Валентин Радомирски е завършил Московския държавен институт за международни отношения.Работил е в МВнР, започвайки от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е пълномощен посланик в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова.
От 2005-а до 2009-а г.е съветник по външната политика и националната сигурност в кабинета на министър-председателя. Съосновател и член на Българското дипломатическо дружество. Сега е изпълнителен директор на Института за икономика и международни отношения.
Поканихме го за анализ на ситуацията във Великобритания след предсрочните избори в страната.
Валентин Радомирски е завършил Московския държавен институт за международни отношения.Работил е в МВнР, започвайки от стажант-аташе до пълномощен министър. Бил е пълномощен посланик в Румъния и неакредитиран посланик в Молдова.
– Г-н Радомирски, какъв знак дадоха резултатите от предсрочните избори във Великобритания?
– Първият знак според мен е, че социалните проблеми, а не тероризмът и сигурността, както консерваторите и премиерът Тереза Мей смятаха, са основният проблем на английското общество. И с това си обяснявам относителната победа на Джеръми Корбин и програмата му, Манифеста на лейбъристите – „За мнозинството, а не за малцината”. Тя се съсредоточи преди всичко върху най-наболелите проблеми на английското общество и така спечели много млади гласоподаватели. Като програмата да бъде заплатена от най-богатите 5% от обществото. Това покачи активността на вота в различните райони с 10–15%, а разликата в гласовете между консерваторите и лейбъристите намаля на 3%, въпреки че в мандатските места тя е повече от 25%. Това върна лейбъристите като сериозна политическа сила и укрепи лидера им Корбин независимо от търканията вътре в партията с крилото, което се придържа към идеите на Тони Блеър за „Третият път”. На тези избори лейбъристите рязко завиха на леви позиции.
– Това как ще се отрази на преговорите по излизането на Великобритания от ЕС? Френският президент Макрон заяви, че вратата за оставане на Лондон е отворена.
– Създава се възможност за различен тип преговори през следващите 2 г., които досега се очакваха като много трудни. Доколкото и Лондон, и Брюксел обещаваха да защитават твърдо позициите си. Възможно е дори, макар днес да изглежда малко вероятно, да се стигне до ситуация за преразглеждане на Брекзит, като всичко ще зависи и от динамиката на световните процеси и конкретно и на тези в ЕС. Преди изборите това изглеждаше невъзможно и немислимо.
– А ще се откаже ли Шотландия от идеята за референдум за напускане на Кралството?
– На изборите Шотландската национална партия претърпя съкрушителна загуба. През последните 2 г. тя разполагаше с почти 50 мандата в парламента. Сега те намаляха с една трета, което е огромна загуба. Така че в скоро време едва ли ще има политически сили, които да подновят исканията за независимост на Шотландия, дори извън контекста на преговорите за Брекзит. Шотландската партия разчиташе, че пътят за твърдо разделяне ще засили позициите й, но както и при консерваторите на Мей, които загубиха мнозинство, така и те сгрешиха. И в момента въпросът за излизане на Шотландия не стои в обозримо бъдеще. Въпросът е дали ще бъдат отлагани преговорите за излизане от ЕС в зависимост от това, доколко силно ще е правителството в Лондон. Очаквам слабо и трудно управление на новия кабинет на Тереза Мей в крехко мнозинство в коалиция с Демократичната партия на юнионистите на Северна Ирландия. И дали няма да има нови избори, докато текат през тези 2 г. преговорите по Брекзит, както прогнозира лидерът на лейбъристите Корбин. А и самите преговори са прецедент, защото досега никой не е излизал от ЕС. Ако процесът на преговори се проточи, има вероятност да се измени и мнението на обществото във Великобритания за смисъла на самия избор за напускане на ЕС. Трите милиона граждани на Съюза, които живеят и работят на острова, също разделят общественото мнение, доколкото в Уелс и Шотландия те са добре дошли и се смята, че трябва да останат, за разлика от някои консервативни райони в Англия. Изобщо предстои да видим какво ще е отношението към миграцията, което е различно към източноевропейците и към гражданите от британската общност на нациите. Влияние върху настроенията в британското общество ще оказва и самият ЕС с това накъде ще тръгне в развитието си например на две скорости. И дали тогава Лондон няма да възприеме политика към тези 3 милиона от ЕС също „на две скорости”.
