Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружествоАмерикански самолет, предназначен за борба с подводници, е бил прихванат над Черно море от руски изтребител Су-30, излетял от базата Белбек в Крим. Тази новина от миналата седмица бе съобщена първо от телевизия NBC, а след това потвърдена от военното министерство в Москва. Случката се е разиграла над неутрални води, но според руснаците американският самолет се е приближавал към „държавната граница на Руската федерация”. Разбира се, става въпрос за приближаване към Крим, който де юре е част от Украйна, но през 2014 г. бе анексиран от Русия и тя смята 12-милната морска зона около полуострова за своя територия.
Подобни инциденти съвсем не са изключение в последно време и илюстрират конфронтацията между Русия и НАТО в Черноморския регион. Тя започна през март 2014 г., когато анексията на Крим промени радикално военностратегическия баланс в Черно море. Русия пое контрола над важния полуостров, както и над всички военни обекти в неговите уникални заливи Севастопол и Балаклава. Азовско море на практика стана руско, защото то е достъпно само през Керченския пролив, а сега Москва владее и двата бряга на тази водна теснина. Освен това Русия има пълен военен контрол над Абхазия
– сепаратистки регион на източния бряг на Черно море, отцепил се от Грузия още при разпадането на СССР. През 2008 г. Москва призна независимостта на отцепническата република, като по-късно сключи договор, регламентиращ присъствието на руски военни части на нейна територия. Така половината от черноморското крайбрежие на Грузия се оказа под контрола на Русия. А в хода на руско-грузинския военен конфликт през 2008 г. руснаците унищожиха целия военен флот на Грузия в пристанището Поти.
До 2014 г. Севастопол бе база и на украинския черноморски флот. По време на бурните събития от февруари-март с.г. обаче по-голяма част от него начело със своя главнокомандващ премина на страната на Русия. Със загубата на Севастопол и на повечето си кораби и личен състав Украйна на практика престана да бъде военноморска сила.
През трите години след анексията на Крим Русия превърна полуострова в непревземаема крепост. Там вече са разположени бреговите ракетни системи „Бастион”, способни да поразяват корабите на противника на разстояние до 350 км, което означава, че в техния обсег е и част от турското крайбрежие.
Редом с тях са съвременните зенитно-ракетни комплекси С-400 „Триумф”, поразяващи въздушни цели, отдалечени на 400 км. Руските радари могат да откриват и проследяват цели на разстояние от 600 км. Освен това в Крим са разположени модерни подводници, способни да изстрелват крилати ракети „Калибър”, съвременни самолети и бойни кораби. Подновени са и крайбрежните бункери, градени още в съветско време. В свои изявления руски официални лица, включително външният министър Лавров, намекват, че ако е необходимо, Москва би разположила в Крим и ракети и самолети, способни да нанесат ядрен удар.
Според данни на украинското разузнаване към средата на 2016 г. Русия има в Крим 24 хиляди войници (двойно повече в сравнение с началото на 2014 г.), 613 танка и бронирани машини, 162 артилерийски системи, 110 изтребителя, 56 хеликоптера, 16 брегови ракетни системи, 34 военни кораба (срещу 26 през 2014 г.), 4 подводници. Москва планира да похарчи $2,4 млрд. за обновяване на своя черноморски флот до 2020 г.
Всичко това превръща Русия в доминираща военна сила в региона,
макар че преди 2014 г. по тонаж и брой на съдовете руският черноморски флот отстъпваше на турския. Разбира се, картината на руско-турския военноморски баланс е доста по-сложна, защото и двете държави разполагат със сериозен военен флот и извън Черно море.
На този фон останалите две черноморски държави – България и Румъния, не могат да бъдат смятани за значими морски сили. Нашата страна разполага с 4 фрегати, 2 корвети, ракетен катер и спомагателни кораби, а румънците – с 3 фрегати, 4 корвети, 3 ракетни катера и други по-малки съдове. София и Букурещ обаче нямат оръжия, способни да поразяват и проследяват цели, отдалечени на стотици километри.
Дългосрочната цел на Русия е да създаде в Черно море т.нар. зона на ограничение и забрана на достъпа и маневрите на противника (на английски този широко употребяван термин се обозначава като A2/AD – anti-access and area denial). През есента на 2016 г. началникът на руския Генерален щаб генерал Валерий Герасимов заяви: „Черноморският флот трябва да е способен и той вече демонстрира тези способности да унищожи потенциални десантни сили на противника още по пътя на тяхното придвижване, започвайки от пристанището, от което те отплават”. Това означава Русия да създаде нещо като военностратегически „мехур” над Черно море, като влизането в него да бъде невъзможно, или пък да има много висока военна цена, измерена в човешки жертви и материални загуби.
Ще позволи ли НАТО Черно море да се превърне в „руско езеро”? Глобално погледнато, Алиансът има огромно икономическо и сериозно технологично превъзходство над Русия, но на регионалната черноморска военностратегическа сцена географията и възможността за концентрация на силите работят в полза на Москва. Както бе споменато, двете натовски държави от западния бряг на Черно море – Румъния и България, нямат потенциал да попречат на руските планове. Остава Турция, която също е член на НАТО, но следва собствен военно-политически курс, който невинаги е в съзвучие с линията на Алианса. Анкара неведнъж е показвала, че предпочита да държи нечерноморските държави настрана от Черно море. Това е постижимо благодарение на Конвенцията от Монтрьо
която ограничава сериозно правото на държави извън региона да държат свои военни кораби в черноморската акватория. През 2006 г. като лидер на водената от НАТО антитерористична военноморска операция в Средиземно море „Актив индевър” САЩ искаха да я разширят и в Черно море, но Турция каза „не”. Две години по-късно по време на руско-грузинския конфликт Анкара отказа да пропусне през Босфора два големи американски кораба болници, защото тонажът им надхвърляше разрешеният от Конвенцията от Монтрьо.
Турция имаше амбицията да играе водеща роля в две регионални военноморски инициативи – „Блексийфор” (стартирала 2001 г.) и Черноморска хармония (от 2004 г.). Днес обаче те са замрели и трудно ще се възродят, защото няма начин Русия и Украйна да участват в някакви съвместни действия в Черно море, пък били те и само учения.
Турция обаче съвсем не смята да отстъпва пълния контрол над Черно море на руснаците. В последно време Анкара започва да преориентира военноморската си стратегия с цел да създаде своя A2/AD зона около крайбрежието си. През миналата седмица Турция проведе успешно изпитание на първата собствена балистична ракета
именно в черноморската провинция Синоп. Тя има далекобойност от 280 км, което означава, че теоретично може да достигне до най-южната част на Крим. Турция има ресурс да създаде със собствени сили зона на ограничение около Босфора и своето черноморско крайбрежие, която, разбира се, ще има далеч по-малък обхват от руската.
И накрая трябва да отчетем, че „мехурът”, създаден от руските радари и ракетни системи, може би не е съвсем плътен. Доказателство за това са изстреляните през миналия месец 59 американски крилати ракети „Томахоук” срещу сирийска военна база. Руснаците не успяха да проследят и унищожат нито една от тях, макар че бяха разположили в Сирия свои системи С-400 и С-300. Според военните експерти причината за това е, че на сирийска територия Русия е създала не един, а няколко неприпокриващи се „мехура”, които умело са били заобиколени от ракетите „Томахоук”.
Освен това Русия има пълен 
