– Г-н Филипов, как се развиват политическите процеси в Македония?
– В момента тече процес на легитимация на избора на председател на парламента в лицето на Талат Джафери. Точно след неговия избор се случиха протестите и нахлуването в македонския парламент. Събитията в сградата македонските журналисти определиха като „нощ на превързаните кървави глави“. Случиха се и събития, които системно и последователно утвърждават неговата легитимност. След една, типично по македонски разиграна комедия, главният секретар на парламента, който отказваше да го пусне в кабинета на председателя, му даде ключовете и Джафери си влезе на работното място. На втория ден след избора му той отлетя за среща в Брюксел с Йоханес Хан, еврокомисаря по регионалната политика и разширяването на ЕС. Той, образно казано, го потупа по рамото и му пожела успех като председател. Това беше знак, че от ЕС приемат избора му за легитимен. И посланиците на основните западни държави го посетиха в кабинета му и декларираха подкрепата на държавите си – на САЩ, на Холандия, на Германия. Всички 17 посланици на държави на ЕС в Скопие, в това число и посланикът на България Иван Петков, се срещнаха също с него. А Джафери написа писмо до президента Иванов, че има формирано парламентарно мнозинство и парламентът е в състояние да работи. И е редно президентът да връчи мандат за съставяне на правителство на ръководителя на това мнозинство Зоран Заев. Три дена преди да изтече конституционният срок, такъв мандат беше връчен. В това време изтече конституционният срок за действието на общинските кметове и общинските съвети, тъй като предстоят местни избори. И се получи ситуация, в която не може да се подпише нито един документ от местната власт, дори венчавка или погребение. И така е в над 60-те общини на Македония. И пак по инициатива на Джафери се събраха лидерите на парламентарно представените партии с изключение на досега управляващата ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски и се реши да се даде временно продължение на действията на общинските съветници до октомври, когато да бъдат проведени местните избори. Т.е. през цялото време след своя избор на 27 април Джафери с международна подкрепа се изявява като председател на парламента от името на всички граждани на републиката. Въпреки че, запитан на какъв език ще води заседанията, той отговори – както досега, на албански и на македонски език…
– А какви са действията на досега управляващите от ВМРО-ДПМНЕ?
– Партията очевидно се готви да отиде в опозиция, колкото и това да не се иска най-вече на лидера Груевски. Но с контролираните все още от партията медии започна масово да се атакува легитимността на Талат Джафери. Тази битка те няма да спечелят, защото всичко тръгна по своя конституционен правов ред и с международна подкрепа. Но идеята е вече в опозиция партията на Груевски да поставя под съмнение всяко решение, което парламентът и ръководството му в лицето на Джафери вземе. Това се очаква при гласуването на новия кабинет, при всякакво решение на парламента за местните избори. Ще продължи политическото блокиране в страната. Условието да се връчи мандат на Заев за кабинет беше програмата му да гарантира стабилността и териториалната цялост на Македония. И че сатанизираната и оплювана т.нар. Тиранска платформа на трите парламентарно представени албански партии няма да бъде включена в управленската програма. А тази платформа предвиждаше и да се започне дебат за националните символи – герб, химн и знаме. Цялата платформа имаше дебатен характер, но кой да ти каже и да гарантира в тази политическа суматоха какво може да се случи. От създаването на Република Македония през 1991 г. все повече се наслагва и много често се злоупотребява със страха от албанска агресия. Албанците си искат своето, разбира се, с тактиката „ние искаме“ и за да има мир и прословутата стабилност. Защото през тези 26 г. международната общност имаше две мантри за Македония – да се укрепва демокрацията и да се съхранява стабилността. А демокрацията сама щяла да си дойде. Оказа се обаче, че няма демократичен носител, който да я установи в Македония.
– Казвате, че страната не е изградила демократичен елит?