– Какво повече научихме за Великобритания след този вот?
– Ние вече преставаме да се изненадваме на събитията в света. Сега говорим за изборите на острова, но преди дни стана скъсването на арабските страни с Катар, Турция реши да изпрати военни в базата, договорена в Катар, а иранците заявиха, че саудитците са извършителите на терористичните актове три дни преди извънредните избори във Великобритания. Привикваме, за съжаление, да не се изненадваме от събития, дори когато те имат стратегически последствия. Дори на експертите им е трудно да следят динамиката на процесите. Факт е, че преди 3 г. много малко хора в България говореха за война. Сега приехме, че войната е до нас и може да се окажем въвлечени в нея. Това е много опасно от психологическа гледна точка.
Затова трябва да използваме българското председателство на Съвета на Европа за повече мирни, чисто български инициативи в региона, в който можем да окажем влияние – на Западните Балкани и в Черноморието. Това е нашият периметър, ако искаме да бъдем субект, а не обект на външната политика, той е жизнено важен за нас. И естествено, че развитието във Великобритания на събитията след тези избори и каква ще бъде британската политика към тези инициативи, както и към общоевропейските, по време на нашето председателство е изключително важно.
– Стимулираха ли тези избори, както и самият референдум за излизане от ЕС идеите за общоевропейска отбрана, доколкото Лондон беше против?
– Процесите в Европа се стимулират, първо, от недостатъците на ЕС, проявени заради политиката през последните години на неолиберализъм. Но катализатор за разговора за обща европейска отбрана бяха както Брекзит, така и президентските избори в САЩ, срещите на НАТО и на върха на Г-7, посещението на американския президент Тръмп в Европа и отношението му към европейците. И самите европейци осъзнаха, че трябва да проявят повече инициатива за собственото си бъдеще. Защото за 70 г. Европа се разглези под ядрения чадър на САЩ и живя охолно, защитавана от друг. Сега трябва да се погрижи за собственото си оцеляване. Процесите започнаха, но все още са неопределени, защото са неопределени националните позиции по темата – да изгради ли и как Европа свои отбранителни способности. В немското общество все още има задръжки за подобна идея за милитаризиране на Европа независимо в каква форма и независимо как тя ще бъде поднесена на широката публика. Очаквам в стария европейски елит да се появят старите страхове още отпреди Първата световна война за аспирации на Големите спрямо Малките, за разпределение зад гърба на малките на територии и зони на влияние. Връщаме се към известни, поне за дипломатите, неща – повече към реална политика, отколкото към политика, маскирана във виртуална същност.
– А доколко самото английско общество ще преживее катарзис и ще се отключат оздравителни процеси?
– Целият свят е в подобно състояние и англичаните не са изключение от него. И въпреки традиционно изработените им мерки за защита на собственото им общество няма как да останат настрана. Защото проблемът сега е, че като световно общество имаме глобализация на ниво икономика и невъзможност за глобализация на ниво производствени отношения, т.е. политика. Когато светът има подобни проблеми, обикновено се сменя цивилизационният строй. Но когато капитализмът идва с демокрацията, Европа има мислители като Монтен, Русо и Волтер, които дават основните принципи на новото общество. В момента нямаме визионери, които да ни подскажат какво да е новото общество днес, към което да направим преход. И обществата търсят изход, но елитът не им дава посоката или поне принципите на промяната. Английското общество също преминава през своите промени. Както и самата Европа, която трябва да излезе от блаженството, че е ръководеща световна сила. Европа вече не е такава сила. Тя е и ще бъде привлекателна заради стандарта си на живот, но проблемът е, че днес няма европейски държавници като Де Гол, които да открият и наложат новото.
