Като в разказа на О`Хенри „Кръговратът на живота” някои неща и събития сякаш следват своята зловеща повторяемост. Неизбежна за тероризма независимо под каква маска е той и с какви оправдания мотивира престъпленията си.
9 март 1985 г., гара Буново, България
Неделя. Бързият влак от Бургас за София е препълнен. Дори в съществуващите тогава в нашите железници специални вагони за майки с деца няма свободно място. Никой не обръща внимание на закътаната в единия край на багажника до прозореца невзрачна пазарска чанта. А в нея вече цъка часовникът на заложеното взривно устройство. Предвидено да избухне точно когато влакът навлезе в тунела след гара Буново. Целта – пораженията да са по-зловещи, а жертвите – много повече. В 21,25 мощен взрив разтърсва именно вагона за майки с деца. Убити са седем човека, от които две деца. Ранените са десетки. Извършителите са неизвестни. Чак след две години, след ареста им, ще се разбере, че са български турци със сменени по „възродителния процес” имена.
23 май 2017 г., Манчестър, Англия
Огромен концерт. Събрал множество деца, фенове на Ариана Гранде. В разгара на събитието избухва мощен взрив. Убити – 22, множество ранени. Атентаторът – самоубиец, се оказва британски гражданин, роден на Острова. С либийски произход. Как е влязъл дори в преддверието на залата, опасан с убийствени и самоубийствени взривове, при засилената охрана – дали някой някога ще каже…
Приликите
Едва ли атентаторът от Манчестър е имал понятие какво се е случило преди повече от три десетилетия край малката българска гара Буново. Но по някаква зловеща ирония на съдбата също „адресира” кошмарното си послание чрез избиване на деца.
При разпитите през 1987 г. тримата арестувани атентатори у нас признават, че взривът във вагона за майки с деца е бил с цел по-силен ефект.
И британецът с либийски произход, и нашите трима българи с турски произход до този момент са „на светло”, живеят легално. Макар че тримата нашенци вече са записали в актива си първия убийствен взрив, този от 30 август 1984 г. в чакалнята на Пловдивската гара, никой все още не ги подозира нито за Буново, нито за другите две бомби в сладкарницата на хотел „Сливен” в града и пред варненската аерогара.
Британецът с либийски произход бил в полезрението на службите, но така или иначе, продължил да се движи свободно и дори да се снабдява с елементи за взривно устройство.
Разликите
Мотивите, с които се обясняват идентичните престъпления, извършени през цели три десетилетия, са коренно различни.
Нашите трима терористи дават показания, че поредицата от взривявания са извършени като ответна реакция на насилствената смяна на имената. Те се мотивират с приложено спрямо тях насилие над верските им чувства и родовата им памет. Публично и до днес никой не е заявил, че са били изпълнители на добре планирани поръчки от друга държава и нейното разузнаване. Макар че изглежда твърде странно, не особено социално грамотни хора да извършат такава така стройна организация на взривяванията с изчислени до секунда качвания във влакове, придвижване, слизане в Сливен, залагане на бомба и светкавично продължаване към Бургас. В момента на взривовете и тримата са по домовете си.
С какво британецът с либийски произход би могъл да мотивира смислено варварското си дело? Родителите му са приети добре на Острова. Той е роден там, получил е всички благини на социалната, здравната и образователната британска система. Тогава? Дежурната декларация на „Ислямска държава”, че поема отговорността за поредния атентат, по-скоро идва да създаде впечатлението, че някаква невидима сила контролира милиони малки терористични клетки навред по света, отколкото, че това наистина е възможно. Явно по-скоро има проблеми, и то тежки, със социализацията на хора от Близкия изток в европейска среда и на адаптацията на националните им и родовите култури с европейската.
Службите
Вече се чуват доста гласове – къде са могъщите британски служби? Къде е тяхната превантивна разузнавателна дейност, за да пресече навреме опитите за пореден кървав взрив и масово убийство?
Укорите не бива да са крайни. Нали е британска фразата, че демокрацията не е най-съвършеното нещо, но по-добро засега не е измислено. В условията на отворени граници, на вече милиони, живеещи в Европа като второ и трето поколение родени там, макар и с близкоизточни корени, при спазването на законността за подслушване и следене, което не може да е тотално, службите, каквито и да са те, не могат да притиснат с „желязната пета” на Джек Лондон всичко живо, което дава и най-малките признаци за съмнителни действия. А дори да го сторят, едва ли биха получили масови присъди само по подозрения. Те си нямат лагери, които да напълнят със „съмнителни елементи”, както това е правено в тоталитарните държави.
Дори в условията на плътно затворени граници, на тотално следене от Държавна сигурност, на жителство, адресни регистрации и милиционерски контрол разследването за Буново и другите атентати даде резултат чак след две години. И то не чрез агентурно-оперативните способи на ДС, а чрез добре навързана криминална нишка, започнала от една покривка с щампа на БДЖ. Оказа се, че и тримата атентатори, осъдени на смърт и разстреляни, са били агенти на местно равнище на ДС и през цялото време на нелегалната си дейност са продължавали да изпълняват стриктно поетите с декларации задължения към оперативните работници.
10 жертви и 16-годишен шофьор – жесток удар по сигурността
Бус с нелегални имигранти, управляван от 16-годишен нашенец без книжка, се забива в дърво. Жертвите са десет, има и ранени, които в болницата не могат да бъдат идентифицирани, тъй като нямат никакви документи, а на преводачите казват само някакви първи имена. Оцелелите и годните да се движат са изпратени в център за бежанци.
Дано там някой се сети да провери по-задълбочено кои са реално тези хора. Но как ли би могъл да го направи? Те са вече на наша територия. Могат да разказват всичко, което им изнася. Дали е истина – как да се провери? Още преди години, когато започна масовото настъпление на такива хора по нашата южна граница, възникнаха напълно основателните съмнения, че едва ли всички те са „горките нещастни бежанци” и че сред масовката у нас могат да влязат квалифицирани терористи. Сега катастрофата със злощастния бус и неговите НЛО пътници пак поставя такъв въпрос. Пътят им явно е бил към Западна Европа, преди маловръстният шофьор да ги прати в небитието. И това показва, че у нас все още работят стройни схеми за преминаване на границата, за избягване на приемните центрове и за нелегален трафик отвъд Калотина. Явно вече има и нов елемент – непълнолетен шофьор, ако го хванат, наказателната отговорност е по-ниска.
Вдигнахме преградно съоръжение. Оказа се, че вече се научили да го режат. На браздата – граничари, полиция и войска дори. И откъде пак преминават тези нелегални мигранти, за които така и не се знае дали утре няма да се взривят в някой нов Манчестър? Терористи през браздата не минават, те са „баровци”, пътуват по въздух, би развил някой твърде остарялата теза от времето, когато Илич Рамирес Санчес – Карлос Чакала, е хвъркал с Авиокомпания „Балкан” и е разпускал у нас в Японския хотел. Дори да е така – арестът на гранични полицаи от Летище София, които при стройна организация са прекарвали само скъпо плащащи нелегални с фалшиви документи, показва, че нещо в „голямата скучна игра”, ако перифразираме Богомил Райнов, все още звучи с фалшиви трели. Защото едва ли двамца граничари сам-сами ще си организират такъв строен и доходен канал.