– Македонския елит винаги съм го поставял под условие. Така че, доколкото това са елити – и управляващи, и в опозиция, а познавам лично много от представителите им, повечето си останаха хора с провинциално мислене, някои – дори с примитивно. И властта за тях все още остава място, където може да се краде. Старият принцип и рефлекс от югославската държава е популярен още в Македония: докато си „на функция“, т.е. на власт, кради повече. Такова е отношението към държавата. И колкото и протести да се правят по улиците против Тиранската платформа и за запазване на целостта на държавата, македонците все още нямат чувство за държавност. У тях защитата на държавността избухва като обществена енергия, когато става дума за нещо, идващо и предлагано от албанците. Те кипят като младо вино, бива ги повече да се бият в гърдите. Лошото е, че има случаи, като на 27 април вечерта, когато им отвориха вратите на парламента, и видяхме приливна вълна на варварство и примитивизъм.
– Все пак кое отприщи вълнението на македонците?
– Искането на територията на цялата страна албанският език да се употребява като втори официален. Досега според закон от 2008 г., договорен между Али Ахмети и Груевски като премиер като условие да образуват коалиция, това се правеше на местно ниво, където албанците са над 20% от населението. Според Тиранската платформа това изискване ще важи на национално ниво и без условия за всички национални институции, където майчиният език, албанският, да може да се ползва като служебен. От 2008-а досега постепенно албанският започна да се употребява и в парламентарните комисии. Георге Иванов досега използваше Платформата като претекст да не връчва мандат на Заев, който заедно с депутатите на 3-те албански партии има мнозинство от 67 души заради заплаха за стабилността, сигурността и монолитността на държавата.
– И правителство все пак ще има?
– При всички случаи, защото дори и президентът да не беше дал мандат, парламентът щеше да формира мнозинство и да избере правителство. Президентът щеше да бъде „прескочен“ и Георге Иванов го знаеше. Отказът му да възложи мандат не само щеше да взриви държавата, но и самият той щеше да стане обект на сериозни санкции от международната общност – да бъдат анулирани официалните му срещи в европейските столици и да бъде напълно изолиран. За предсрочни парламентарни избори настояват само от ВМРО-ДПМНЕ. Но това няма да се случи. Когато Груевски не можа да състави кабинет заради оттеглянето в последната секунда на дотогавашния му партньор Али Ахмети от Демократичния съюз за интеграция, започна вредната роля на президента Иванов. И започнаха да избухват бомби със закъснител отпреди 26 г., когато в новата конституция на Република Македония не беше разписана ситуация за опции, когато най-голямата партия не осъществи мандат.
– Как ще се развият събитията в Скопие?
– Зоран Заев направи достатъчно грешки, за да можеше да бъде атакуван и като лидер на опозицията. Но явно опонентите му изчакват да поеме властта като премиер. И първи ще го нападнат негови съпартийци. Той самият е подсъдим, както и досегашния премиер Груевски. Цялата драма в нашите съседи е свързана с личното опасение на Груевски, че в опозиция няма да има друга опция, освен да влезе в затвори. Сега го очаква решението на Специалната прокуратура, а в началото на юни изтича 18-месечният срок, отвъд който по давност обвиненията й за корупция и злоупотреба с власт можеха да отпаднат. Според дискретни информации Груевски е преговарял с опозицията да се оттегли „мирно“ при гаранции, че ще бъде амнистиран и няма да влезе в затвора. Явно не ги е получил. Но и управлението на Зоран Заев се очаква да е трудно и с много подводни камъни. Макар че активен политически живот в Македония по традиция през летните месеци, след 15 юни, няма и идва времето на свещената отпуска…
– Има ли пръст Албания в ситуацията в Македония?
– Албания винаги е имала пръст в събитията там. Всяка голяма вътрешнополитическа криза в Скопие е свързана с някаква незадоволена претенция на Тирана за повече колективни права. Самият премиер Еди Рама в момента има свои дертове – с опозицията, която отказва да участва в предсрочните на 18 юни парламентарни избори, а и с властта в Белград в лицето на избрания за президент Александър Вучич, засега само вербални престрелки. Но албанският фактор в Македония е друга голяма и любопитна тема.
Разговорът ще продължи в следващите броеве.
