Проф. д-р Крум Кацаров е завършил медицина в МА в София през 1983 г. Има специалности по вътрешни болести, по военнополева терапия, спешна медицина, по гастроентерология. Започва работа като военен лекар в тогавашния ВВМИ през 1983 г. Професор, полковник от БА, началник на Клиниката по гастроентерология. Началник е на ВМА (2014–2015 г.). Смята за свой учител акад. Мечков. Сред водещите специалисти у нас в гастроинтестиналната ендоскопия и по трансплантация на черен дроб в екипа на ВМА. Специализирал в Германия, Холандия, Япония, Франция и САЩ. „Лекар на годината” за 2014. Носител на почетния знак „Св. Георги” – II ст., и на офицерски кортик на СВ.
Проф. д-р Крум Кацаров е завършил медицина в МА в София през 1983 г. Има специалности по вътрешни болести, по военнополева терапия, спешна медицина, по гастроентерология. Започва работа като военен лекар в тогавашния ВВМИ през 1983 г. Професор, полковник от БА, началник на Клиниката по гастроентерология. Началник е на ВМА (2014–2015 г.). Смята за свой учител акад. Мечков. Сред водещите специалисти у нас в гастроинтестиналната ендоскопия и по трансплантация на черен дроб в екипа на ВМА. Специализирал в Германия, Холандия, Япония, Франция и САЩ. „Лекар на годината” за 2014. Носител на почетния знак „Св. Георги” – II ст., и на офицерски кортик на СВ.
– Проф. Кацаров, има ли натрупани изследвания в гастроентерологията, които да предизвикат скок в лечение на някое заболяване?
– Скокът дойде с лечението на хепатит С, което е революция. И това, което с НЗОК се направи – пациентите ни с това заболяване да се лекуват и да са достъпни медикаментите, които се използват и в Западна Европа. Сред страните от Централна и Източна Европа ние сме единствени, където достъпът до тези медикаменти е свободен, не е регулиран от немедицински критерии.
– Какви тенденции се очертават в гастроентерологичните заболявания?
– Увеличават се онкологичните заболявания, най-вече на дебелото черво, на панкреаса и на черния дроб. Но е добре, че намаляват на стомаха, тъй като той е труден за диагноза и лечение. Добрата новина е, че вирусните хепатити вече се контролират и лекуват, т.е. очакват се положителни резултати в следващите години. И в чисто технологичен аспект много от леченията се изместват към т.нар. миниинвазивни технологии, т.е., които са се оперирали с открита хирургия, все повече се лекуват по този метод. Коремната кухина не се отваря, възстановяването е бързо, а разходите са по-малки.
– Защо се увеличава ракът на дебелото черво и на панкреаса?
– Това е въпрос за Нобелова награда. Затова са заподозрени и храната, и стреса, но окончателна присъда върху тях няма. А това е тенденция в целия свят. Възможно е заболяванията на панкреаса да се увеличават и заради по-добрата диагноза и така от 6-о то сега е на 4-то място в онкологичните заболявания.
– От какво боледуват военните ви пациенти?
Военнослужещите не са най-честите ни пациенти, те попадат в болницата най-вече заради травматизми, докато са млади… Иначе редовите болести идват нормално след 50-те и „излизат” проблемите със сърцето, с обмяната.
– От коя школа в медицината може да се научи най-много?
– Навсякъде лидират американците и това, което те казват, е последна инстанция в момента. И от Западна Европа, и от Япония специализират там. САЩ влагат много пари в наука, защото медицината и върховите технологии, свързани с нея, са наука. Неслучайно една значителна част от постиженията и технологиите в медицината се прилагат във военната медицина, специално в хирургията. А за нас като малка страна с малък финансов ресурс е важно да държим добрия стандарт и да учим нещата, които други са направили.
– Продължава ли военномедицинската наука да е в авангарда?
– Научните изследвания при нас „си вървят” с работата, ВМА е работеща структура. Всичките ми колеги имат кандидатски или големи докторски защити. В момента трима от тях работят върху докторски работи. Науката не можеш да я правиш умозрително. В клиниката тя е свързана с това, което работиш, с решаване на даден казус. Другаде развиват и базисна наука, но там всекидневието на изследователите е друго. Тук всеки ден се спасява живот. Във ВМА работим това, което бихме работили и във военно време, и всеки ден реално сме „в мача”. Оперираме и сме въвлечени в нещо като война, особено заради травматизма, заради катастрофите по пътищата, някои – аналози и с военната травма. Иначе младите ни колеги са много амбициозни и това е добре, и са добре подготвени, с езици, владеят методиките, комуникативни са и от тях зависи какво ще направят в професията си. Екипът на клиниката се развива чудесно. Но пазарът е отворен и както навсякъде, по-младите се оглеждат и за други възможности. България няма с какво да ги задържи, за съжаление…
