Петър Бойчев
– Г-н подполковник, на тържествената вечер за 100-годишнината от началото на българската военноморска авиация вие излязохте на няколко пъти, за да получавате отличия – и ваши лични, и за авиобазата. Когато навремето като дете сте сглобявал модели на самолети и хеликотпери, вярвахте ли, че един ден ще станете елитен пилот и лично контраадмирал, в случая Митко Петев ще ви награди и ще ви стисне ръката?
– Всеки, в това число и аз самият, с избора си да лети се надява да стане добър пилот. По отношение на въпроса не бих казал, че съм елитен пилот, но смятам, че има на какво да науча по-младите от мен. В досегашната си кариера като летец за мен най-важното е било и в момента е задачите, които са ми поставени, да бъдат изпълнени качествено и безаварийно, а дали ще бъда награден от командир на вид въоръжена сила, дори не съм се и замислял.
– Между другото, какви бяха моделите, които сглобявахте, голяма ли беше колекцията и къде са тези модели сега?
– Започнах със „стандартните” по онова време – основно съветско и чешко производство, а доста по-късно вече и с френски и италиански модели. Колекцията със сигурност наброяваше над 50 модела, а към момента са останали само около десетина модела, и то от последните.
– Кои бяха идолите ви от летците като дете и младеж?
– Идоли не бих казал, че съм имал. Като ученик се интересувах повече от космонавтите, за които бях изчел доста книги и материали, но честно казано, не съм мечтал да ставам космонавт. Разбира се, в материалите, които четях, имаше доста интересни неща от биографиите им като летци, тъй като всички знаем, че преди да станат такива, са били пилоти изтребители.
– В рода ви има ли други офицери?
– Не, няма. Аз съм единственият.
– Кой ви насочи към Долна Митрополия и защо избрахте специалност точно „пилот за вертолетна авиация”?
– Като продължение на по-предишния ви въпрос, за да бъда по-близо до авиацията, кандидатствах и завърших ССВВУ в Долна Митрополия (Средното сержантско военновъздушно училище), а до него стигнах чрез тогавашния представител на Военно окръжие – Стара Загора, в родното ми село Калояновец. След завършването му една година работих като кадрови сержант и вече имах представа какво да очаквам и към какво да се стремя във ВВВУ. Избрах да бъда пилот на вертолет не поради здравословни причини, а може би, защото бойните Ми-24 вече бяха пребазирани в Стара Загора и доста често ги виждах да летят в района, а те, както знаем, изглеждат доста респектиращи.
– Как премина професионалният ви път, докато станете командир на авиобаза „Чайка”?
– След завършването на ВВВУ в Долна Митрополия започнах като младши пилот в 13 впбв в Стара Загора. През 2000 г., вече авиобаза, беше трансформирана до една ескадрила и пребазирана в Крумово. За периода до 2011 г. съм преминал през всички длъжности от младши пилот до командир на ескадрила Ми-24, общо осем длъжности. През август 2011 г. дойдох в авиобаза „Чайка” по покана на подполковник Хинтоларски като началник на щаба на авиобазата, а от 2015 г. съм неин командир.
– Г-н подполковник, според Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България за 2016 г. армията ни вече може само частично да изпълнява задачите и мисиите си, произтичащи от конституцията. В този аспект какво е състоянието на авиобаза „Чайка”?
– Към момента това, което е заявено от авиобаза „Чайка” като способности с Пантерите, се изпълнява. Съставът е подготвен и съответно необходимите ресурси са обезпечени, така че придобитите способности да се изпълняват без ограничение.
– Каква нова техника е необходима за доокомплектоването на въоръжението в подчинената ви авиобаза?
– Нашата техника е достатъчно нова, така че по-скоро бих казал да се увеличи бройката, а и евентуално дооборудване за изпълнение и на други задачи. Тук имам предвид закупуване на хидроакустична станция (вече има разработени такива за вертолети от рода на „Пантер”) и бордова медицинска апаратура за изпълнение на задачи за авиомедицинска евакуация. От друга страна, добре би било авиобазата да разполага с някакъв тип леки учебни вертолети, на които основно да се отработват техниката на пилотиране и първоначалната подготовака, а бойните – да се използват за изпълнение на заявените от авиобазата мисии и задачи.
– Има ли възможност за доизпълнение на договора с „Юрокоптер” за доставянето на още 3 вертолета „Пантер”?
– Доколкото зная, не. Договорът по отношение на доставките е приключен.
– Като пилот, летял на няколко типа хеликоптери, как оценявате „Пантер”-а на фона на Ми-14 и Ми-24?
– До момента съм летял на вертолети Ми-24 и „Кугър”. В никакъв случай не бих ги сравнявал, тъй като това са три различни типа вертолети с различни функции и различни поколения. За „Пантер”-а мога да кажа, че е един наистина съвременен вертолет, с отлични летателни характеристики и оборудване. Концепцията на вертолета позволява да бъде дооборудван или модернизиран. За съжаление липсата на български плавателен съд с възможност за базиране на вертолет не позволява да се разкрият пълните възможности на вертолета.
