Проф. д-р Ганчо Ганчев работи в Института за икономика и международни отношения, преподавател е в Югозападния университет „Св. Иван Рилски“. Специалист е по международни финанси и макроикономика, бивш директор на Агенция за икономически и финансови анализи към МФ. С него търсим отговор на въпросите с какво ще се промени България след влизането в еврозоната.
– За влизането на България се говори от доста време. И не само от политици. Много икономисти са предлагали и предлагат страната ни да се присъедини към еврозоната като начин за излизане от валутния борд. Трябва да се има предвид, че ние фактически сме част от еврозоната, тъй като валутният курс на лева е фиксиран към еврото. Тоест ние практически сме част от системата, но не участваме при вземането на решения и при провеждането на самата парична политика на еврозоната.
– Налага ли се затова да излизаме от валутния борд?
– Моето мнение е да. Дори не съм убеден, че изобщо е трябвало да влизаме във валутен борд, тъй като това е един краен, ограничителен механизъм. Валутният борд е основната причина вече толкова години да продължаваме да бъдем закотвени като най-бедната страна в Европейския съюз. Неслучайно ние сме и единствената, която е във валутен борд в момента. Всички други побързаха да излязат.
Навремето имах продължителен разговор с Майкъл Деплер – бащата на валутния борд. Тогава основната идея беше, че трудно можем да овладеем инфлацията без строги ограничения. Сега, връщайки се обратно към тази ситуация, виждам, че това разсъждение не е било правилно. Българската финансова система се стабилизира още преди влизането в борда. В края на 1996 г. левът се обезценяваше и курсът достигна 3000 лв. за долар. Но след падането на правителството левът поскъпна до 1600 за долар. Фактически инфлационните процеси бяха прекъснати. Това показва, че и без борд системата е била управляема. Но тогава паниката и недоверието в банковата система беше голямо и психологически нямаше как да се избегне налагането на този механизъм.
Тогава аз бях председател на Агенцията за икономическо програмиране и развитие и предлагах друг вариант – не да се борим с инфлацията чрез високи лихви (тогава официалният лихвен процент беше 300 процента годишно), а БНБ да използва друг инструмент – минималните задължителни резерви. Това щеше да доведе до свиване на паричното предлагане, на инфлацията и до стабилизиране на курса. Впоследствие щеше да се стигне до понижаване на лихвените проценти. През 2002 г. Международният валутен фонд разсекрети протоколите от заседанията, свързани с икономическото състояние на страните, тъй като имаше критики, че решенията се взимат тайно. От протоколите за България се оказа, че този вариант, който ние тогава предлагахме, е бил разглеждан като възможен. Не става ясно защо са се спрели на варианта с високи лихви, който дестабилизира икономиката. Явно това са договорки между тогавашното правителство и МВФ. В Сърбия по същото време имаше още по-голяма от нашата инфлация, но те успяха да стабилизират икономиката без валутен борд. В списъка влизат Албания, Македония, Румъния.
– Ще влезе ли България в еврозоната? 
– Доколкото разбирам, в момента правителството има желание да предприеме необходимите мерки. Тоест от българска страна имаме желание. Доколкото разбирам и БНБ е позитивно настроена. Остава другата страна – Европейската централна банка и Европейската комисия, да приемат нашето влизане. Засега, доколкото разбирам, те имат резерви. Тяхното основно възражение е, че ние покриваме формалните критерии – така наречените Маастрихтски конвергентни критерии за влизане в еврозоната, но нашата икономика не е достатъчно добре развита. Освен това те считат, че имаме някои макроикономически диспропорции, главно в областта на банковия сектор, които трябва да преодолеем, преди да влезем в еврозоната. Така че в зависимост от това, какви споразумения бъдат постигнати в това отношение, ще зависи срокът, в течение на който евентуално ще влезем в този механизъм.
– Не трябва ли първо да влезем в „Шенген“ и след това в еврозоната?
– В случая не откривам пряка връзка, освен че и в двата случая се прилагат двойни критерии. Малко хора знаят, че повечето страни, които участват в еврозоната, включително Германия, не покриват важни критерии. Такъв е например делът на държавния дълг в БВП. Докато България покрива практически всички формални критерии за влизане и в момента се измислят допълнителни, подобно на „Шенген“, така че да не влезем там.
– Тоест от думите ви излиза, че в Европа не желаят ние да се присъединим към еврото?
– Има някакво нежелание поради опасения, че може да се повтори някакъв вариант на гръцки сценарий. За нас влизането в еврозоната е инструмент за ускоряване на растежа и не сме се насочили към обратното – първо да ускорим икономиката и после да влезем в еврозоната. Ако ние сме в състояние да ускорим параметрите на българската икономика без еврозоната, тогава няма защо да влизаме.
– Добре ли е за гражданите, ако България въведе еврото?
– Основното опасение от гледна точка на обикновения гражданин е инфлацията или нарастването на цените на основните стоки. А това да повлияе негативно върху жизненото равнище. В много страни бяха наблюдавани подобни явления. Според мен, що се отнася до основните потребителски стоки, тази вероятност не е голяма, тъй като всеки, пътувал в Западна Европа, може да види, че цените на хранителните стоки у нас са дори по-високи, отколкото в ЕС. Възможно е само временно спекулативно покачване на някои цени.
– Какво ще стане с лихвите и кредитите?
– Можем да очакваме лихвите съществено да паднат, тъй като еврозоната е една по-конкурентна система. Лихвите в страните от еврозоната в момента са значително по-ниски, отколкото в България. Особено лихвите по кредитите. Падането на лихвите ще се отрази изключително добре на бизнеса. Това е и една от причините да имаме интерес да се присъединим към еврозоната.
– Могат ли да се очакват фалити на банки обаче? Българинът като чуе за премахване на валутния борд си спомня за времената, в които имаше хиперинфлация и фалити на банки.
– Това е изключително груба грешка. Хората не са наясно какво представлява валутният борд. Това е механизъм, при който централната банка няма право да рефинансира търговските банки. Ако някоя търговска банка има ликвиден проблем, тя не може да получи помощ от БНБ. Това е забранено освен при някои много специални условия, които са практически неизпълними. Това означава, че банковата система е в много по-голям риск при условията на валутен борд, отколкото извън него.
– Защо тогава държави като Чехия, Унгария и Полша отказват до този момент да се присъединят към еврозоната?
– Обяснението е много просто. Тези държави не са във валутен борд. Бившите социалистически държави, които не са в борд, имат автономна парична и кредитна политика. Имат свободно плаващ валутен курс и централна банка, която управлява инфлационния процес. Тази автономна политика дава още по-големи предимства в сравнение с членството в еврозоната. Ако една Полша или Чехия влязат в еврозоната, това означава, че те ще загубят автономията на своята централна банка. При нас няма такава опасност, тъй като автономията вече е ликвидирана с валутния борд, който изключва възможността за активна парична политика. Тоест – влизайки в еврозоната, ние нищо не губим за разлика от Чехия и Полша. Страните, които от борд влязоха в еврозоната, се развиват нормално, динамично, особено Естония. Избягват сътресенията в банковата система, които са характерни за България.
