С военна духова музика, спряно движение по „Раковски” и приповдигнато настроение за 27-и път армейската трупа самоотвержено отменя държавата, като превръща вечерта на 24 май, най-светлия ни празник – на българската духовност, просвета и култура и на славянската писменост, в истинско събитие на духа. Обществените медии увеличават аудиторията и пренасят настроението практически до всеки зрител и слушател, който не е в залата на театър „Българска армия”. Защото
местата не стигат за всички
а студентите от НАТФИЗ стискат палци повече притежатели на заветните покани за събитието за връчване на националните награди за театрално изкуство на фондация „Академия Аскеер” да са се отказали заради задължителния 24-томайски дъжд и да се втурнат към втори балкон.
Официално, на червения килим, домакините – от доайена Васил Михайлов, неудържимо разхубавяващата се Стефка Янорова и другите прекрасни актриси на театъра до най-младите попълнения на трупата – посрещат своите гости. И на този ден сред първите очаквани са министрите на отбраната и на културата, под чийто патронаж е събитието. Тази вечер и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов имаше своята премиера, като уважи от официалната ложа празника на театралите. Присъстваха и бивши министри – Аню Ангелов и Соломон Паси.
Членовете на трите журита на фондацията бяха търсили талантите сред общо 143 спектакъла – 67 от тях са премиери в 7 столични театри.
Рядко се случва някой да си тръгне с 2 статуетки на войничето на Георги Чапкънов-Чапа. Сега това се случи на Свила Величкова – за прекрасните й костюми и за сценография на сцената на театър „София”.
Най-много аплодисменти събра Меглена Караламбова при обявяването на наградата за главна женска роля. Перифразирайки репликата на Джон Ленън, тя призова: Правете изкуство, не война!
При получаването на наградата за режисура от миналогодишния носител Иван Добчев Диана Добрева каза: През съвременни български текстове могат да се четат кодовете на народа. В този смисъл „Вълци“ (за който беше отличена) е спектакъл с мащабите на библейска притча – огледало за духовното ни оскотяване като народ, когато словото се приема не като познание, а като сопа. И не като средство за любов, а като оръжие за отмъщение. Тя благодари на всички актьори в България, защото
театърът може без сграда и сцена, но не без актьори
А въпреки липсата на лична материална мотивация те успяват да държат високо духа си и развълнувани сърцата си и продължават да сътворяват това чудо, наречено театър. Всъщност постановката „Вълци“ по книгата на Петър Вълчев с драматург Александър Секулов, взе три статуетки – за режисура, за музика и за женска поддържаща роля.
Залата отдаде почит на отишлите си през годината творци: Богдан Богданов, Никола Гълъбов, Илия Раев, Мирослав Косев, Юлия Огнянова, Никола Анастасов и Георги Данаилов.
За най-добра драматургия се пребори „Пробен срок“ на Николай Гундеров, български драматург, който от години живее и работи в Чехия. За пиесата си, поставена от Тея Сугарева в театър „199“, той заяви: Разликата между живия и мъртвия човек е тази, че с единия можеш да си поговориш. Това искам и от театъра – да си говори с хората. И докато си говори, нещо да каже.
Преди да обяви най-доброто представление за 2017-а, Мирослав Пашов, директорът на военната трупа, заяви: Явно това е Денят на благодарността, защото всички тук благодарят. Аз искам да благодаря за всичките 27 г. на моите колеги, блестящите актьори от театър „Българска армия“ и техническите служби, които правят този невероятен празник – церемонията на „Аскеер“, без да получават награди.
Седиш в залата и виждаш как се сменят поколения творци и зрители, животът се извървява, а театралният спектакъл, дори прекрасен, изчезва след падането на завесата. Дори и да няма завеса. Остава празникът от общуването, от съкровени думи и истини, изречени от сцената за нещата от общия ни живот. Както и завършва „Хора, години, живот” на Иля Еренбург: Зрителите вече бързат към гардероба, а от сцената героят още вика: Утре, аз… А какво ще бъде утре – нова пиеса и нови герои…
„Аскеер“ 2017
Изгряваща звезда – Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов, Театрална работилница „Сфумато“
Поддържаща мъжка роля – Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“, общински театър „Възраждане“
Поддържаща женска роля – Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър – ПловдивСценография – Свила Величкова за „Малката морска сирена“, театър „София“
Костюмография – Свила Величкова за „Малката морска сирена“, театър „София“
Театрална музика – Петя Диманова за „Вълци“, Драматичен театър –Пловдив
Водеща мъжка роля – Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“, общински театър „Възраждане“
Водеща женска роля – Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама”, Театър 199 „В. Стойчев“
Режисура – Диана Добрева за „Вълци“, Драматичен театър–Пловдив
Най-добро представление – „Еквус”, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Н. Бинев“
Съвременна българска драматургия – „Пробен срок“ от Николай Гундеров (Театър 199 „В. Стойчев“, постановка Тея Сугарева)
Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство „Аскеер 2017“ големия български драматург Константин Илиев.
