Дружините да се наричат по номера от едно до шест, същото се отнася и за конните сотни, които са сформирани като прочутите казашки сотни в руската армия. Опълчението ще бъде разделено на три бригади, като във всяка бригада ще има по две дружини и по две сотни.
За формирането на дружините
и сотните се назначават офицери, унтерофицери, барабанчици, дружинни тръбачи, ротни сигналисти и нестроеви, със старши звания измежду руснаците и българите, служещи в руските войски. Останалите чинове в
Опълчението ще се набират между българските доброволци. Съгласно заповедта службата на тези чинове в Българското опълчение ще им се зачита за действителна служба в руските войски с всички произтичащи от това последствия.
Цялата определена издръжка, която не е посочена в утвърдените от царя за Българското опълчение щатове като еднократна помощ, допълнителни заплати и др., се дава на офицерите от Опълчението наравно със съответните чинове и длъжности в руската войска.
Художник Николай Дмитриев-Оренбургский
В заповедта се посочва още, че командването на Българското опълчение се възлага на специален началник на Опълчението, който при управлението на поверените му части изпълнява длъжността на началник на дивизия и се ползва от всички предоставени на тази длъжност права.
Началникът на Опълчението
е подчинен непосредствено на началника на Щаба на Действащата армия.
В заповедта е ясно регламентирана и дейността на командирите на бригадите, дружините, ротите и сотните, като се казва, че всички тези началници на подразделения са приравнени към началниците на същите части в руската армия.
Всичко свързано с формирането на опълченските части – доволствието, облеклото и снаряжението, се определя от отделни инструкции и положения. С една дума, Българското опълчение се създава според действащата структура на руската войска, с всички права и задължения.
Николай Столетов
На генерал-майор Столетов е заповядано веднага да представи списъка на началниците на отделните части в Опълчението съгласно утвърдения щат.
Заповедта е подписана от
Главнокомандващия на Действащата армия
генерал-инспектор от кавалерията и по инженерната част Николай. Става дума за Николай Николаевич Романов,
Николай Николаевич
Така е в заповедта, но в живота е малко по-различно. Сформирането на опълчението на практика започва още през октомври 1876 г., когато са утвърдени „Основанията за организацията на българската войска“. Освен това вместо предвидените шест конни сотни се формира само една. Към 16 май 1877 г. по щат Българското опълчение трябва да има един генерал, десет щабни офицери, 101 оберофицери,
6012 строеви
и 204 нестроеви долни чинове. В действителност към тази дата в него се числят един генерал, девет щабни офицери, 72 оберофицери, 7206 строеви и 238 нестроеви долни чинове.
На 22 септември 1877 г. е издадена друга една заповед на княз Николай, с която се разпорежда „шестте нови опълченски дружини“ да се включат в състава на опълченските бригади. Тези дружини са сформирани съгласно Заповед по Българското опълчение от 20 юни 1877 г. Към 16 август 1877 г. по щат в опълчението трябва да има един генерал, 213 офицери, 12 024 строеви и 396 нестроеви долни чинове. В действителност едва към 16 май 1878 г. Опълчението достига списъчен състав от един генерал, 171 офицери 12 651 долни чинове.
Русия влиза във войната
На 12 април 1877 г. Русия обявява война на Турция. Това става по време на военния парад в Кишинев, когато Кишиневският и Хотински епископ Павел прочита Манифеста на императора Александър II. Само чрез една бърза война Русия може да избегне намесата на Европа. По донесение на руския военен агент в Лондон на Англия биха й трябвали 13-14 седмици, за да събере един експедиционен корпус от 50–60 хиляди души. А за да подготви позицията си в Константинопол – още поне 8–10 седмици. Освен това армията й трябва да бъде прехвърлена през морето, като се заобиколи цяла Европа.Руските планове за нападение срещу Турция са подготвени още през октомври 1876 г. През март 1877 г. те са одобрени от най-великите мъже в руската държава начело с императора, военния министър, главнокомандващия на руската армия и така нататък.
През май 1877 г. руските войски стъпват на румънска територия.
В този момент се смята, че съотношението на силите е в полза на Русия. На Балканите, на левия бряг на Дунав, в началото на юни руснаците разполагат със 185 хиляди души под командването на великия княз Николай. Мнението на руското командване е, че реформите в армията са дали добри резултати и тя е добре подготвена. Турците разполагат с около 200 000 души под командването на Абдул-Керим-Надир паша, но половината от тази армия е съставена от гарнизони за охрана на крепости, а действително оперативните войски не са повече от 100 000.
На Кавказ руската Кавказка армия начело с великия княз Михаил Николаевич разполага със 150 000 души и 372 оръдия, а турската войска има 70 000 души и 200 оръдия.
Руската армия превъзхожда турската по подготовка, но отстъпва във въоръжението. Турците притежават най-новите английски и американски пушки.
Руската армия се ползва със силната поддръжка на народите от Балканския полуостров и Закавказието, защото в състава й действат българското, арменското и грузинското опълчение. За победата над Турция допринасят и войските на Сърбия, Румъния и Черна гора. В Черно море по това време доминира турският флот, защото Русия успява да възстанови черноморския си флот едва през 1871 г.