– Каква е възможността за цялостно обновяване на хеликоптера за борба с подводници Ми-14 или ще бъдат окончателно „пенсионирани”?
– Проблемът с Ми-14 е най-вече с ремонта на специалното оборудване, който се изпълнява само в Русия. При сегашните отношения с Русия и финансовото положение на армията като цяло сами можете да се досетите за резултата. Още повече тези вертолети наближават края на жизнения си цикъл и не е целесъобразно отделянето на средства за подобен ремонт, ако не е крайно наложително.
– Как оценявате взаимодействието с румънските авиоподразделения по охраната на източната морска граница на НАТО?
– В тази задача ние сме само осигуряващи за търсене и спасяване при евентуален инцидент. Иначе смятам, че за двете държави като членки на НАТО, това е нещо напълно нормално в сегашната геополитическа обстановка и конкретно в Черноморския регион и подобна инициатива може да бъде развивана.
– Смятате ли, че все още има недостиг на финансов и материален ресурс и трудностите по поддръжката на старата обслужваща и комуникационна техника. И как при особеностите на малка авиобаза може да се постигне максимална професионална подготовка на състава?
– Да, смятам, че недостигът не е за подценяване. Към момента все още успяваме да поддържаме обслужващата и комуникационнатата техника, но не е далеч времето, когато ще се наложи да закупуваме нова такава, тъй като нашата е морално и физически остаряла. За част от нея дори няма резервни части и заводи, в които да се отремонтира. Трябва да е ясно, че всяко забавяне в годините мултиплицира необходимостта от финансови средства в бъдеще. В тази връзка изказвам моите благодарности към състава за усилията, които полага за поддържане на техниката.
По отношение на професионалната подготовка не смятам, че големината на формированието е от значение. По-скоро важни са, от една страна, окомплектоването с техника и ресурсното осигуряване и от друга, организацията и воденето на подготовката на състава. Що се отнася до авиобаза „Чайка”, смело мога да заявя, че тук служат истински професионалисти.
– Каква е кадровата обезпеченост на авиобаза „Чайка”? Доволни ли са войниците и офицерите от заплащането и социалните придобивки?
– Некомплектът към момента е пренебрежимо малък, особено в сравнение с някои формирования от Въоръжените сили. Има интерес към авиобазата, като през последните години при нас дойдоха доста млади хора, някои директно от военните училища. Дали са доволни войниците и офицерите – може да ги попитате. За мен е важно, че няма голямо текучество на личен състав.
– Как виждате авиобазата след 20 години?
– По-скоро ще кажа как бих желал да изглежда. На първо място оборудвана в пъти повече с авиационна и обслужваща техника. Подобрена материална база. Ресурсно обезпечена. Задължително част от състава, базиран на български плавателен съд. И не на последно място същото положително отношение и професионализъм от състава.
– Кои са най-наболелите социални проблеми пред българския войник и как според вас може да се подобри материалното му благополучие и тежест в обществото?
– Аз няма да кажа нещо по-различно от който и да е от колегите. Проблемите са известни, като разбира се един от най-важните е финансовия. Няма как да се привличат качествени хора в армията със стартова заплата, например за войниците, от 608 лева. Другият проблем е кадровото развитие, въпрос, който все още не е напълно изчистен. По отношение на тежестта в обществото нещата няма да се променят, ако за армията се сещаме само при необходимост от помощ при природни бедствия, аварии и катастрофи и там където другите не могат да се справят по обективни причини. В никакъв случай не смятам, че армията не трябва да се използва в подобни ситуации, напротив, но обществото трябва да знае, че към момента, в не малък процент от случаите риска за военнослужещите при участието им не е никак малък и то най-вече заради морално и физически остарялата техника, с която се изпълняват тези задачи.
И по отношение на втората част на въпроса – според мен, тежестта на армията в обществото ще се повиши, когато тя е осигурена адекватно на поставените й задачи, произтичащи от средата за сигурност, ресурсно обезпечена, с не толкова често променяща се нормативна база и когато въпросите за армията спрат да се изнасят и коментират в публичното пространство. В крайна сметка, Въоръжените сили са стратегически приоритет за държавата и „съдбата” й трябва да се решава на най-високо политическо равнище, а не чрез медиите, публични дискусии и други подобни.
– В тази връзка имате ли представа колко получава и какви социални придобивки има един пилот от вашата класа и командир от вашия ранг в Гърция например? А в САЩ, в Русия?
– Честно казано, не. Дори не съм се интересувал.
– Кои са най-опасните и интересни спасителни мисии, в които сте участвал?
