На 27 юни 1877 г. руската армия форсира Дунава и след бързото смазване на слабата турска съпротива на българския бряг се разделя на три отряда: Преден, Източен и Западен. Предният отряд тръгва в южно направление с цел да овладее Търново, който е много важен като отправна точка за овладяване на проходите на Стара планина. Командир на отряда е генерал Йосиф Гурко. В състава на отряда са включени прославената 4-та стрелкова бригада и българското опълчение, две пеши казашки сотни, две кавалерийски бригади, казашки и конни батареи, Уралска казашка сотня, Осетински полк и др. Отрядът наброява
12 500 души
Пътят му минава през Царевец, Козловец и историческото село Караисен, където през 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа се сражава с турците. Още при появяването си сред българите отрядът става обект на всеобщо внимание и гостоприемство. Свидетел на тези събития пише писмо до известния руски писател и общественик Иван Сергеевич Аксаков. Писмото явно е писано в Букурещ, защото в него се цитират впечатления на хора, които пристигат в града от България. В писмото възторжено се разказва как българите
плачат и се смеят от радост
селяните прегръщат и целуват руските войници и ги гощават с всичко, което имат. В писмото авторът казва още, че явно великото дело, което са започнали, ще възтържествува.
Йосиф Владимирович Гурко
Предният отряд първи се среща
с вековния поробител на България. И допълва: „Аз вярвам, че вие ще оправдаете надеждите и ще изпълните дълга си… И вашите подвиг и саможертва ще върнат свободата на България”. Много скоро опълченците доказват това.
В същото време се получават сведения от кавалерийските бригади и от българи, които помагат на руската армия, че в Търново има 5–6 табора (батальона) турска пехота и артилерия, които са се укрепили там.
Потвърждават се и сведенията, че от Омуртаг ще пристигнат още 6 турски табора начело със Сафет паша. Руските патрули, които влизат в бой с разни башибозушки банди, невинаги успяват да получат точна информация за обстановката. Така например се оказва, че в района на Севлиево противникът не разполага със значителни сили. Така или иначе, колоните на Драгунската бригада от отряда на Гурко продължават пътя си напред и до Търново
остават 4 километра
На казашката бригада е заповядано да прати силен отряд на запад от Търново, за да подкрепи драгуните в случай на необходимост. Сборната бригада трябва да отдели като близък резерв в района на село Михалци 9-и драгунски Киевски полк с две оръдия. Всички останали подразделения на Предния отряд остават на местата си. 
На 7 юли 1877 г.
генерал Гурко е в село Бяла черква. В 12.00 часа на обяд от едно голямо скалисто възвишение от руската позиция виждат в другия край на долината значително струпване на кавалерия. Срещу противника тръгва един гвардейски кавалерийски ескадрон начело с щабскапитан Савин. На височината са изведени две руски оръдия. Скоро в помощ на капитана са изпратени подкрепления. След кратка престрелка противникът отстъпва към Търново. Под огъня на руската артилерия отстъплението се превръща в паническо бягство. Към 4 часа следобед първите колони на Предния отряд наближават Търново. Тогава е заповядано отрядът да настъпи с всичките си сили. Двама ездачи от руската армия
прерязват телефонните жици
Артилерията стреля по противника на Света гора, казаците форсират Янтра и нападат на левия фланг на противника. Търново е на десния фланг. В резултат на масираната атака отстъплението на турците се превръща в бягство. На позициите остават много оръжие и боеприпаси.
Отстъплението на турците е толкова бързо, че управникът на града Саиб паша
бяга пеша към Елена
Не успяват дори да му заведат кон.
Първи в древната българска столица влиза грузинският княз А. Н. Церетели, който го познава добре отпреди. Начело на втора сотня от 26-и Донски казашки полк, князът тържествено преминава по площад „Велчова завера”, който тогава се казва „Баждарлъка”, и се отправя към турското селище, встрани от Света гора. В ръцете на победителите се оказва целият турски военен лагер с огромни запаси от храна и оръжие. В бързината турците забравят дори едно знаме.
Българите не си продават гостоприемството
В 5 часа следобед на 7 юли църковните камбани в старопрестолния град оповестяват тържествено неговото освобождение. В рапорта си до главнокомандващия на руската армия на Балканите генерал Гурко пише: „Аз не съм в състояние да опиша възторга на българите при навлизането на нашите войски в Търново”. За посрещането на освободителите в Търново разказват и много чуждестранни кореспонденти от онова време, които са станали очевидци на събитията. Особено силно е впечатлен френският кореспондент Дик де Лонли от гостоприемството на българите, които не искат пари и заявяват, че не продават своето гостоприемство.
Друг френски журналист Де Белин пише, че радостта на жителите на Търново е неописуема. Цялото население се изсипва на улиците, за да посрещне освободителите. Навсякъде гърми „Ура!”. В своите кореспонденции до Париж той с възхищение споделя, че удивлението на кореспондентите расте всеки миг, след като те влизат в древната българска столица. Ето какво пише той: „Търново е голям град, разположен амфитеатрално по склоновете на два хълма, разсечени от река Янтра. Тук къщите са много красиви, има много сергии и магазини. Българите охотно ни продават източен тютюн. Жителите на града ни предлагат нощувка. Грижат се за нас, приготвят ни леглата, хранят ни с различни вкусни неща, канят ни на масата. А войниците са засипани с храна. Българите им предлагат вино, гроздова и сливова ракия, както и други напитки, яйца, пилета, плодове, хляб.
Навсякъде могат да се видят групи войници. Те пият за здравето на българите и за тяхното освобождение от османското владичество”.
Картините са на художника Павел Ковалевский
