно-чернодробна панкреатична хирургия и трансплантология, проф. Владов е водещият, но всички заедно се учели, имали общ път. Двамата правят обща тежка първа операция…Винаги сме “крали” от някаква школа, споделя днес проф. Мутафчийски. Френската школа в лицето на проф. Бонишон, обучителят на Никола Владов, когото той довел на крака тук да оперира във ВМА и двамата му асистират. Привнесли неговия опит в практиката си, а мода има и в в хирургията. Школа са и мисиите. А от специализации все донасят по някакъв трик…В хирургията трябва да се внимава в детайла, триковете, прийомите, които ги прилагат асовете в голямата медицина. Днес във ВМА също имат големите си асове. Но който осъзнава силата и професионализма си, не е високомерен.
Мисиите
Едно от нещата, които го променят, са мисиите. Според него всеки офицер трябва да премине през такова изпитание. Първият му досег с войната и с неблагополучие в мисия е в евакуационният екип при атентата в Кербала, а после – с най-тежко ранените в Германия. И в сблъсъка с тази ситуация разбира, че е абсолютно неподготвен за нея, че не разбира в дълбочина проблема с взривната травма, с масовия травматизъм, когато все още не е създадена и военната травма-система. Създават я по-късно американците, когато се формира новото виждане за медицинската служба във войната. Тогава се захваща да разбере какво означава взривна травма и как да се реагира. Следва дисертация за взривна травма.
По време на втората си мисия в американската военна болница в Ландщул вижда практиката на вакуумна терапия на рана – без антисептици, мие се с дестилирана вода – революционно, суперевтино и суперефективно. Тогава се оформя и концепцията за отворен корем и пише втора дисертация. А ВМА е силна и с конвенционалната си хирургия. Отдавна тя показва, че е най-добра. Лошото е, че няма достатъчно военни лекари, смята проф. Мутафчийски.
Иновации от бъдещето
Би могло да се каже, че случаят с последните 4 операции на много ниски тумори на дебелото черво са показателни за посоката и скоростта, с която върви военната ни медицина. И с кого се равнява – с най-иновативното медицинско знание и практика в света. Досега такава операция осакатява, спасява се живот, но качеството му е друго, ампутира се ректумът и психическият срив на пациента е сигурен. Проф. Мутафчийски с вдъхновение разказва, че преди десетина дни във ВМА се извършва 4-тата само за месец уникална операция. И последният пациент е изписан в много добро състояние. Казва, че в клиниката по ендоскопска хирургия е въведена, все още неутвърдена в практиката операция за такива тумори. Работят 2 екипа, с 2 лапароскопски апаратури. Но възстановяването е фантастично, като във филм от бъдещето – още на следващия ден пациентът е на крака и се изписва на петия ден – без разрез на корема освен сантиметрова дупчица… С възможност да се живее както преди. Операцията е революционна, за първи път е въведена в Барселона в Център за лапароскопска хирургия, със сто случая за година и половина. Така и с практиката си ВМА влиза в групата, която трупа доказателствата, че е най-добрата като решение на това заболяване. И чрез този проект ВМА е регистрирана за първи път в този сайт за международни проекти.
Другият живот
Хирургът Мутафчийски има не едно хоби. Кара ски или мотора си -италианският Vespa jps 300, който изглежда както, когато е създаден през 1956 г. Но произведен преди четири… Казва, че това е мотоциклетът, който може да се кара с костюм и вратовръзка и дори че това е униформата, но естествено – с каска. Приема го като произведение на изкуството, не като машина. Харесва старите, класически неща в цивилния си живот. Има “Фолксваген” – костенурка, произведен през 1962 г. – но в движение!, макар че кара класическа “Тойота Лендкруизър”, доказала се и във военни мисии, грубовата, но устойчива на всичко. Може да е търсене на устойчивост в противовес на често непредвидимия си дневен ред в клиниката по “Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология”. А и в кабинета на върха на пирамидата на целия военномедицински комлекс, каквато е ВМА. Тези неща заедно с кучето му – мопс, са много ценни за д-р Мутафчийски в другия му живот. Въпреки че обича иновациите – и в работата си, и в техниката. Но истински го топли класиката в нещата около него, доказали се във времето. Синовете му – близнаци, се научили да карат кола първо на ”костенурката”. Те не го наследяват в професията, но той се колебае дали е тъжен заради това, или изборът им го успокоява. Защото те истински са изстрадали неговата отдаденост на работата в клиниката, когато “постоянно го няма” вкъщи.
