Изборът на Макрон е избор на „френска“ Европа

– Г-н Попов, произведоха ли събитие президентските избори във Франция?

– Те не произведоха събитие, защото потвърдиха тенденция, която в последните няколко години се случва в Европа – това, че все повече се налага опозицията европеизъм-национализъм. И изборите вече не се печелят в класическа битка между леви и десни партии, а между защитниците на ЕС като глобалистки проект и защитниците на националните държави, на национализмите. Но президентската битка беше интересна с това, че в този формат тя се водеше на терена на Франция, наложила в политическата история класическия дебат ляво-дясно. Франция дори се гордееше с това, че демокрацията е възможна благодарение на този дебат между леви и десни политики за управление. И дори експортираше тези дебати в Европа и в света. Към “Франция на Просвещението” Еманюел Макрон се обърна в речта си в нощта след победата, като се позова на една 300-годишна история. Защитата на Франция обаче като национална държава, изразена чрез Националния фронт на Марин льо Пен, също толкова е “Франция на Просвещението”.  Просвещението роди и националните държави и техните идеологии, и утопичните и космополитни идеологии и проекти. Просвещението е в основата на сблъсъка между национализъм и глобализъм в Холандия, в Австрия, във Великобритания. В различна форма го виждаме и в Италия, и в страните от Вишеградската група, в Швеция, Дания и Финландия. И това е големият дебат на днешния европейски свят: Европа на бъдещето или Европа на миналото. Очевидно европеистите са свързани с идеята за бъдеще, но за сметка на “заскобване” на идентичностите, формирани в миналото, на спомените и носталгиите, на миналите величия на нациите в полза на една все още виртуална Велика Европа. От друга страна са силите, които  защитават идентичността на националните държави. Марин льо Пен през кампанията внушаваше идеята за Велика Франция, която е определяла модата в света: в икономиката и политиката, в изкуството и в науката. Националната държава, колониална Франция, която е държала огромни територии от света и определяла съдбините му, участвала е в създаването на световния ред през последните 300 г. Макрон също говори за Велика Франция, но не като за национална държава, а разбирана като Европа, като  “френска“ Европа, Франция като лидер, която дефинира бъдещето на Европа.

– Това край или начало е на битката за президентската власт в Париж?

– Смятам, че е началото. Защото не е предвидим резултатът от предстоящите през юни парламентарни избори. На първия тур на президентския вот силите на движението на Макрон “Напред” и на Националния фронт на Льо Пен бяха почти изравнени, с минимална разлика. На балотажа по стар рефлекс републиканска Франция гласува срещу национализма: против Льо Пен, но ефектът се получи “за” Макрон. Което няма как да стане на парламентарния вот, когато всеки електорат ще си гласува за своята политическата сила. Затова важният въпрос е доколко сериозно мнозинство в парламента ще получи президентът Макрон за своята проевропейска политика. Интересен детайл е политическата връзка на Макрон със социалистката Сеголен Роаял, бивш министър и кандидат за президент, срещу Саркози. Тогава Макрон работеше за предизборната й кампания. Тя бе сред първите, която го поздрави за победата и в публичното пространство остана нейното изречение: “Дойде време отново да работим заедно”. Дали тя не е и бъдещият министър-председател на Франция? Възниква въпросът къде останаха класическите дясно и ляво във Франция. Защото те изчезват, сливат се и губят профила си в големия дебат между европеизма и национализма.   Всъщност успехът на Льо Пен е голям на този вот, защото тя удвои резултата от кандидат-президентската кампания на баща си с гласовете на над 11 млн. французи. Фронтът разширява електоралната си база и не се е изчерпал. Той може да се разшири и през смяна на името на партията, и през създаване на нова коалиция. Ще има висок процент в парламента, а и не се знае как ще се ориентират колабиралите леви и десни партии в парламентарния дебат между идеята за Велика Франция и идеята за Велика Европа. Трудно предвидими са отсега и взаимоотношенията на САЩ и Русия с бъдещия управляващ елит на Франция. Бог знае, какви  ще са споразуменията вътре в глобалния елит, който  е надтериториален и наднационален. 

– Кои бяха интересните коментари за победата на Макрон?
– За мен това беше идеята за младостта. Републиканска Франция избра най-младия си президент. И Дьо Гол, и Митеран, и Ширак, и Саркози продължаваха традицията страната да се управлява от хора с огромен, натрупан преди президентските си мандати, политически опит. Макрон е с малък опит и аматьор в истинската политика. Но трябва да отбележим, че битката между европеизма и национализма е и битка между поколенията. Макрон изразява адекватно духа на младото “глобалистко“ поколение в Европа. Има Европа на младия дух и Европа на стария дух. 

– А кои позиции в програмата на Макрон ще имат пряко значение за България?
– Донякъде програмата на Макрон е от западен елитаристки тип, а тя не е в полза на малките  и новите  страни – членки на ЕС. Макрон частично възпроизвежда позицията на Валери Жискар д'Eстен, че истинска Европа е Западна Европа. Там са създадени ценностите и принципите относно интеграцията на Европа, т.е. центърът на Европа е Западът.  И ако това се наложи като конкретна политика за Европа на различни скорости, няма да е в наша полза. Една френска политика спрямо периферията е различна от германската, която е по-толерантна и по-открита за диалог. Подобна позиция не би била добър знак за новите демокрации, които са високочувствителни към понятия като справедливост, свобода и равнопоставеност. Никак няма да е лесно на Макрон да намери добър тон и диалог с новите демокрации. Речта му след вота беше патетична, повече реч на победата, така че по нея е трудно да разберем управленческата му европейска политика. По-трезвите анализатори твърдят, че той реално няма истинска политика. И че ще предлага отделни технологични решения на проблемите. Това се харесва на младото поколение – намиране на решения на текущи проблеми без големи идеологически разкази  и стратегии. И затова е възможно при един истински сблъсък след парламентарните избори силата на Макрон, спечелила президентския вот, да се окаже слабостта на Макрон вече като държавен глава. Когато при решаване на проблемите ще се сблъска с въпросите на политическото, а не на технологическото. Според мен парламентът на Франция ще се фрагментаризира, което ще възпрепятства бързото вземане на решения. Ще видим обаче как ще се представят левите и десните партии, които се провалиха на президентските избори. В. “Фигаро” повдигна идеята отново за избор на президент от парламента, както е било преди 1962, когато Дьо Гол промени системата чрез избор пряко от народа. Сега тази идея си връща смисъла, защото при избор на президент от парламента има реален политически дебат. Какъвто в гражданското общество вече не се случва, а се “опакова” медийно едно послание и носителят му и се пуска на пазара. Затова и президентският дебат преди балотажа беше сблъсък на маркетингови и рекламни стратегии, а не сблъсък на истински политики. Парадокс е, че това се случва не другаде, а в най-политическата от всички политически държави в Европа –  във Франция.