– Задачите над море винаги са рискови и не търпят подценяване на обстановката. Факт е, че авиобазата е привличана рядко в подобни мисии, а в интерес на истината подобни ситуации са рядкост в нашия отговорен район. Що се отнася до мен, може би най-запомняща се мисия беше една евакуация на болен от борда на търговски кораб преди две години – рутинна задача, с която смятам, че се справихме на високо ниво.
Асът е офицер на 2015 година
Подполковник Спас Спасов е офицер на 2015 г. във ВМС, командир е на морска вертолетна авиобаза „Чайка”. Той е роден на 8 март 1969 г. в Стара Загора, отрасъл е на 15 километра от града, в село Калояновец, в семейството на железопътен машинист и служителка. Като ученик чете всичко за космонавтиката, интересува се от подвизите на българските летци през Втората световна война, сглобява модели на самолети и вертолети. Когато през 1982 г. бойните вертолети от Пловдив са прехвърлени в Стара Загора (Калояновец се оказва в тренировъчната зона), той ги наблюдава непрекъснато и тогава си казва – ще стана пилот.
След две години прави първата възможна крачка към авиацията – постъпва в несъществуващото днес Средно сержантско военновъздушно училище в Долна Митрополия и завършва 4-годишния му курс със специалност „Свръзки и радиотехническо оборудване.” Една година служи в свързочния полк към 10-и Смесен авиационен корпус в Пловдив. След това постъпва във Военновъздушното училище по мечтаната специалност – пилот за вертолетната авиация. Курсът за обучение е пет години, но на тримата курсанти, учили преди това в сержантското училище, разрешават да завършат година по-рано. Спасов лети последователно на чешкия учебния самолет L-29, на руския щурмови вертолет Ми-24 в Стара Загора.
В началото на март 1993 г. лейтенант Спасов е назначен за младши пилот. На втората година е щурман на звено. През 1996 г. е старши пилот и командир на екипаж. Заместник-командир на звено е през 2000 г., когато двете ескадрили се трансформират в една и тя се премества в Крумово. До редовното двегодишно обучение във Военната академия в София е командир на звено и заместник-командир по летателната подготовка на бойната ескадрила, а след това – началник-щаб и четири години командир на ескадрилата Ми-24.
Във Варна е заради полковник Хинтоларски
На 1 май 2011 г. командирът на Морската вертолетна авиобаза „Чайка” подполковник Милен Хинтоларски предлага на майор Спасов да дойде като началник-щаб на авиобазата. Познава го като първокласен боен пилот, който е летял и на „Кугър”. Те са съвипускници и той му има пълно доверие. Вертолетите Ми-14 ПЛ са „приземени” от години и предстои да пристигнат „Пантер”-ите от Франция. С група от шестима летци майор Спасов заминава за теоретичен курс във Франция. Първият „Пантер” прелита във Варна на 7 октомври 2011 г. След 3 дни тук с френски инструктори започва обучението на нашите летци – по 11 полета. Обучаваните се превръщат в инструктори и през 2012 г. към новия вертолет е приучен целият летателен състав на авиобаза „Чайка”. Междувременно с френски инструктори започва втори курс – по търсене и спасяване. През следващата 2013 г. във Варна от наши инструктори е подготвен и първият командир на екипаж.
От май 2014 г. подп. Спасов вече изпълнява задълженията на командир на авиобазата, а от 1 февруари 2015 г. е назначен на длъжността.
Той бе звезда в “Непобедимите-3” наред със Сталоун, Шварценегер, Бандерас
Каква е връзката между подп. Спас Спасов, Харисън Форд, Силвестър Сталоун, Уесли Снайпс, Джейсън Стейтъм, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Антонио Бандерас и Мел Гибсън? Ами пряка. Всички изброени звезди са участвали в една и съща холивудска продукция – „Непобедимите – 3”.
Специално за суперпродукцията на Сталоун Българските военноморски сили дадоха под наем един от новите си транспортни хеликоптери „Пантер” за участие в снимките. Единият от пилотите е Спас Спасов. Той не обича да говори за това си участие, защото смята, че е офицер, а не шоумен. Присъствали на снимките обаче разкриха, че нашият ас е събрал погледите на звездите с изумителните си изпълнения.
Между „Ню Бояна Ех 3” ЕООД и Командването на ВМС за участието на един хеликоптер и екипаж от състава на Военноморските сили в заснемането на сцени от филма бе сключен договор, на базата на който киностудиата заплащаше по 9900 (девет хиляди и деветстотин) лева за един летателен час на вертолета. Тази сума е определена на базата на финансов анализ за необходимите разходи за участието на вертолета и екипажа.
В договора е посочено още, че фирмата заплаща на Летище Варна летищните такси, разходите за предоставеното и изразходваното гориво от вертолета. Освен това „Ню Бояна Ех 3” пое и застраховка „Гражданска отговорност” и каско на вертолета и екипажа.
