Борисов гони Радославов по мандати и Станко Тодоров по дни

Ако изпълни третия си мандат докрай, лидерът на ГЕРБ ще стане и най-дълго управлявалият министър- председател в историята на България. Засега рекордът се държи от бившия комунистически премиер Станко Тодоров, който е заемал поста общо 10 години, или 3630 дни.
Досега Борисов е изкарал 2137 дни като премиер. Ако новото му правителство изкара пълен 4-годишен мандат, той ще настигне Станко Тодоров. През май 2018 година той ще задмине Стефан Стамболов, единственият друг министър-председател в първата петица на класацията, който е идвал на власт след демократични избори.
Стамболов е бил начело на държавата 2464 дни  – от 20 август 1887 до 19 май 1894 година. Ако кабинетът оцелее до края на 2020 г. пък, Борисов ще  задмине по дълголетие на поста Тодор Живков, който е бил премиер 3146 дни – от 27 ноември 1962 г. до 9 юли 1971 г.

Д-р Васил Радославов има една от най-дългите политически биографии в нашата история. За първи път става министър-председател на 16 август 1886 г. Това е времето на развихрящата се у нас криза след преврата срещу княз Александър Батенберг, извършен на 9 август същата година от офицери – русофили. Този кабинет на Радославов съществува до 28 юни 1887 г. Радославов отново е 

на кормилото на властта
в трагичното лято на 1913 г., когато поражението в Междусъюзническата война е изправило страната пред национална катастрофа. На него се пада и героичната, и трагичната участ да е премиер министър по време на Първата световна война. Преживял времето на възход, победи по бойните полета, но и на приближаващ погром, напуска завинаги политиката на 21 юни 1918 г.
С по три премиерски мандата са белязали биографиите си и д-р Константин Стоилов, Никола Мушанов, Андрей Ляпчев. Три пъти съставя правителства и Александър Стамболийски. Първото е в трагичната за България 1919 г., когато земеделският водач е принуден да подпише Ньойския договор. Краят на последното е белязан от 9 юни 1923 г. Два от мандатите си Кимон Георгиев 
започва с преврати
на 19 май 1934 г. и на 9 септември 1944 г. 
  Третият си мандат Кимон Георгиев получава на 31 май 1946 г. и той трае само до 23 декември същата година. През това време е проведен референдумът за републиката и през декември начело на ново правителство логично за времето си застава завърналият се от Съветския съюз Георги Димитров, наричан тогава „Вожд и учител на българския народ”. Димитров обаче успява да е начело само на две правителства. Второто оглавява на 11 декември 1947 г. и е начело до кончината си през 1949 г.
С три мандата е и Антон Югов, сочен след 1956 г. като една от най-зловещите фигури на култа към личността. На 9 септември 1944 г. той е вътрешен министър. С името му се свързват „народният съд”, безследно изчезналите хора, веднага след като ОФ взема властта, лагерите. След т.нар. „априлски пленум” от 2-4 април 1956 г., когато партийният лидер Вълко Червенков е свален, Югов остава във властта и дори е министър-председател три пъти – чак до 27 ноември 1962 г., когато партията му окончателно го изключва от редовете си и го отстранява от всички постове. 
Два пъти начело на правителства са били 
много държавни мъже
на България. Най-късият мандат е на Васил Друмев, който като митрополит Климент съставя кабинет на 9 август 1886 г., но той съществува само до 12 август. Преди това митрополитът има още един краткотраен мандат – от 24 ноември 1879 г. до 24 март 1880 г. С по два мандата са Драган Цанков, Тодор Иванчев, генерал Рачо Петров, д-р Стоян Данев, Александър Цанков, Богдан Филов. В по-новите времена два пъти министър-председател е Тодор Живков – от 27 ноември 1962 г. до 12 март 1966 г. и от 12 март 1966 г. до 9 август 1971 г., след което вече овладява напълно цялата партийна и държавна власт с конституцията от 1971 г., в която е записана ръководната роля на БКП, а Живков става генерален секретар на партията и председател на Държавния съвет. Наследниците му Станко Тодоров и Георги Атанасов също са белязани с по два мандата, като Атанасов се разделя с властта чак на 3 февруари 1990 г. Заменен е от Андрей Луканов, също с два мандата, осъществени само в рамките на същата година. 

Безспорен лидер по брой съставени правителства е Александър Малинов, който цели пет пъти формира кабинети. По време на първия му мандат е извършено историческо дело – обявяване на Независимостта. Четири пъти министър-председател е бил Петко Каравелов. По време на втория му мандат е извършено и узаконено Съединението. Само за четири години от –  1936  г. до 1940 г., Георги Кьосеиванов съставя четири кабинета. Единствената засега жена, заемала премиерския пост, е Ренета Инджова – първият служебен министър-председател. След нея служебно начело на правителства са заставали Стефан Софиянски, Марин Райков, Георги Близнашки и Огнян Герджиков.    

Трима генерали
Начело на български правителства са заставали трима генерали. Рачо Петров, прочул се още през 1885 г. като капитан и началник-щаб на войската през Сръбско-българската война, има един кратък мандат от 12 януари 1901 г. до 20 февруари същата година. За втори път ръководи правителство от 6 май 1903 г. до 23 октомври 1906 г.
Генерал Пенчо Златев, наследил Кимон Георгиев, е за кратко на премиерския пост – от 22 януари 1935 г. до 21 април същата година. 
Третият генерал, станал министър-председател за трети път, е Бойко Борисов.     

Двама чужденци
Начело на български правителства са стояли и двамина чужденци. Това са руските генерали Казимир Ернрот и Леонид Соболев. Първият е на власт от 27 април 1881 г. до 1 юли същата година. Вторият ръководи правителство от 23 юни 1882 г. до 7 септември 1883 г. И двамата са рожба на Режима на пълномощията, въведен от княз Александър със суспендирането на Търновската конституция. За щастие този вид управление е краткотрайно, основният закон е възстановен и чрез избори на власт идват либералите на Петко Каравелов.   

И един цар
България се записа в световната история и с уникалния случай начело на правителство да застане цар. 
Когато през 2001 г. от Мадрид на родна земя се завърна Симеон, наричан от едни цар, а от други г-н Сакскобургготски, възникна казусът как начело на република може да застане действащ цар. Оказа се, че Симеон Втори, носещ по рождение монархическата титла, никога не е напускал престола. През 1946 г., когато е проведен референдумът за републиката, Симеон Втори, който до този момент все още е държавен глава, макар и 9-годишен, напуска България с майка си и сестра си, но никъде няма акт за абдикация. Формата на държавно устройство и управление е променена и с последвалата след година референдума конституция, наречена „Димитровска”, но не съществува документ, лишаващ Симеон Втори от титлата „Цар на българите”.    
Въпреки юридическите спорове под името Симеон Сакскобургготски той изкара пълен четиригодишен мандат и участва активно и в следващото управление на държавата, наречено Тройна коалиция.   
Страницата подготви Добромир Пелов