Стрелба от автомати и картечници, взривове на снаряди и мини, бойни викове и рев на мотори огласиха брега на едно от езерата край софийския квартал Негован. На отлично подбрания терен беше разиграна възстановка на Дравската епопея от март 1945 година.
В екшъна всичко – оръжието, техниката, униформите, дори поведението на бойците беше толкова реалистично и автентично, че многобройната публика на моменти се чувстваше като попаднала на истинското бойно поле преди 72 години. Възстановката беше организирана от Клуба за военноисторически реконструкции „Братя по оръжие” с подкрепата на Министерството на отбраната, отдел „Военни паметници и военнопатриотично възпитание”. Съдействие оказа и Столичната община, район Нови Искър.
Днес сме се събрали, за да почетем подвига на хилядите знайни и незнайни български воини, които в двуседмичните жестоки боеве в района на река Драва отхвърлиха настъплението на противника и на свой ред го преследваха на запад до пълния разгром на Третия райх, заяви в началото на събитието директорът на Дирекция „Социална политика” в МО Иво Антонов. Облечен в униформа на български войник, той беше водещ на възстановката, като представи пред присъстващите подробности за бойните действия преди 72 години. По думите му Дравската отбранителна операция на Първа българска армия под командването на Трети украински фронт е част от отбранителната Балатонска операция на Червената армия от периода 6-21 март 1945 г.
„На Първа българска армия с командващ генерал-полковник Владимир Стойчев е поставена задачата за
упорита отбрана на северния бряг на река Драва. Успешното порвеждане на Дравската операция проваля настъпателните планове на Вермахта, помага за създаване на условия за настъпателната Виенска операция на Червената армия и по този начин ускорява края на войната”, каза Антонов.
Възстановката представи началото на битката при Драва, когато войските на Вермахта форсират реката, но са отблъснати от българските воини.
„Немците” дойдоха скришом с лодки и дебаркираха на брега. Българските войници ги забелязаха и откриха огън. Завързва се битка с непрекъсната стрелба, взривове от гранати и кълба от огън и дим. Българите успяха да отблъснат нападението. Накрая, когато димът от битката се разсея, публиката ръкопляска на представянето на участниците.
Надминахме целите, които си бяхме поставили, не криеше радостта си от перфектното изпълнение Антонов. „Основната цел на тези исторически реконструкции е да се повдигне духът на населението. Защото, знаете, говори се непрекъснато за нашата армия – два танка, три самолета, колко са зле и така нататък. А ние, като историци, можем това да направим – да покажем на хората, че не сме зле, че сме побеждавали дори един организиран противник като Вермахта”, допълни той. По думите му МО в бъдеще ще сътрудничи много повече с формации, организиращи подобни патриотични възстановки.
И при нас имаме такива прояви, сподели Милчо Начев, който е директор на Музея на бойната слава в Ямбол – единственият общински музей в България, който тематично се занимава с военната история. По думите му музеят акцентира върху бойния път на частите от ямболския гарнизон през годините. Представяме военната история на града и основно на 29-и ямболски полк, 4-ти конен полк, 3-та пехотна балканска пионерна дружина и 7-а мотострелкова дивизия от следвоенния период, заяви Начев. Той допълни, че музеят редовно организира подобни възстановки. Затова съм тук – да видя как колегите се справят, да обменим опит, сподели той.
Поклон за хъса на участниците
„Каква беше възстановката ли? Отлична. Отлична! Видяхме с какво желание, с какъв хъс се включиха участниците и от едната, и от другата страна. Те са възстановили и носят оръжието, снаряжението и униформата такава, каквато е била тогава. Прави им чест на тези момчета и момичета, че изучават историята и правят такива възстановки. Всичко това, което представят сега, са го направили със свои сили и средства. Да са живи и здрави и да представят и други такива събития”, сподели председателят на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва генерал-лейтенант от запаса Стоян Топалов. Той апелира да има по-широка разгласа чрез медиите на подобни прояви, а гражданите да отиват и да гледат историческите възстановки.
Гърмежите – по-силни, отколкото на фронта
Възстановката беше много истинска, дори гърмежите се чуваха по-силно, отколкото на фронта, заяви председателят на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и родолюбивото воинство и гражданство – капитан далечно плаване Атанас Илев. „Отново видяхме германските униформи. Отново видяхме победата на Българската армия и с това се гордеем”, изтъкна той.
„В главата ми има толкова много спомени. Донякъде ги възпроизведоха, всичко е така, както трябва”, сподели Илев. „Ние се държим благодарение на нашето славно мнало. Защото ако не бяха тези герои, градовете щяха да бъдат бетонни, хлябът нямаше да бъде вкусен. Така че хубаво е вече да няма войни, а хората да се разбират”, каза той.
Д-р Сечанов: Просълзих се…
Щом се просълзих, като гледах тази възстановка, значи е била реалистична, сподели за в. „Българска армия” председателят на Съюза на ветераните от войните д-р Иван Сечанов. „Върнах се 72 години назад. Бях доброволец на фронта. Не си жалих живота. На всичкото отгоре бях и картечар. Не знаех какво е това картечно гнездо. Но разбрах на фронта. Всички мини и снаряди бяха насочени към картечното гнездо. Почти година, след като се върнах от фронта, бях полуглух от взривовете. Много пъти бях заравян. Но бях и късметлия. Оживях”, разказа ветеранът.
Щастливи сме, че 72 години в България няма война, заяви д-р Сечанов. И продължи: „Войната е жестоко нещо, тя не е само смърт човешка, но разруха – материална, морална, нравствена. Дори за победителите е разруха, не прощава на никого, всичко се губи. Това е най-безсмисленото мероприятие между хората”.
Той сподели, че когато е поздравил участниците във възстановката, им е пожелал по-често да правят подобни реконструкции на миналото, защото те служат за урок на подрастващото поколение. Ако забравяме историята, нямаме настояще и бъдеще, обобщи д-р Сечанов.
