Генерал Гурко, освободителят на две столици

 В края на 1877 г. Руско-турската война се „затяга”. Вихреното й освободително начало е затихнало след трите неуспешни атаки на Плевен. 

Замислите на руското главно командване да се нанесе силен щурмови удар, който да достигне почти до турската столица, са изпълнени. Гурко стига до Одрин, но останалите руски части не успяват да извършат поддръжка по крилата на фронта. Дори се стига до такива пропуски, позволили на Осман паша, комендант на Видин, да се почувства абсолютно незастрашен и да извърши дързък поход с цялата си армия от Дунава до Плевен. Успява да изпревари руските атаки и да се укрепи в крепостта, която остава в тил на Гурковия отряд. Въпреки храбростта на руските офицери и войници и на българските опълченци при Стара Загора вихреният генерал е принуден 

да се оттегли отново отвъд БалканаСтара Загора и подбалканските градове, особено Сопот, са подложени на сеч и опожаряване. Край Плевен щурмът е прекратен и генерал Тотлебен с опита си от Севастопол по време на Кримската война стяга крепостта в обръча на изтощителната обсада.   

Така се спускат есенните дъждове и мъгли, а след това и снегът засипва бойните полета и пътищата. Сераскератът (Военното министерство на Османската империя) преценява, че изходът на войната ще се реши чак през идната пролет, а може би дори през лятото. И замисля секретния план да превърне София, която е на пътя на отново напиращия от северната страна на Балкана Гурко, във втори Плевен. Там 

опозореният на Шипка Сюлейман паша 

трябва да изгради непревземаема крепост, която да спре похода на юг и да обърне хода на войната. Комендантът на София Осман Нури паша мобилизира насилствено цялото население за изграждане на табии (защитни валове), които по плевенски образец трябва да са ешелонирани в дълбочина и съоръжени с модерните крупови оръдия, с които вече е въоръжена османската армия. 

Зимата пада и затваря пътищата през Балкана. Основната турска предна отбрана е разположена в направление Арабаконак – единственият тогава проход, през който би могла да мине голяма войска. Сюлейман продължава на юг да набира огромна армия, която да доведе и укрепи в София. За нея започва подвозът на огромно количество снаряди, патрони и други боеприпаси, които са складирани в града. 

Но на 10 декември Плевен пада. Осман паша е пленен на моста на река Вит и предава сабята си. А челните части от Гурковия щурмови отряд начело с генерал Дандевил се озовават в Етрополе. Както възкликват европейските консули в София – „само на една крачка”. Осман Нури паша обаче им опонира, че Гурко гяур не е сокол, та 

да прехвръкне Балкана в люта зима 

Подценяването на противника винаги води до неприятни изненади. В най-дълбока секретност Гурко и щабът му разработват план за нещо невероятно – зимно преминаване през Балкана, и то по  пътека, която само лятно време се използва, и то рядко от кервани и пътници. Казват, че тази пътека, която решила съдбата на войната, била посочена на генерала от българи. Които се включват като верни помощници, когато войската с конете, оръдията, боеприпасите и обозите потегля през преспите, върховете и пропастите. Тази пътека започва някъде от Правец и отвежда руската армия при Горни Богров – в тил на разположените за защита на Арабаконак османлии. Сражението при Богров на 3 януари 1878 г. е яростно и кратко. Пътят към София, която тогава е била не толкова близо до това село, е открит. Сюлейман все още не е успял да доведе армията си в София и градът е обречен да падне. 

Тогава идва зловещата заповед

за неговото опожаряване. Дали е дадена от Истанбул, или от разярения Сюлейман паша, дали е самоволно решение на коменданта – не е съвсем ясно. Но целта е пожарът да взриви огромното количество боеприпаси, като превърне града в пепелище и избие българското население. Турското се евакуира заедно с отстъпващия аскер. За спасяването на София огромна е ролята на френския и италианския консул Леандър льо Ге и Виторио Позитано, които отказват да се евакуират и така забавят началото на пожарищата. Въпреки това градът пламва на няколко места. Само вихреният набег на Гурковия отряд успява да предотврати разрастването и взривяването на военните складове.

Воин на Русия – oт корнет до генерал-фелдмаршал
Йосиф Владимирович Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород. 

Завършва Императорския Пажески корпус и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Завършва курсовете на Генералния щаб. Като полковник е адютант на император Александър II.

Участва в боевете при Белбек по време на Кримската война. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант и назначен за командир на II Гвардейска Кавалерийска дивизия през 1876 г.
Най-голямата си бойна слава достига по време на Освободителната война, като записва името си във всички победи, довели до победния край. Има голям принос не само за походите през Балкана, за освобождението на Търново и София, за победата при Одрин, но и за успешната обсада на Плевен, където пресича опитите на османското командване да доведе нови части в помощ на Осман паша.      

След победната война Йосиф Гурко е удостоен с титлата граф. Става генерал от кавалерията. През 1879–1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. Временен губернатор е на Одеса и командващ войските на Одеския военен окръг. От 1883 до 1894 г. е генерал-губернатор на Варшава. През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание генерал-фелдмаршал и става член на Държавния съвет.Умира през 1901 г. в семейното си имение Сахарово. По ирония на съдбата в българската история генерал Гурко е светло име на освободител, а в полската – на окупатор, който провежда насилствената политика на император Александър III в Полша. Освободител, окупатор – или просто достоен войн на Русия!  Корнет – първото най-младше офицерско звание в Руската императорска кавалерия.